Решение № 16595 от 13.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16595 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110142349 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Ищецът .......... АД претендира от ответника ........ АД заплащане на сумата от 16343,96 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП, осъществено на 11.06.2016г. на общински път ........., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.07.2021г. до окончателното плащане и на разноските за производството.

Ищецът твърди, че на 11.06.2016г. е настъпило ПТП с участието на л.а. „........“, рег.

№ ........ и л.а. „.........“, с рег. № ........., като от инцидента са причинени неимуществени вреди на пътник във втория автомобил – Е Н И. С Решение № 3023/14.05.2018г. по гр.д. № 12897/2016г. по описа на СГС, 1-3 състав ....... АД като застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „........“, рег. № ........ е осъден да заплати на Е Н И обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лв. на основание чл. 38, ал.2 ЗА и 1400 лв. държавна такса. Актът на СГС е обжалван, като с Решение 494 от 28.02.2019г. на САС, ГК, 4 състав, решението на СГС е отменено в частта, с която ....... АД е осъден да заплати на Е Н И обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, в размер над 25000 лв. до 35 000 лв., в частта, с която ....... АД е осъден да плати на основания чл. 38 ЗА сума над 1129 до 1580 лв., както и в частта, с която ....... АД е осъден да плати държавна такса над 1000 лв. до 1400 лв. Искът на Е Н И е отхвърлен за разликата от 25 000 лв. до 35 000 лв. Ищецът поддържа, че в горепосочените производства като трето лице помагач на .......... АД участва ........ АД. Сочи, че процесното ПТП е настъпило не само по вина на водача на л.а. „........“, рег. № ........, но и на водача на л.а. „.........“, с рег. № ......... и е налице съпричиняване, като гражданската отговорност на последния е застрахована при ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД. Ищецът твърди, че е заплатил на Е Н И общо сумата от 32687,93 лв., като претендира заплащането на половината от тази сума от ответника.

1

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество ........ АД и в срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор. Не оспорва, че между ответника и водача на л.а. „.........“, с рег. № ......... е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО, както и че ищеца е заплатил сумата от 32687,93 лв. на Е Н И. Оспорва степента на съпричиняване, като счита, че приносът на водача на л.а. „........“, рег. № ........ спрямо приносът на водача на л.а. „.........“, с рег. № ......... е 70 към 30.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място, съдът намира за необходимо да изложи следното. Съгласно задължителната съдебна практика, ищецът не е длъжен да посочи правната квалификация на иска, а същата се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти, обстоятелства и заявеното искане. Определянето на правното основание на исковата претенция е задължение на съда, който следва да изходи както от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, така и от заявеното в петитума на исковата молба искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът трябва да разреши предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и относимите становища на страните и приложи съответния материален закон. С Определение № 8133 от 05.11.2021 г. съдът е квалифицирал, при тогава наведените твърдения на страните, исковата претенция с правно основание чл. 213 КЗ /отм./, която след извършена служебна проверка към датата на постановяване на съдебното решение счита, че същата следва да бъде преквалифицирана на основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Извършеното преквалифициране на иска не поражда необходимост от разпределяне на нова доказателствена тежест и не препятства постановяване на съдебен акт по същество, какъвто е настоящия, доколкото основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава. На следващо място, обстоятелствата, подлежащи на доказване по иска с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ и по иска с правно основание чл.

499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗЗД в настоящия случай се припокриват, с оглед на което съдът не намира пречка да реши спора по същество с настоящия акт.

По иска с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД:

Съдът е сезиран от един застраховател срещу друг с искане за възстановяване на 50 % от стойността на реално изплатеното застрахователно обезщетение, присъдено по предявен пряк иск само срещу застрахователното дружествово – ищец. Твърденията са за наличие на солидарна по естеството си отговорност на двамата застрахователи за обезщетяване на понесени вреди (имуществени и неимуществени) от пострадалото лице, поради равенство в приноса и независимо съизвършитество на вредоносния резултат, настъпил при реализираното ПТП с дата 09.12.2016 г.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, 2 като разпоредбата на чл. 435 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен в хипотезата на вреди, причинени от непозволено увреждане, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря пред увреденото лице / чл.

499, ал. 7 КЗ/. Увреденият може да претендира пряко вредите в пълния им размер от всеки един от застрахователите, така, както може да ги претендира от всеки от съпричинителите.

При предявяване на иска срещу един солидарен длъжник, той отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им. Солидарният съдлъжник не може да противопоставя на ищеца възраженията на своите съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите и да води иск поотделно срещу всеки от тях.

Когато пострадалият събере вземането си от единия от солидарните съдлъжници, останалите не са освободени от задължение за плащане на обезщетението и по пътя на регреса платилият обезщетението, ще урежда отношенията си с другия съизвършител, съгласно чл.

127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Размерът на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в отношенията между тях, но не и спрямо увреденото лице.

В горния смисъл всеки застраховател дължи да заплати обезщетение на увреденото лице в пълен размер, доколкото застрахованият при него делинквент дължи такова обезщетение. Ето защо, ако застрахован по застраховка Гражданска отговорност водач на МПС причини вреди другиму, за застрахователя възниква задължение да обезщети тези вреди в пълен размер, независимо от това дали деликът е осъществен в съизвършителство или не. Когато при съпричиняване дългът към пострадалото лице е погасен само от единия от застрахователите, последният има право на иск, като част от основателността на претенцията се извежда от самото обстоятелство, че ищцовото дружество е изплатило цялата дължима на пострадалия при процесното ПТП. Вземането възниква в размера, в който застрахованият при ответника водач отговаря във вътрешните отношения с другия делинквент и зависи от два факта – степен на съпричиняване между делинквентите и степен на допринасяне от увреденото лице, ако има такова.

Не е предмет на спор по делото, че на 11.06.2016г. е настъпило ПТП с участието на л.а. „........“, рег. № ........ и л.а. „.........“, с рег. № ........., като от инцидента са причинени неимуществени вреди на пътник във втория автомобил – Е Н И.

По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между ищеца .......... АД и водача на л.а. „........“, рег. № ........, както и между ответника ........ АД и водача на л.а.

„.........“, с рег. № ......... е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка ГО, както и че ищеца е заплатил сумата от 32687,93 лв. на Е Н И.

Установява се също, че с Решение № 3023/14.05.2018г. по гр.д. № 12897/2016г. по описа на СГС, 1-3 състав ....... АД като застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „........“, рег. № ........ е осъден да заплати на Е Н И обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със 3 законната лихва от 11.06.2016г. до окончателното плащане, адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лв. на основание чл. 38, ал.2 ЗА и 1400 лв. държавна такса. В решението е прието, че е налице независимо съизвършителство при процесното ПТП и настъпилите вреди, тъй като вината за настъпване на ПТП-то носят и двамата водачи на МПС. С Решение № 494 от 28.02.2019г. по в.гр.д. № 3477/2018г. по описа на САС, ГК, 4 състав, решението на СГС е отменено в частта, с която ....... АД е осъден да заплати на Е Н И обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, в размер над 25000 лв. до 35 000 лв., в частта, с която ....... АД е осъден да плати на основания чл. 38 ЗА сума над 1129 лв. до 1580 лв., както и в частта, с която ....... АД е осъден да плати държавна такса над 1000 лв. до 1400 лв. Искът на Е Н И е отхвърлен за разликата от 25 000 лв. до 35 000 лв.

В процеса по прекия иск с предмет по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, настоящият ответник ........ АД е участвал като трето лице помагач на страната на ....... АД. Предвид горното, влязлото в сила решение по гр.д. № 12897/2016 г. по описа на СГС, 1-3, след частичното му изменение с акт на САС, ГК, 4 състав по в.гр.д. № 3477/2018г., има установителна и обвързваща сила по отношение на ........ АД поради което, твърдението за независимо съизвършителство не подлежи на самостоятелно доказване в настоящото производство.

Спорен в настоящия процес е единствено обемът на отговорността на деликвентите, респ. застрахователите им.

При определяне степента на категорично установеното независимо съпричиняване на съпоставка подлежи тежестта на конкретното нарушение на двамата водачи, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на процесното пътно произшествие. Сравнението на конкретното поведение на участниците в движението с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава специфичната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съпричиняването е винаги конкретно и във всеки отделен случай се изследва на чие поведение се дължи преимуществено вредоносният резултат, респ. в каква по обем степен са допринесли конкретните нарушения на правилата за движение и безопасност от страна на участниците в произшествието.

В случая неоспорените изводи на автоексперта по приетата без възражения САТЕ при изследване на горните правнорелевантни обстоятелства са следните:

Причините за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са следните: Водачът на л.а. „.........“, с рег. № ......... е навлязъл на платното за движение и е предприел маневра завой на ляво на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. при наличие на Пътен знак номер Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и без да пропусне движещия се по платното за движение л.а. „........“, рег. № ......... Водачът на л.а.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e57082a-535d-44e6-9e6a-6693d906b1cd