Решение № 939 от 24.04.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 939

Добрич, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700022 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Д. И. М. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат С. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM - 2159302/03.01.2026 г. на полицай във II РУ – Добрич при ОДМВР – Добрич Д. Я. И., с която на основание на чл.171, т.1, буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца“. Изложените от жалбоподателя твърдения са за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че не е било направено от полицейските органи уведомяване на собственика за дерегистрацията на автомобила. Освен това жалбоподателят не е собственик на автомобила, а същият му е бил предоставен за ползване от собственика. Настоява за отмяна на издадената заповед.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В началото на първото съдебно заседание процесуалният му представител е посочил, че жалбата е неоснователна.

В последното съдебно заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник заявява, че в обжалваната заповед не са посочени релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ; отразен е като основание за налагането на ПАМ чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата, който предвижда служебно прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиване на МПС не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство; същевременно се сочи, че нарушението е за това, че той е управлявал МПС, за което е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“; същото е било служебно дерегистрирано; въз основа на така наличното несъответствие в ПАМ е допуснато съществено процесуално нарушение, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваната ПАМ; освен това е отразено, че нарушението е извършено повторно по чл.140 ал.1, докато в нормата на чл.140 ал.1 няма такова изискване за повторно извършване на нарушението; ПАМ е издадена за срок до решаване за въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца; видно от приложеното от административния орган НП №26-0255-000034 от 20.02.2026 г., то наказателната отговорност е решена, за което е издадено НП, с което му е наложена глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, т.е. целта на налагането на ПАМ е отпаднала; затова моли да бъде уважена жалбата и постановено решение, с което да бъде отменена обжалваната заповед, като претендира и присъждането на направените разноски съгласно представения договор за правна помощ.

В последното съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че принудителната административна мярка е правилна и законосъобразна; има грешка при изписването, но тя не е някаква съществена; от всички материали, които са събрани, става ясно, че действително има извършено нарушение; този жалбоподател е управлявал МПС, което е без сключена „Гражданска отговорност“; той е сключил няколко дни по-късно „Гражданска отговорност“; несериозно е да се твърди, че не знае, не разбира, не може; самият факт е, че е професионален шофьор, че занятието му е точно това; той е съпруг на собственика и не може да не си споделят, че МПС е без „Гражданска отговорност“, че тя е изтекла; в крайна сметка към онази дата полицейските органи не са длъжни да съобщават и да обгрижват всички тези нарушители; „Гражданска отговорност“ е много важна, за да бъде едно МПС в действие, да бъде управлявано; няма повторност; след като е сключил „Гражданска отговорност“, той е можел да поиска по административен ред решаване на въпроса; въпросът е решен още в момента, в който е сключена „Гражданска отговорност“, като можеше да поиска отмяна на тази заповед и да не се стига до дело; прави евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна; ако жалбата бъде отхвърлена, моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 03.01.2026 г. от Д. Я. И. – полицай във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4005804 на Д. И. М. за това, че на 03.01.2026 г. около 10.40 часа при движението си по [улица]в [населено място] в посока към [населено място] в близост до дом №14 управлявал лек автомобил „ПЕЖО“ с рег. №[рег. номер], собственост на Д. Г. М., като пътното превозно средство е с прекратена регистрация поради липсата на „Гражданска отговорност“ от 25.11.2025 г. и виновно е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата – управлява се моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Акт за установяване на административно нарушение серия серия GA, №4005804 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля С. П. Г.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM - 2159302/03.01.2026 г. на полицай във II РУ – Добрич при ОДМВР – Добрич Д. Я. И., с която на основание на чл.171, т.1, буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – повторното управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата. Според т.1.12. от изисканата Заповед №357з – 2522/02.09.2025 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.2б), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

С оглед на изложеното по – горе обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква з), гг) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От намиращите се по делото доказателства става ясно, че никой не е уведомил собственика на автомобила за изтичането на застраховката „Гражданска отговорност“ и за служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, което не се оспорва от административния орган. Освен това от представената от самия орган служебна справка (на лист 77 от делото) е видно, че малко след установяването на пропуска за автомобила е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на процесния автомобил е била служебно възстановена на основание на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата поради постъпилото уведомление от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. След като са налице безспорни данни от Гаранционния фонд, че за автомобила вече е имало валидна застраховка и регистрацията му е служебно възстановена, то е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел изпълнението на тази принудителна мярка. Затова и личният интерес на жалбоподателя е несъразмерно ограничен от изпълнението на издадената заповед. В този смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение №3210/23.03.2026 г. по административно дело №1844/2026 г. на VII отделение на ВАС – същото касае произнасяне по искане за спиране на предварително изпълнение, но изложените в него аргументи са приложими и по отношение на законосъобразността на самите принудителни мерки, доколкото жалбите срещу последните са подсъдни на административните съдилища като първа и същевременно последна инстанция. С оглед на всичко изложено издадената принудителна административна мярка трябва да бъде отменена.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон и целта на закона, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 516.40 евро/1010 лева, включително внесена държавна такса в размер на 5.11 евро/10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер (който не е прекомерен) от 511.29 евро/1000 лева.

Разпечатката съдържа 23 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e55626f-c387-4dc2-ba58-7c6f4036afea