Определение № 168 от 29.02.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 80/2024
- Вид
- Определение № 168
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.274 ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.430 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168 гр. Варна, 28.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500080 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е. Л. С. против определение № 4407/22.11.2023г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 2319/2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата й като особен представител на З. Н.
П. – длъжник по изп. дело №20227180400563 срещу Постановление за разноски от 10.11.2023г. в частта, с която е определено възнаграждение на особения представител в размер на 350 лева.
По изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на така обжалвания акт се иска неговата отмяна и даване на задължителни указания на ЧСИ за прилагане на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне размера на възнаграждението на назначения особен представител.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата за основателна по следните съображения:
Производството пред окръжния съд е образувано по подадена от адв.С. жалба, в качеството й на назначен по реда на чл.430 вр. чл.47, ал.6 ГПК 1 особен представител на длъжника по изп. д. № 20227180400563 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 и с която се обжалва Постановление на ЧСИ от 10.11.2023г. за определяне на следващото й се адвокатско възнаграждение.
С определението си от 22.11.2023г. ОС – Варна е приел, че особеният представител в лично качество не разполага с право на жалба по чл.435 ГПК, а макар и длъжникът да може да обжалва постановлението за разноски, то в случая за същия липсва правен интерес доколкото се претендира увеличение на адвокатското възнаграждение, поради което и е оставил подадената от адв.С. жалба без разглеждане като процесуално недопустима.
Настоящият състав намира, че безспорно за длъжника липсва интерес от обжалване на този акт на ЧСИ по реда на чл.435 ГПК. В същото време не споделя приетото, че самият особен представител не разполага с право на оспори определеното му от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение.
Съдебната практика е константна, че макар и особеният представител да не е страна в процеса, то същият, намирайки се в процесуални правоотношения със съда има право да иска определяне и изплащане на възнаграждение, както и може да иска от съда да измени определението си за това и да обжалва определението на съда, с което искането му за изменение и допълване не е уважено в пълен размер /така определение №356/13.05.14г. по ч.гр.д. № 1843/13г. на ВКС, ІV ГО, определение №733 от 25.11.13г. по ч.гр.д.
№ 4758/13г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 751/17.10.2014г. по ч.гр.д.
№5367/14г. на ВКС, ІІІ ГО/. Основанието за това е правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд, независимо от разпределението на тежестта за разноските.
Това разрешение следва да бъде приложено и по отношение на актовете на съдебния изпълнител, който по силата на изричната разпоредба на чл.430 ГПК назначава особения представител и определя следващото му се адвокатско възнаграждение при условията на чл.47, ал.6 ГПК.
В случая не е налице хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, т.е. подадена от длъжника жалба.
Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на ОС – Варна за разглеждане на жалбата на адв.С. по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4407/22.11.2023г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в.гр.д. № 2319/2023г. И ВРЪЩА делото на същия съд за 2 продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3