Решение № 1302 от 28.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106470 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Р. П. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че за ответника е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията срещу ищеца в размер на сумите от 13 108,90 лв.(тринадесет хиляди сто и осем лева и деветдесет стотинки) главница по Договор за банков превод от 20.12.2007 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, 1510,86 лв.(хиляда петстотин и десет лева и 86 стотинки) редовна лихва от 05.01.2011 г. до 08.09.2011 г., 315,34 лв.

(триста и петнадесет лева и 34 стотинки) наказателна лихва за периода от 05.02.2011 г. до 04.10.2011 г. и 386,65 лв.(триста шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) лихва съгласно чл. 7 и чл. 2,6. „В“ и „Г“ от Анекс № */**.**.**** г. ведно със законната лихва считано от 05.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

Излага, че е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Т. М., рег.

№***, с район на действие ОС - Б., под №*************, като взискател се явявал „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, по силата на договор за цесия, сключен с предходния кредитор. Изпълнителното дело било прекратено на 03.07.2023 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление на съдебния изпълнител.

1

Тъй като в периода от 03.09.2020 г. до датата на завеждане на исковата претенция изминали повече от пет години, ищецът намира, че то за длъжника е настъпила пет годишната погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД, като в настоящия случай следва да се приеме, че съгласно чл. 439, ал. 1, т. 2 от ГПК са налице факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които произтича правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск, тъй като ответното дружество предприема действия спрямо ищцата за извънсъдебно събиране на вземането. Въпреки това от ответното дружество продължавало да търси длъжника и да го приканва да плаща по доброволен път, както и да му заявява, че в противен случай срещу него ще бъдат предприети нови действия по принудителното събиране на задължението.

Въз основа на всичко изложено по-горе, ищецът е предявил исковата си претенция, като моли същата да бъде уважена и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор , в който заявява, че признава изцяло исковата претенция както и обстоятелството, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, доколкото с действията си не е провокирало търсеното на защита от ищеца.

Излага, че не е искало образуването на ново изпълнително дело, нито е търсило длъжника за изплащане на дълга. Напротив, твърди че ищецът е погасявал доброволно задълженията си с доброволни вноски по изпълнителното дело. Излага подробни съображения в тази насока като сочи и съдебна практика в подкрепа на твърденията си. По изложените съображения моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответното дружество също не изпраща представител в заседанието, като не изразява и писмено становище по съществото на спора.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място съдът намира за необходимо да изложи, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като между страните не е налице и спор относно допустимостта на претенциите.

Извън горното и предвид изричното признаване на иска, което ответникът е направил с отговора на исковата си молба, следва да се приеме, че между страните в настоящото производство не е налице спор относно фактическата обстановка, такава, каквато ищецът я е описал с исковата си молба. Напротив, ответникът изрично е посочил, че признава всички факти, 2 изложени от ищеца, в това число и че правото на принудително изпълнение на процесните суми действително е погасено по давност.

Доколкото в настоящото производство ответникът изрично е посочил, че не спори, че към датата на подаване на исковата молба е настъпила погасителна давност за процесните вземания, то и така предявеният иск следва да бъде приет за основателен и като такъв да бъде уважен изцяло.

Спорен остава единствено въпросът дали ответното дружество е дало повод за завеждане на иска или не, респективно следва ли ответникът да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в процеса.

Нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

На първо място в настоящия случай следва да се посочи, че ответникът изрично и недвусмислено е заявил, че признава така предявения иск. Освен това от доказателствата по делото не може да се установи, че дружеството е предприемало каквито и да било действия по събиране на вземането, в това число чрез телефонни обаждания, съобщение или други начини за кореспонденция.

С исковата си молба ищецът твърди, че след прекратяване на изпълнителното дело, ответното дружество продължавало да търси длъжника и да го приканва да плаща по доброволен път, както и да му заявява, че в противен случай срещу него ще бъдат предприети нови действия по принудителното събиране на задължението. Такива доказателства по делото обаче не бяха ангажирани, а тежестта на доказване е за ищеца.

По изложените съображения съдът намира, че с поведението си ответникът не е дал повод за предявяване на иска, респективно доколкото изрично е признал иска, то не следва и в негова тежест да се присъдят сторените от ищеца разноски в процеса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че ищецът Р. П. Н. с ЕГН ********** , с адрес гр. Б.******, не дължи на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. С.******, сумите от 13 108,90 лв.(тринадесет хиляди сто и осем лева и деветдесет стотинки) главница по Договор за банков превод от 20.12.2007 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, 1510,86 лв.(хиляда петстотин и десет лева и 86 стотинки) редовна лихва от 05.01.2011 г. до 08.09.2011 г., 315,34 лв. (триста и петнадесет лева и 34 стотинки) наказателна лихва за периода от 05.02.2011 г. до 04.10.2011 г. и 386,65 лв. (триста шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) лихва съгласно чл. 7 и чл.

2,6. „В“ и „Г“ от Анекс № */**.**.**** г. ведно със законната лихва считано от 3

05.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са цедирани на ответника, като за ответника е погасена по давност възможността да събира по принудителен ред процесните вземания, на основание чл. 439 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4