Определение № 1512 от 18.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1512 гр. Варна, 18.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500630 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, против Определение № 578 от 15.01.2024 г. по гр.д. 1306/2023 год. на ВРС – 39 състав, с което e оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение в частта разноските,чрез възлагането им в тежест на ответника.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно приел, че ответникът не е дал повод за образуване на исково производството и затова не му е възложил разноските, направени от ищеца като същевременно е осъдил същия да заплати сторените от ответника разноски.

Ответникът по частната жалба подава отговор на частната жалба, с която изразява становище за неоснователност на същата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частните жалби за основателна, поради следните съображения:

Видно от данните по първоинстанционното дело, същото е образувано по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу И. – Й. А. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 670.71 лева, на основание чл.500, ал.2 КЗ.

В хода на производството ответникът е признал иска, поради което съдът е постановил решение по реда на чл.237, ал.3 от ГПК като изцяло е уважил предявените 1 претенции. С въпросното решение съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на ответника от деловодни разноски, а имено че същият да не е дал повод за предявяване на иска и го е признал, в резултат от което не е присъдил разноски в полза на ищеца, а последният е осъдил да заплати разноски на ответника.

Ищецът е инициирал производство по чл.248 от ГПК като с определението, чиято правилност и законосъобразност е предмет на проверка в настоящото производство,първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на страната за присъждане на деловодни разноски.

Настоящия съдебен състав намира така постановеното определение за неправилно.

Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните разноски, респективно неприсъждането им в полза на ищеца по уважен иск, е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество. По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищецът, е без значение неговото поведение, а това на ответника. В конкретния случай първата предпоставка е налице, тъй като в срока за отговор ответникът е признал предявения иск, съответно е постановено решение по реда на чл.237 от ГПК. Спорно е наличието на другата предпоставка, а именно даден ли е от ответника повод за завеждане на делото. По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото, на което се позовава ищецът или се отрича от него и правилно е преценено от районния съд, че в конкретната хипотеза релевантно е уведомяването на делинквента за извършеното изплащане на застрахователното обезщетение. Неправилно обаче е преценена доказателствената стойност на изпратените до ответника покани. Видно е, че се касае за осъществен през 2018 год. фактически състав, като ищецът е изпратил до ответника покани на адреса, посочен съставени протокол за ПТП. Обстоятелството, че същите са останали непотърсени като такова стоящо извън поведението на ищеца е ирелевантно при проявената от него дължима грижа. Позоваването на вписания в картата за продължително пребиваване адрес в с.С. е необосновано, тъй като липсват данни това да е бил регистриран адрес на ответника през 2018 год., когато са изпращани поканите, предвид датата на издаване на картата – 11.2022 год. За пълнота, следва да се посочи, че изпратената до с.С. призовка се е върнала с отбелязване, че лицето е непознато и същото живее във Варна /последващо е получена от неговата майка/, а като адрес на ответника в депозирания по реда на чл.131 писмен отговор е посочен именно адресът, на който са изпращани и поканите - гр.В., ул.“С. г.“ № * ет.*. Нещо повече, че въпреки признанието на иска ответникът е заплатил исковата сума след постановяване на осъдителното решение срещу него, а не с депозирания писмен отговор, което плащане, ведно с твърдението за неполучаване на показана, би могло да послужи като основа за положителна преценка за наличието и на втората предвидена предпоставка.

2

Налага се извод за основателност на подадената жалба, поради което постановеното определение следва да се отмени и постанови друго по чл.248 ГПК, с което се измени постановеното по делото решение като се отмени същото в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника и последният бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съставляващи платена държавна такса в размер на 66.83 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 15 лева, но не и разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно такова.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 578 от 15.01.2024 г. по гр.д. 1306/2023 год. на ВРС – 39 състав, с което e оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение в частта разноските КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ИЗМЕНЯ решение № 3967/06.12.2023 г. по гр.д. № 1306/2023 год. на ВРС – 39 състав в частта за разноските, КАТО

ОТМЕНЯ същото В ЧАСТТА , с която ЗК Лев инс АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А е осъден ДА ЗАПЛАТИ на И. А., гражданин на Република Финландия, ЛНЧ **********, адрес: с. С., общ. Б., ул. В. № ** сумата от 500 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК и

ОСЪЖДА И. А., гражданин на Република Финландия, ЛНЧ **********, адрес: с. С., общ.

Б., ул. В. № ** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК Лев инс АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А сума в размер на 166.83 лева, съставляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция.

ОСЪЖДА И. А., гражданин на Република Финландия, ЛНЧ **********, адрес: с. С., общ.

Б., ул. В. № ** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК Лев инс АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А сума в размер на 15 лева, съставляваща платена за производството по частно обжалване държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3