Протокол № 382 от 15.09.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 382 гр. П., 14.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Катя Т. Кентова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20205200500625 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

И на второ в 09:42 часа се явиха:

Жалбоподателят Н. Д. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А.Д., ред.уп. отпреди.

Ответник ГДПБЗН, редовно призован, не се явява законен представител. Явява се процесуалния представител юрк. С., ред.уп. от преди.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Юрк. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение № 72/18.06.2020г., постановено по гр.д. № 964/2019 г. по описа на РС- П. са отхвърлени предявените от Н. Д. П., с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.“ № 7, ет. 3, ап. 9, обл. П., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес: гр. С., ул. “П.“ № 171А, представлявана от 1

Главен комисар Н.Н., искове за заплащане на сума в размер на 1286 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на обезщетение за забава в размер на 163лв., дължимо за периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019г.

Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, Н. Д. П., с ЕГН ********** от гр. П., ул.„Н.“ № 7, ет. 3, ап. 9, обл. П., да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул.

„П.“ №171А, представлявана от Главен комисар Н.Н., сумата в размер на 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н.

Д. П., чрез пълномощника му адв.А.Д..

В същата се излагат оплаквания, че съдебния акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Искането е същото да бъде отменено изцяло, като предявените искове бъдат уважени в уточнените размери, ведно със законовите последици- присъждане на сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Визира се, че PC-П. е възприел становището изложено в представената „писмена консултация“ от ответника, изготвена по нарочно възложена правна поръчка за обосноваване на становище на страна в процеса. Според същата положеният от въззивника нощен труд- във времевия интервал от 22.00ч.- до 06.00ч.- бил равен на 8 часа, поради което не следвало да се извършва приравняване с предвидения за това коефициент 1.143.

Намира се този извод за незаконосъобразен, постановен в противоречие на основните принципи и права, гарантирани, както с основния закон на страната, така и Кодекса на труда и Закона за държавния служител. В тази връзка се сочи, че времето от 22.00ч.- до 06.00 часа било времева рамка, в която полагания труд се счита за нощен, но не е реална продължителност на същия. Реалната продължителност на положеният нощен труд не следва да надвишава границата, предвидена в чл.140 от КТ, според който нормалната 2 продължителност на полаганият труд през нощта е до 7 часа. Няма как да бъде дерогирано действието на общата разпоредба- императивната норма на чл.140 от КТ.

Сочи се, че при тълкуване нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, тя не установява разрешена продължителност на труда през нощта- от 8 часа, а има предвид, че работните часове на положения труд през нощта не следва да надвишават 8 часа на всеки 24- часов период. Нормата не съдържа допустима продължителност на нощния труд и не въвежда различно правило за нормална продължителност на нощния труд от 8 часа.

Твърди се, че в нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР се съдържа изрична препратка към КТ. Част от тази специална закрила била изричната уредба в чл.140, ал.1 от КТ, съобразно която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е до седем часа.

В случая, съдът не е направил разлика между времевия интервал, в който полаганият труд се счита за нощен такъв и законово уредената максимална продължителност.

Предвид изрично уредената закрила, предоставена от КТ с която се ползват държавните служители означава, че нормалната продължителност на полагания от тях нощен труд следва да бъде до 7 часа.

Приема се за безспорно, че въззивникът е полагал труд през нощта от 8 часа, при разрешени 7 часа, като този труд не е отчетен и заплатен като извънреден такъв. При сумирано изчисляване на работното време, нощните часове труд следвало да се приравняват към дневните /тъй като това е нормалната продължителност на работното време при подневното му отчитане-8 часа/. Това налага и съотношението 8:7 и съответно преизчисляването с коефициента 1.143- за определяне на броя на надвишените работни часове за съответния отчетен период- от което ще се прецени и налице ли е полаган извънреден труд при превишаване на нормата за триместър. В случая /тъй като работодателят не е прилагал този коефициент, работните часове, заложени в графиците му са в рамките на допустимото. След прилагането на този коефициент /каквото е нормативното изискване/ броят на отработените часове се увеличава, поради което се е стига до полагане на извънреден труд.

Сочи се, че прецизното тълкуване на нормата на чл.187, ал.1 и 3 от 3

ЗМВР води на извода, че тя не установява нормална продължителност на труда през нощта, а нормира обща продължителност на работното време при положен нощен труд. Нормата имала защитна функция по отношение на правото на служителя да почива в достатъчно дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са отработени през времето от 22.00- до 06.00часа, като и в този случай, съобразно броя отработени часове, не следва да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8 часа за всеки 24- часов период.

Изричната препратка на нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР - към КТводи до прилагаме на императивната норма на чл.140, ал.1 от КТ.

Твърди се, че през процесният период - нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове по прилагането му се съдържа алгоритъм за изчисляването на нощния труд. В този смисъл разпоредбата на чл.261 от КТ предвижда: „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по- малко от размерите определени от Министерски съвет. Приема се, че такъв акт била НСОРЗ, издадена по силата на законова делегация.

Методиката, която следвало да се ползва при определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен от работодателя извънреден труд, получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд- 8 часа при съобразяване на максимално допустимата продължителност на същия- 7 часа била тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Преценката в коя част и съответно в какъв паричен размер действително положения нощен труд се явява извънреден такъв се свеждала до следното:

Извънредния труд представлява работа извън редовното работно време /чл.187, ал.5 от ЗМВР/. Така при разрешени 7 часа за работа през нощтагорницата до 8 часа през които служителят е работил би могла да се изчисли само чрез прилагане на коефициент.

Същите правила регулирали продължителността на работното време при работниците и служителите по трудово правоотношение, поради което не бил основателен доводът, че ползването на коефициента създава привилегия за служителите в МВР.

4

Сочи се, че съдът е постановил своя съдебен акт в противоречие с възприетата за меродавна правна логика- в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по т.д.№6/2012г. на ОС на ГТК на ВКС. В него е прието, че е недопустимо възприемането на диференциран подход спрямо служителите в МВР по отношение на редица техни права. Следователно ЗДСл намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по определен въпрос.

На държавните служители в звената ГД „ИН“- към Министерство на правосъдието при абсолютно същия сменен режим на дежурства се заплащало преизчисленото с коефициент парично уравняване на действително отработените часове нощен труд след превръщането на нощните часове в дневни. За тази група държавни служители- съгласно чл.

16а, ал. 7 от ППЗИНС било предвидено: „Държавните служители от ГДИН и териториалните и служби получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за МВР и ППЗМВР.“ Предвиден бил еднакъв законов режим, на който се подчиняват двете групи държавни служители и съответно се уреждат техните взаимоотношения по повод полагането на нощен труд .

Приема се, че първоинстанционният съд не съобразил и основни принципи и норми в правната уредба, съдържаща се в правото на ЕСформираща трудовоправните отношения. Така ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО въвеждала принципа на равното третиране на работниците и служителите и забраната за дискриминация по отношение прилагането на основните начала на трудовото право.

В чл.157 от ДФЕС, т.2 било разписано, че: „под „заплащане“ се разбира обичайната, основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд. В т.3, изр. последно от чл.157 от ДФЕС е въведено задължението да се приемат мерки, обезпечаващи спазването на ПРИНЦИПА ЗА РАВНО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА РАВЕН ТРУД ИЛИ ЗА ТРУД С РАВНА СТОЙНОСТ.“ Тези норми имали превес над норми от националното законодателство и съдът следвало да ги приложи с предимство.

В срок е постъпил писмен отговор от ответникът по предявения искГлавна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С..

5

В него се твърди, че съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая се приема, че за уредбата на правоотношенията между страните бил приложим ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

НСОРЗ бил подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага нито субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба и то регламентирана в нормативен акт с ранга на закон.

Твърди се, че, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от МВР, статутът на държавните служители па ал.1, т.1 от ЗМВР се урежда с този закон, като същите работят на сумирано работно време.

Счита се, че ЗМВР препращал към подзаконовият акт, в настоящия случай- Наредбата, която е издадена от министъра на вътрешните работи, на който законодателя е предоставил тази изрична законова делегация.

Твърди се, че тези служители имали специфични функции. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от КТ е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказвало, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като техния статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Именно поради спецификата на работата на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, законодателят е установил по- голяма нормална продължителност на работното време на тази група служители от тези по КТ, която е обща и еднаква през деня, така и през нощта, а именно 8 часа. Прилагането и на НСОРЗ не е възможно по същите причини.