Решение № 379 от 14.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Разлог, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101139 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ, подадена от А.Н.Н. от *, ЕГН*, против В.Р.К., от *, ЕГН*, Р.К.Т., от *, ЕГН*, И.Б.К., от *, ЕГН*, и А.Х.Г., от *, ЕГН*.

В ИМ се излага, че на 21.07.2020 г. в централната градска част на г.Р., в района на питейно заведение „М.“, 4-та ответници му нанесли побой, вследствие на който получил множество телесни увреждания, подробно описани в ОА по нак. производство и в мед. документация.

Твърди се, че вследствие на нанесения побой са настъпили значителни физически болки, продължителни страдания, психически дискомфорт, ограничения в ежедневния живот, както и направени разходи за лечение.

Иска се на основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 15`000.00 лева - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, произтекли от извършено от ответниците спрямо ищеца на 21.07.2020 г., в периода от около 23:15 до 23:30 часа в центъра на *, в района на питейно заведения „М.“ - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно с лихвата за забава от причиняването на вредите до изплащане на цялата сума, както и сумата от 415.00 лева - обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за лечението му в МБАЛ-Р., ведно със законната лихва в/у тази сума от постановяване на съд. решение по окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените съд. и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците представят писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани. В отговора се поддържа, че претендираният размер на обезщетението е значително завишен, че не всички твърдени увреждания са в причинна връзка с инцидента и че липсват док-ства за част от претендираните вреди.

Излагат се и възражения относно механизма на причиняване на телесните увреждания, както и относно наличието на причинна връзка м/у поведението на ответниците и всички твърдени последици. На основание чл.111, б.в от ЗЗД, се прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираната лихва за минало време.

По делото са събрани гласни и писмени док-ства, които обсъдени поотделно и в съвкупност, във вр. с доводите и съображенията на страните Съдът като обсъди събраните по делото докства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящето дело НОХД №457/2022 г. по описа на Рг.РС се установява, 1 че с влязло в сила определение е одобрено споразумение м/у ответниците Р.Т. и В.К., и РПР., с което същите са признати за виновни в това, че на 21.07.2020 г. в централната част на г.Р., в района на питейно заведение „М.“ като съизвършители са осъществили действия, грубо нарушаващи обществения ред, като са нанесли побой на Л.И.К. и на А.Н.Н., вследствие на което са им причинили мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсноконтузна рана в слепоочна област и други травматични увреждания.

От приложеното към настоящето дело НОХД №369/2021 г. по описа на Рг.РС се установява, че с влязла в сила присъда ответниците А.Г. и А.К. са признати за виновни в това, че на 21.07.2020 г. в централната част на г.Р., в района на питейно заведение „М.“ като съизвършители са осъществили действия, грубо нарушаващи обществения ред, като са нанесли побой на Л.И.К. и на А.Н.Н., вследствие на което са им причинили мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-контузна рана в слепоочна област и други травматични увреждания.

Съдът служебно изиска от МБАЛ-Р., цялата мед. документация относно лицето А.Н., касаеща инцидента на 21.07.2020 г. От историята на заболяването на МБАЛ-Р., се установява, че още на следващия ден след инцидента ищецът е бил хоспитализиран в хирургично отделение по повод получените травматични увреждания. В мед. документация подробно са описани състоянието при приемането, извършените образни изследвания, обективният статус, проведеното наблюдение, приложеното лечение и изписването на пациента.

По искане на ответниците е изискана официална справка от РЗОК, от която се установява единствено при кой общопрактикуващ лекар е бил регистриран ищецът през съответния период.

По делото е представена и официална справка от НАП относно трудовите правоотношения и осигуряването на ищеца.

Представено е и удостоверение от личния лекар на ищеца, от което се установява издаването на болничен лист в периода от 13.11.2025 г. до 26.11.2026 г. по повод заболяване на лумбосакралната област.

За изясняване х-ера на телесните увреждания съдът допусна и назначи СМЕ, която бе изслушана в ОСЗ. От заключението на експертизата, работила въз основа на писмени данни, се установява че ищецът е получил мозъчно сътресение, контузия на главата и разкъсноконтузна рана в дясната слепоочна област. ВЛ приема, че установените увреждания са получени вследствие на действието на твърди тъпи предмети, като е възможно те да бъдат причинени чрез удари с ръце и крака. Уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. ВЛ е категорично, че съществува пряка причинно-следствена връзка м/у нанесения побой и констатираните телесни увреждания.

От показанията на свидетеля, доведен от ищеца - Д.Т.С., се установява последователно и непротиворечиво, че след инцидента А.Н. е бил във видимо тежко физическо състояние. Той описва наличието на кървяща рана в областта на главата, видими следи от нанесен побой, затруднено придвижване, главоболие, замайване и оплаквания от силни болки.

Показанията му са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Не се констатират съществени разминавания относно съществените факти – времето, мястото и последиците от побоя.

Ответниците също ангажираха свидетели Г.Б.С. и Н.М.Б.. Същите дават сведения относно възникването на конфликта, поведението на участниците и обстановката в района на заведението. В отделни части показанията им се различават от изложеното от свидетеля на ищеца, най-вече по отношение на интензитета на упражненото насилие и начина на възникване на конфликта. Същите не изключват наличието на физически конфликт м/у страните, а по-скоро се стремят да омаловажат неговата интензивност и последици.

Тези показания не се подкрепят от мед. документация, която удостоверява значително потежки травматични увреждания, както и от заключението на ВЛ. Ето защо съдът ги 2 кредитира единствено относно безспорните обстоятелства, но не и в частите, с които се отричат обективно установените телесни увреждания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира генералния деликт. Фактическият състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка м/у деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е да установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай, противоправното поведение на ответниците е установено с влязла в сила присъда по НОХД №369/2021 г. и проток. определение, постановено по НОХД №457/2022 г., и двете по описа на Рг.РС, с които В.Р.К., Р.К.Т., И.Б.К. и А.Х.Г. са признати за виновни в това, че на 21.07.2020 г., в периода от около 23:15 до 23:30 часа в центъра на *, в района на питейно заведения „М.“ осъществили непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото - с поведението си предизвикали конфликт, прераснал в масово сбиване в централната градска част, като нанесли побой в/у Л.И.К. от *, причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лявата теменна слепоочна област на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на гръдния кош /охлузвания и кръвонасядания в лявата гръдна половина/ и др., довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК, както и нанесли побой над А.Н.Н. от *, причинявайки му мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-контузна рана в дясна темпорална област на главата, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК – престъпление по чл.325, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Наложени са им наказания съгласно разпоредбите на НК.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл.300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно настоящият съд е обвързан от установеното по нак. производство, че ответниците са осъществили противоправно поведение спрямо ищеца.

Поради това всички възражения, насочени към повторно обсъждане на механизма на извършване на деянието или участието на отделните ответници, са процесуално недопустими.

Вината също е установена със силата на присъдено нещо. Поради това съдът не следва повторно да обсъжда субективната страна на деянието.

По делото безспорно се установява, че вследствие на побоя ищецът е получил мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-контузна рана, множество кръвонасядания, охлузвания, физически болки, временни функционални ограничения. Тези обстоятелства се установяват едновременно от присъда, респ. протоколното определение, от първичната мед. документация и от заключението на приетата по делото СМЕ.

Следователно вредите са доказани по несъмнен начин.

Настоящият съд намира, че причинната връзка също се доказа. Нито едно док-ство не сочи наличието на друго травматично събитие, което би могло да обясни констатираните увреждания. Напротив, всички док-ства са напълно последователни – побой, непосредствено транспортиране в болница, диагностициране на травмите, лечение, възстановителен период.

Тази логическа и фактическа последователност изключва възможността уврежданията да произхождат от друга причина.

Съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние от ответниците. Тези неимуществени вреди подлежат на обезвреда, като дължимото обезщетение за това се 3 определя по справедливост съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД. Трайната съд. практика на ВКС (Решение №214/11.10.2017 г. по гр. д. №171/2017 г. на IV г. о на ВКС, Решение №61/27.03.2018 г. по гр. д. №3291/2017 г. на III г. о на ВКС и др.) указва, че понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. Трябва да се посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В раздел втори на ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. на съдилищата е указано при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт да съобразяват х-ера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и пр.

В конкретния случай пострадалото лице е млад човек, който е получил телесната увреда от повече от едно лице - 4 души. Това обективно увеличава психическата травма. Пострадалият се е оказал в положение на фактическа невъзможност да се защити. Нанесени са множество удари в областта на главата, т. е. установени са множество травматични изменения. Налице е мозъчно сътресение. Макар в конкретния случай да не са настъпили трайни неврологични последици, самото мозъчно сътресение представлява сравнително тежко травматично увреждане, което обичайно протича с главоболие, гадене, световъртеж, временна нетрудоспособност и необходимост от медицинско наблюдение. Налице е болнично лечение.