Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 03.06.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1395/2023
Вид
Решение № 207
Подписан
03.06.2024
В сила
21.06.2024
Състав
Иван Манчев Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Сливен, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Д. при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Д. Административно наказателно дело № 20232230201395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. П. П., чрез процесуален представител адв. Х. Х. срещу НП № 23-0804-004024 от 23.08.2023 г. на Началник сектор в ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, с което на основание чл.175А ал. 1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. На осн. чл. 171 т.2 б.“М“ от ЗДвП му е наложено ПАМ временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца.

Иска НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят лично и чрез своя пълномощник адв. Хр.Х., иска НП да бъде отменено.

В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител. Представя писмено становище.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 28.07.2023 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „ПЕЖО 307 2.0 Д” с рег. № СН 8599 АК, собственост на Д. Г. Д. в гр.С.. В 22:05 ч. полицейските служители при ОД МВР – Сливен – свид. А. Д. и П.П.

1 забелязали жалбоподателят да се движи по бул. Г.Данчев по посока бул.

Стефан Стамболов и преминал покрай заведението „Пекарнатъ“ и денонощен магазин „Корнер“. Преминавайки през изкуствена неравност пред пешеходна пътека форсирал двигателя и предните колела пробоксували около метър , метър и половина по асфалтовата настилка. Жалбопод. продължил движението си. На кръгово кръстовище на булеварда завил в първата отбивка и паркирал на локалният паркинг находящ се южно от булеварда в близост до заведението „Пекарнатъ“.

Това приплъзване било забелязано от полицаите, които му извършили проверка.

За констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН № АД541040 от 28.07.2023г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по чл.

104Б т. 2 от ЗДвП. Актът му бил предявен, който след като се запознал със съдържанието му е отказал да го подпише.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на атакуваните АУАН и НП, не кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител А. Г. Д., т.к. не се подкрепят с показанията на другите свидетели, които са случайни хора и не са заинтересовани от изхода на делото.

Съдът кредеитира показанията на свидетелите П. Н. П., Н.К.Е. и М. Д.

Х.. те са очевидци на деянието и съобщават за възприетите от тях факти от първо лице. Били са на няколко метра от пешеходната пътека и са видели движениеито на автомобила от преминаването му през пешеходната пътека до паркирането на паркинга и извършването на пол. проверка.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна.

АУАН и НП са процесуално и материално незаконосъобразни, те имат 2 необходимото по закон съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и точно са описани съставите на нарушенията, В които водачът е обвинен. Същият на свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е отказал да го подпише.

По делото не е установено и доказано по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя виновно е извършил вмененото му във вина нарушение. Според чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателя т не е извършил вмененото му във вина нарушение.

Действително свидетелят съобщават, че жалб. е форсирал двигателя и предните му колела са се превъртели за около 1,1.5м. но това не е бил целен ефект от шофирането му а се е случило случайно, когато е преминавал през т.нар.

„легнал полицай“. така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП , а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места.

От факт. обстановка се налага извода, че в случая нямаме умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на автомобила.

Действията на жалбоподателя са извършени в градската част на населеното 3 място при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи. Движението на автомобила е забелязано от множество свидетели от непосредствена близост.

В случая незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, като не е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, ето защо:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0804-004024 от 23.08.2023 г. на Началник сектор в ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, с което С. П. П. с ЕГН ********** от гр. С., кв. К. № вх.., ет. .. , ап..., съдебен адрес: гр. Сливен, пл. Х. Димитър № 6, чрез адв.Х. Х., му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, на основание чл.175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4