Решение № 192 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501965 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 2616/19.05.2023г, постановено по гр.д. № 10312/2021г. по описа на СГС, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на Б. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, ж.к. ***, вх. *, ап. *, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 22 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 155, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 и по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и 1 и чл. 18, ал. 1 от НК, наказателното производството за което е прекратено с постановление от 30.07.2021 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура по пр. пр. № 55702/2008 г., пр. пр. № НСН 412/2009 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 569/2008 г. по описа на СДВР, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 1800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатски възнаграждения за осъществената по наказателното производство защита и причинени от горепосоченото незаконно обвинение, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 22 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева и иска за обезщетение от 2640 лева за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати доходи от възнаграждения за положен труд през периода 27.03.2009 - 22.01.2010 г.

1

Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на адв. Е. Б. от САК на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 38, ал. 2 и ал.

1, т. 2 от ЗАдв сумата 893.06 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на Б. М. Д. безплатна правна помощ по производството.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата 360 лева, представляваща дължимите по производството разноски за възнаграждение за вещо лице.

Прекратено е на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК производството по гр. дело № 10312/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-29 състав, в частта му, по акцесорната претенция за заплащане общо на сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване на горепосоченото наказателно производство до 16.08.2021 г., включително и от която обща сума 800 лева върху обезщетението на неимуществени вреди от 70000 лева и по 100 лева върху обезщетенията за имуществени вреди от 1800 лева и 2640 лева.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 22 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от 17.08.2021г до окончателното изплащане на сумата, с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен и противоречи на принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция, или да се намали присъденото обезщетение.

Ответната страна по жалбата-Б. М. Д., /починал в хода на производството и на негово място е конституирана наследничката му-Н. Б. Д./ е оспорил въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че съдът е обосновал размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като е съобразил, че са били повдигнати две обвинения за тежки престъпления, била е определена мярка за неотклонение „задържане под стража”, изтърпявана в продължение на 10 месеца, а впоследствие парична гаранция и наказателното производство е продължило общо 12 години, 4 месеца и 12дни.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото-Б. М. Д. /починал на ********г в хода на производството/ е посочил в исковата молба, че на 29.10.2008 г. му е било повдигнато обвинение в извършване, заедно с други лица, на престъпления по чл. 155, ал. 3 и чл. 143, ал. 1 от НК, наказателното производство по което е прекратено след 13 години от образуването му с постановление от 30.07.2021 г. на прокурор при СРП; взета е била спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, прилагана до отмяната й на 22.01.2010 г. Преживял е 2 страдания, притеснения, потиснатост, безсъние и раздразнителност; невъзможност да работи и получава трудово възнаграждение по време на прилагане на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, при вземането на която е бил безработен, но не е могъл да работи и реализира доходи в минималния размер на работната заплата за страната.

Влошило се е здравословното му състояние с установено злокачествено образование в ректосигмоидалната област, наложило оперативно лечение и извършване на разходи.

Извършил е разходи и за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лева и обезщетение за имуществени вреди от 4440 лева - 2640 лева пропуснати доходи от полагане на труд през периода 27.03.2009 г. - 22.01.2010 г. и 1800 лева разноски за адвокатско възнаграждение по наказателното производство, заедно със законната лихва от завеждане на делото, както и направените разноски по делото.

Ответната страна-Прокуратурата на Република България е оспорила исковете, като е изложила възражения за липса на доказателства за претендираните вреди и за причинната им връзка с повдигнатото му обвинение. Изложила е доводи, че срещу ищеца е било водено друго наказателно производство през същия период с влязло в сила решение по гр. дело№5059569/2008 г. на СРС. Възразила е, че претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди е завишен, съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по наказателното производство и прекомерност на същото, както и за недължимост на претендираната лихва.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди за сумата от 22 000лв., ведно със законната лихва от 17.08.2021г до окончателното изплащане и е отхвърлил за разликата до 70 000лв. В частта, с която съдът е уважил частично и е отхвърлил исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и е прекратил производството по акцесорната искова претенция за заплащане на сумата от 1000лв за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване до 16.08.2021г, включително и от която обща сума 800 лева върху обезщетението на неимуществени вреди от 70000 лева и по 100 лева върху обезщетенията за имуществени вреди от 1800 лева и 2640 лева, решението е влязло в сила като необжалвано.

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, Прокуратурата, съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или производството е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Следва да се определи размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като при преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта. От значение са действията, които са предприети по отношение на обвинения за престъпление, тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение и дали наказателното производство е приключило в разумен срок, вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и 3 създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху неговия живот в личен и професионален план.

Страните не спорят, че с постановление от 18.03.2009 г. по досъдебно производство ЗМ № 569/2008 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 55702/2008 г. по описа на СРП (л. 151 от том 1 на ДП), образувано срещу неизвестен извършител, след разделянето му с постановление от 29.10.2008 г. на прокурор при СРП от досъдебно производство № 518/2008 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48435/2008 г. по описа на СРС, ищецът Б. Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 155, ал. 3 във вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и 1 от НК, затова че на 27.10.2008 г. в гр. София, в съучастие като извършител с В. П. и П. П. - извършители, е склонявал Я. З. към проституция, извършено с користна цел - да получава четиридесет процента от цената на извършените полови сношения, и по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.

2 и 1 и чл. 18, ал. 1 от НК, затова че на 28.10.2008 г. в гр. София, в съучастие като извършител с В. П. и П. П., е направил опит да принуди Я. З. да извърши нещо противно на волята й, като е използвал заплаха и опитът е останал недовършен поради независещи от него причини - потърсено от Я. З. съдействие от органите на МВР. Видно от свидетелството за съдимост, към този момент ищецът Б. Д. е бил осъждан с влязла в сила на 29.01.2002 г. присъда по НОХД № 175/2001 г. на Военен съд - Плевен за престъпления по чл. 381 от НК бягство от казарма, като същият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК от 22.10.2012г. - л. 64 от том 3 от ДП.

Към момента на привличането на ищеца Б. Д. въз основа на постановление от 05.03.2009 г. на прокурор при СРП е било разпоредено и неговото задържане, на основание чл. 64, ал. 2 и чл. 199 от НПК, за срок от 72 часа до произнасяне от съда по постоянната му мярка за неотклонение, което е осъществено на 18.03.2009 г. и той е бил освободен на 21.03.2009 г., поради определянето му на мярка за неотклонение „парична гаранция”. На 27.03.2009 г. с определение на СГС като въззивна инстанция спрямо ищеца Б. Д. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, видно от протоколни определения от 15.04.2009 г. по НЧД № И-1239/2009 г. на СРС и 28.04.2009 г. по ВНЧД № 1642/2009 г. на СГС (л. 90 - 101 от том 2 от досъдебното производство), и той е бил задържан за изпълнение й на 30.03.2009 г. - съгласно справка от 25.10.2013 г. на ГДИН при МП (л. 210 от НОХД № 1956/2012 г. на СРС). На 22.01.2010 г. взетата по отношение на ищеца Б. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била изменена в „парична гаранция“ от 1000 лева.

След извършено ново привличане като обвиняем на Б. Д. с постановление от 10.04.2009г., разследването e приключило с внасянето на обвинителен акт на 16.06.2009г., по който е било образувано НОХД № 6675/2009 г. по описа на СРС. С разпореждане от 31.07.2009г. СРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство.

Нов обвинителен акт срещу ищеца Б. Д. е бил внесен на 01.10.2009 г., като образуваното по него съдебно производство отново е било прекратено с разпореждане от 20.10.2009г по НОХД № 11030/2009 г. на СРС поради допуснати съществени процесуални 4 нарушения в досъдебното производство. Образуваните по внасяните нови обвинителни актове на 18.02.2010 г., 13.05.2010 г., 29.12.2010 г. и 07.04.2011 г. съдебни производства при СРС също били прекратени и делото връщано на СРП.

На 31.01.2012 г. по внесен нов обвинителен акт е било образувано НОХД № 1956/2012 г.на СРС, като след проведени две открити съдебни заседания на 17.05.2012 г. и 2013. г., съдебното производство отново - за седми път, е било прекратено с разпореждане от 11.03.2013 г. (л. 109 и 110 от делото) поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Така постановено разпореждане след осъществен инстанционен контрол е отменено с определение от 29.05.2013 г. по ВНЧД № 2474/2013 г. на СГС и делото е върнато на СРС за неговото насрочване и разглеждане в открито съдебно заседание.