Определение № 278 от 08.05.2026, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 143/2026
- Вид
- Определение № 278
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Калина Георгиева Пейчева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Светла Рускова Димитрова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278 гр. Ямбол, 08.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Г. Пейчева
Членове:
Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500143 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „ЗК Лев инс“ АД гр.София чрез юрисконсулт П. М. против определение №384/23.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 1423/2025 г. по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по делото, а исковата молба върната. Определението се счита за неправилно и се желае да бъде отменено като на ищеца се даде възможност да отстрани своята техническа и логическа грешка при посочване на обстоятелствата в исковата си молби му се даде възможност да премине към осъдителен иск. Установеното от първоинстанционния съд разминаване относно марката и модела на автомобила, посочен в заповедното и установителното производство, е вярно, но същото се дължи на допусната от заявителя/ищец явна фактическа и техническа грешка, поради което се желае да бъде дадена възможност за нейното изправяне и продължаване на производството по посочения начин.
В срока по чл.276 от ГПК от ответника по делото К. С. К. чрез адв.С. Т. е депозиран отговор на частната жалба, с който същата се счита за неоснователна. Преценката на първоинстанционния съд за прекратяване на делото поради противоречие между формулираното искане в заповедното производство и исковата претенция, е правилна. Не са налице предпоставки за преминаване от установителен към осъдителен иск, тъй като ищецът с исковата си молба не е предявил такъв под условие на евентуалност.
Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, отговора на частната жалба, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:
Видно от заявлението по чл.410 от ГПК, послужило за образуване на заповедно производство по ч.гр.д.№ 741/2025 г. по описа на ЯРС, предхождащо настоящото установително, заявителят по него „ЗК Лев инс“ АД е претендирал издаване на заповед за изпълнение против длъжника К. С. К. за сумата 1082,60 лв. за заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка ГО, като в т.12 от заявлението е описана същата фактическа обстановка като обстоятелства, от които произтича вземането - настъпило ПТП на 10.08.2018 г. ПТП в Република Гърция при управление на застрахован в ищцовото дружество влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № Р 7463 ВТ с водач К. С. К..
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за претендираната сума на посоченото основание и обстоятелства. Длъжникът К. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, тъй като 1 на 10.08.2018 г. не е управлявал този камион с русенска регистрация; не е участвал в ПТП в Гърция и то в състояние на употреба на алкохол; никога не му е отнемано СУМПС и името му не е К., а А. по лична карта.
Производството по гр.д.№ 1423/2025 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на „ЗК Лев инс“ АД, с която против ответника К. С. К. е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане в размер 1082,60 лв., за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 741/2025 г. В исковата молба е описана фактическа обстановка, въз основа на която се претендира вземането, а именно настъпило ПТП на 10.08.2018 г. ПТП в Република Гърция при управление на застрахован в ищцовото дружество влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № Р 7463 ВТ с водач К. С. К. и лек автомобил марка „Шкода“. Към датата на инцидента е била валидна застраховката ГО по отношение на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № Р 7463 ВТ и по образувана щета дружеството е изплатило застрахователно обезщетение, чиято стойност претендира от ответника по реда на чл.500 КЗ.
В хода на установителното производство по искане на ищеца, направено с исковата молба, съдът е назначил авто-техническа експертиза относно размера на щетата. Тъй като в обстоятелствената част на исковата молба е описано ПТП случило се с влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № Р 7463 ВТ, а от вещото лице е постъпила молба за невъзможност да изготви експертиза, тъй като по делото липсва информация за настъпило ПТП с този автомобил, съдът е оставил производството без движение за уточняване от ищеца между кои точно автомобили е настъпило ПТП. В изпълнение на указанията на съда, ищецът е депозирал молба, в която сочи, че се касае за ПТП настъпило на 10.08.2018 г. в Република Гърция между товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег.№ СВ 0355 АК с прикрепено към него ремарке „Когел“ с рег. № РВ 1923 СВ и лек автомобил марка „Шкода“.
Посочено е още, че ПТП-то е настъпило въз основа на противоправно поведение на водача К. С. К., който е употребил алкохол над допустимата норма по закон.
След направените уточнения, районният съд е постановил обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото и обезсилил издадената заповед за изпълнение, тъй като е налице разминаване в обстоятелствената част по т.12 на заявлението в заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба по установителния иск.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да е допустим иск с правно основание чл.422 от ГПК със същия следва да се претендира вземане, което е било оспорено с възражение по чл.414 от ГПК от длъжника след като е била издадена заповед за изпълнение по отношение на това вземане. Следва да е налице пълен идентитет на вземането не само по размер, но и по обстоятелствата, от които произтича, тъй като е налице функционална зависимост между двете производства – установителното производство е следствие на заповедното производство и искът по чл.422 от ГПК се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При разглеждане на установителния иск следва да се доказват заявените в заповедното производство обстоятелства, които са в основата и на издадената заповед за изпълнение, а в настоящия случай това е невъзможно след като ищецът в установителното производство е заявил различни обстоятелства, от които произтича вземането му.
От направената в настоящото производство съпоставка между претендираното в заповедното производство вземане и това, което се претендира да бъде установено след издадената заповед за изпълнение, е безспорно, че се касае за различни вземания. В заповедното производство – със заявлението и с издадената в полза на застрахователя 2 заповед за изпълнение се касае за застрахователно обезщетение, изплатено във връзка с ПТП, причинено от влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № Р 7463 ВТ, а след оставяне без движение на исковата молба по чл.422 от ГПК, ищецът уточнява, че ПТП е настъпило по вина на друг автомобил - марка „ДАФ“ с рег.№ СВ 0355 АК с прикрепено към него ремарке „Когел“ с рег. № РВ 1923 СВ. В същия смисъл са и част от възраженията на длъжника/ответник за това, че не е управлявал влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № Р 7463 ВТ. Тази разлика е констатирана от районния съд и това е дало основание за правилното прекратяване на делото.
Въззивният съд не споделя съображенията на жалбоподателя, че се касае за техническа грешка, която следва да бъде поправена с направеното уточнение на исковата молба, тъй като въз основа на тази „грешка“ е издадена заповедта за изпълнение и не подлежи на поправка в последвалото установително производство. Неоснователни са и исканията за връщане на делото в първата инстанция и даване възможност за преминаване към осъдителен иск. Към осъдителен иск ищецът/заявител може да премине единствено в случай, че издадената заповед за изпълнение бъде обезсилена от заповедния съд, каквито данни няма.
След като е достигнал до извода, че искът по чл.422 от ГПК е недопустим, районният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, с което е прекратил производството по делото, върнал е исковата молба по реда на чл.130 от ГПК и е обезсилил издадената заповед за изпълнение, съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЗК Лев инс“ АД гр.София чрез юрисконсулт П. М. против определение №384/23.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 1423/2025 г. по описа на ЯРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3