Определение № 1218 от 11.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1218 гр. Благоевград, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Атанас И.ов като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501100 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от адв. И. М., пълномощник на ищеца А. Л. П., със съдебен адрес: гр. С., бул.

„Х.С., срещу Определение № 799/12.07.2024г., постановено по гр.д. № 318/2022 г. по описа на Районен съд Р..

С атакувания съдебен акт съдът е отказал да уважи молба на ищеца А. Л.

П., за изменение на решение в частта за разноските.

В жалбата се сочи, че районният съд неправилно е приложил механичен подход при разпределяне на разноските. Сочи се, че с оглед основателността на иска по чл. 55 ЗЗД в полза на ищеца са дължими разноски за адвокат в размер на 360 лв. и заплатена държавна такса в размер на 50 лв., т.е. общо 410 лв. На ответника не се дължи възнаграждение по допълнително представения договор за правна защита и съдействие, доколкото същият е представен след изтичане на срока за обжалване на прекратителното определение. Сочи се, че евентуално адвокатско възнаграждение би се дължало за писмения отговор по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването, при представен списък по чл. 80 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, 1 поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Пред Районен съд Р. е предявена искова молба от ищеца А. Л. П. срещу ответника „Е.Ф.“ ЕООД. Предявени са два осъдителни иска – иск по чл. 55, ал.

1 ЗЗД за сумата 117 лв. – заплатена поради отпаднало основание и иск по чл.

45 ЗЗД за заплащане на сумата 351 лв. – неимуществени вреди от неизпълнен договор и обидно отношение на служители на ответника към ищеца.

В хода на делото ищецът е направил отказ от предявения иск по чл. 45 ЗЗД и производството по делото по отношение на този иск е прекратено с протоколно определение № 245/12.03.2024г., постановено по гр. дело № 318/2022г. по описа на Районен съд Р.. Определението е влязло в сила на 19.03.2024г., в срока за обжалване не е поискано присъждане на разноски.

Впоследствие с решение по съществото на спора районният съд е уважил иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 117 лв. С решението е осъдил ищеца А. Л. П., да заплати на ответника „Е.Ф.“ ЕООД сума в размер на 450 лв., представляваща сторени разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар, съобразно с цената на иска, производството по който е прекратено. Със същото в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 102,50 лв., от които 90 лв. адвокатски хонорар и 12,50 лв. държавна такса.

Разноските на страните са присъждани съразмерно на уважения иск и иска, по който производството по делото е прекратено.

Недоволен от акта на съда, в частта за разноските, е останал ищецът, който е направил искане за изменение на решението в тази част. В молбата по чл. 248 ГПК е посочил, че прави искане за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, но по - нататък в молбата си сочи и какви разноски в негова полза следва да се присъдят – изцяло в размер на 410 лв. /360 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса/. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът е направил искане за цялостно изменение на решението в частта за разноските.

С атакуваното определение районният съд е отказал да измени решението си, като в мотивите си е посочил, че в решението си е изложил съображения защо и какви разноски присъжда на страните, поради което не е счел за нужно да ги преповтаря.

Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд неправилно е отказал да измени решението в частта за разноските.

По дължимите разноски в полза на ищеца:

Пред първата инстанция още с исковата молба ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., като не е посочено за кой от двата иска какво възнаграждение се претендира. За предявения иск по чл. 55 ЗЗД е заплатена държавна такса в размер на 50 лв. Първоначално са предявени два осъдителни иска, като впоследствие ищецът се е отказал от един от исковете си. С акта по съществото на спора исковата претенция, за която делото е останало висящо, е уважена изцяло. При това положение в 2 полза на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК са дължими разноски, съобразно уважената част от иска. Дължими са държавна такса в размер на 50 лв. и половината от адвокатското възнаграждение – 180 лв. Видно от договора за правна защита и съдействие, представен към исковата молба, ищецът е заплатил на адвоката си 360 лв. Доколкото обаче не е направено изрично разграничение на това за кой иск каква сума е договорена следва, че дължимото възнаграждение за иска, който е останал висящ е половината от адвокатско възнаграждение, т.е 180 лв. или общо дължими разноски в полза на ищеца са 230 лв./държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв./. Районният съд е присъдил 102, 50 лв., поради което следва да се присъдят допълнително още 127,50 лв.

/102,50+127,50 = 230/.

По дължимите разноски в полза на ответника:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В настоящия случай производството по иска по чл. 45 ЗЗД е прекратено поради отказ от страна на ищеца с протоколно определение № 245/12.03.2024г., постановено по гр. дело № 318/2022г. по описа на Районен съд Р.. Определението е влязло в сила на 19.03.2024г., като в срока за обжалването му ответникът не е направил искане по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски по прекратения иск. Поради това присъждането на такива разноски с решението, постановено след влизане в сила на прекратителния акт е недопустимо, доколкото срока за присъждане на разноски по прекратения иск е бил до датата на влизане в сила на прекратителното определение.

С оглед на изложеното по-горе ще следва атакуваното определение, с което е отказано изменение на разноските да се отмени, като вместо това се обезсили решението в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника, както и решението се измени в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски като се присъдят допълнително такива в размер на още 127,50 лв.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 799/12.07.2024г., постановено по гр.д.

№ 318/2022 г. по описа на Районен съд Р. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 139/13.05.2024г., постановено по гр.д. № 318/2022г. по описа на Районен съд Р. в частта, с която в полза на ответника „Е.Ф.“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 450 лв., като недопустимо.

ИЗМЕНЯ Решение № 139/13.05.2024г., постановено по гр.д. № 318/2022г. по описа на Районен съд Р. в частта, с която в полза на ищеца А. Л.

П. са присъдени разноски, като ОСЪЖДА

„Е.Ф.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х.Б., да заплати на А. Л. П., ЕГН 3

**********, от гр. С., р-н К.С. представлявано от управителя И. В. Г. допълнително разноски в размер на още 127,50 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4