Решение № 24 от 14.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. П., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря С.И.М. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720101729 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника юрк. Тихолов, срещу Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 902,92 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 24.09.2019 г. със „***“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., сумата 140,76 лв. - договорна лихва за периода от 24.09.2019 г. – 24.09.2020 г., сумата 324,71 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.09.2020 г. – 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 433/28.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 543 по описа за 2025 г. на Районен съд - П..

В исковата молба се излага, че по силата на сключения договор за кредит „***“ ООД е предоставил на ответника кредит, който последният се задължил да върне заедно с договорна лихва в размер на 40,05 % при ГПР 48,38% на 12 погасителни вноски, всяка в размер на 218,00 лв.

На 13.01.2022 г. с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, „***“ ООД е прехвърлило на ищеца вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1

***, сключен на 24.09.2019 г. с ответника. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление за извършената цесия, а в случай, че се приеме, че не е надлежно уведомен, следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба.

Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

Тъй като длъжникът депозирал възражение по чл. 414 ГПК за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. М., в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Възразява се длъжникът да е надлежно уведомен за извършената цесия поради липсата на пълномощно в полза на юрл. Тихолов за това, респ. поради това, че уведомлението е изпратено от „***“ ЕООД, но не в качеството на пълномощник, а в лично качество. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение по договор за кредит с ответника поради липсата на доказателства, че процесният договор е сключен по електронен път. Твърди, че договорът за заем е недействителен поради противоречие с добрите нрави и като заобикалящ закона.

Сочи, че ГПР е неправилно посочен, поради което клаузата, която го урежда е недействителна, а това влече нищожност и на самия договор. Излага твърдения, че договорът съдържа уговорки за предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчител, при неизпълнението на което кредитополучателят дължи неустойка, имаща за цел неоснователно обогатяване на кредитора. Навежда доводи, че не е спазено изискването за шрифт на договора и съставянето му в два еднообразни екземпляра. Счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, в който случай потребителят дължи връщане само на получената главница. Възразява за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските за производството по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление с вх.рег. № 3312/10.02.2025 г. на „***“ ЕООД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 433/28.02.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 543 по описа за 2025 г. на РС-П. срещу Н. Б. Н. за сумата 902,92 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 24.09.2019 г., сумата 140,76 лв. – договорна лихва за периода от 24.09.2019 г. до 29.01.2020 г., и сумата 324,71 лв. – лихва за забава за периода от 24.09.2020 г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 28.03.2025 г., който е депозирал възражение на 23.04.2025 г., обосновано с твърдение, че сумите са погасени по давност.

2

С разпореждане от 24.04.2025 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. На 29.05.2025 г. е депозирана исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен Договор за паричен заем *** № *** от 24.09.2019 г., сключен между „***“ ООД в качеството на заемодател, и Н. Б. Н., в качеството на заемател, съгласно който размерът на отпуснатия заем е 1000,00 лв., платим на 12 вноски, от които три по 33,38 лв. и девет по 130,46 лв. при ГПР 48,1 % и фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, с падежна дата на първта вноска 24.10.2019 г. и падежна дата на последната вноска 24.09.2020 г. В договора е инкорпориран погасителен план, включващ разпределение на главницата и лихвата във всяка вноска, както и размера на неустойката при неизпълнение на т. 6.1 от договора за предоставяне на обезпечение съгласно посочените условия и общия размер на вноската с и без включената неустойка.

Представени са общи условия на „***“ ООД за заеми “***“, предоставяни чрез интернет.

От договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., извлечение от приложение № 1 към договора за цесия, и пълномощно от „***“ ООД, с което потвърждава настъпилото прехвърляне на на вземанията от датата, на която е подписано приложение № 1 от 13.01.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., се установява, че вземанията по договора, сключен с ответника, са прехвърлени от „***“ ООД.

Видно от пълномощно, представляващо приложение 3 към Договора за продажба и прехяърляне на вземания, че цедентът е упълномпощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията.

Представено е уведомление от „***“ ЕООД за извършената цесия, без данни за получаването му от ответника.

От приложените на л. 101 от делото платежни нареждания се установява, че на 24.09.2019 г. е нареден паричен превод от „***“ ООД в размер на 1000,00 лв. с основание договор *** в полза на Н. Б. Н..

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че на ответника е предоставена информация относно потребителския кредит чрез изпращане на заявената от него електронна поща на СЕФ и потребителят е приел условиятапо кредита чрез маркиране на съответните полетавъв формуляра за кандидатстване и изпращане на въведената от него информация в сървъра на дружеството. От изследваните лог файлове вещото лице прави извод, че ответникът е приел условията на по кредита и сключването на договора за кредит със „***“ ООД чрез размяна на електронни съобщения.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен 3 състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземания на ищеца към ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „***“ ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена сумата 1000,00 лв. срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер, съответствие на клаузите на договора с императивните разпоредби на ЗПК, изпадането на заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза съдът приема за установено, че на 24.09.2019 г. чрез средства за комуникация от разстояние между ответникат и „***“ ООД е сключен договор за кредит със съдържанието, представено с исковата молба.

По направеното от ответника възражение за нищожност на договора за кредит съдът намира следното:

Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишния процент на разходите, а разпоредбата на § 1, т.1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява „общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.

19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.

19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които 4 трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48.1 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран самият ГПР и включена ли е в него неустойката за непредставяне на обезпечение, уговорена като част от всяка погасителна вноска съобразно погасителния план още при сключването на договора, в общия размер на подлежащата на плащане от потребителя сума. В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. липсва яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит.