Определение № 643 от 01.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Благоевград, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Пандев

Членове:

Георги Я.

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20241200601144 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И. И. Я., в качеството му на защитник на М. Р. Л., ЕГН **********, който е подсъдим по НОХД № 426/2024 г. по описа на Районен съд Сандански. С нея се обжалва определение от 16.10.2024 г., постановено в хода на разпоредителното заседание по делото , с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“, която е взета по отношение на М. Л. в хода на досъдебното производство.

В жалбата се изразява становище, че в противоречие със събраните по делото доказателства РС Сандански е приел, че не е настъпила промяна на обстоятелствата, която да налага изменение на мярката за неотклонение.

Защитникът оспорва извода на районният съд, че е налице опасност подсъдимият да се укрие и да извърши друго престъпление. Посочва, че М. Л. е с постоянно местоживеене и че същият работи. Твърди, че подсъдимият е бил задържан на 10.05.2024 г., като му е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която продължава и към настоящия момент. Жалбоподателят поддържа, че от задържането под стража на подсъдимия са изтекли повече от пет месеца. Моли да се отмени обжалваното определение и да бъде взета по-лека мярка за неотклонение Препис от постъпилата частна жалба е изпратен на Териториално отделение – Сандански при Районна прокуратура – Благоевград. Не е постъпило писмено възражение.

Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от лице с правен интерес и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване на осн. чл. 249, ал. 3 НПК.

1

В хода на досъдебно производство №339ЗМ-218/2024 г. по описа на РУ Сандански М. Р. Л. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал.

3, предл. 2, т. 1 НК. По реда на чл. 64, ал. 2 НПК обвиняемият е бил задържан на 11.05.2024 г. за срок от 72 часа. Спрямо него е взета мярка „задържане под стража“ с определение № 117 от 13.05.2024 г. по ч.н.д. № 240/2024 г. на РС Сандански, което е било потвърдено с определение от 21.05.2024 г. по в.ч.н.д.

№ 577/2024 г. на ОС Благоевград.

С постановление от 30.05.2024 г. е възложено провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия. На 31.05.2024 г. е издадена справка за съдимост. На 31.05.2024 г. разследващият полицай при РУ Сандански на осн. чл. 159 НПК е отправил искане до Началника на РУ Сандански и до Директора на ОДМВР Благоевград да бъде предоставен запис от камера за видеонаблюдение, монтирана на служебен автомобил марка и модел „О.А.“, с рег. № ***, като записът е следвало да обхваща времето от 22:30 ч. до 23:00 ч. на 10.05.2024 г. На 10.06.2024 г. е съставена физико-химична експертиза. С постановление от 11.07.2024 г. е удължен срока за извършване на разследването до 4 месеца. С постановление от 11.07.2024 г. е прецизирано предварителното обвинение срещу обвиняемия. На 16.07.2024 г. е бил проведен разпит на обвиняемия. На 17.07.2024 г. е постъпила справка от ОДМВР Благоевград, според която поради техническа причина не може да бъде предоставена аудио и видео информация от АИС-ВПК, монтирана на служебен автомобил „О.А.“, с рег. № ***, използван от служители на РУ Сандански, собственост на ОДМВР Благоевград и зачислен на РУ Сандански за съответния период. С определение № 179 от 04.08.2024 г. по ч.н.д. № 379/2024 г. на РС Сандански е било оставено без уважение искане на защитника по реда на чл. 65 НПК да се измени взетата мярка за неотклонение в по-лека. Определението на районният съд е било потвърдено с определение от 13.08.2024 г. по в.ч.н.д. № 893/2024 г. на ОС Благоевград. Разследването е било предявено на 06.08.2024 г. На 07.08.2024 г. е съставено писменото мнение на разследващия орган по чл. 235, ал. 1 НПК и делото е изпратено на прокурора.

Производството по НОХД № 426/2024 г. на РС Сандански е образувано по внесен на 21.08.2024 г. обвинителен акт срещу М. Л. за престъпление по чл.

354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 НК. С разпореждане № 421 от 02.09.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 11.10.2024 г.

На 04.09.2024 г. е постъпила молба от защитника, в която той заявява, че на 11.10.2024 г. не може да се яви на заседанието, тъй като на същата дата трябва да участва в съдебно заседание по дело по описа на ОС Видин. С разпореждане № 436 от 10.09.2024 г. разпоредителното заседание е било пренасрочено за 16.10.2024 г. и тогава е било постановено обжалваното определение, с което е потвърдена мярката за неотклонение.

Мерките за неотклонение са вид мерки за процесуална принуда. Съгласно чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК в разпоредителното заседание се обсъждат взетите мерки за процесуална принуда. Според чл. 249, ал. 3 НПК определението по чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.

Съгласно чл. 5, пар. 4 от ЕКПЧ всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на 2 задържаното лице. Понятието „законосъобразност“ в пар. 4 има същото значение като в чл. 5, пар. 1. (§ 65 от Броган и други срещу Обединеното кралство, жалби № 11209/84; 11234/84; 11266/84; 11386/85, решение от 29 ноември 1988; § 161 от Идалов срещу Русия, жалба № 5826/03, 22 май 2012; § 128 от Khlaifia и други срещу Италия, жалба № 16483/12, 15 декември 2016 г.).

Затова съдът трябва да провери и основателните подозрения, мотивиращи ареста, а също и легитимността на преследваната с тази мярка цел (§ 65 от Броган и други срещу Обединеното кралство; § 58 от Николова срещу България, жалба № 31195/96, 25 март 1999 г.). Затова при обсъждане на мерките за процесуална принуда в атакувания съдебен акт без съмнение следва да се дадат отговори на въпросите по чл. 65 от НПК, към който отпраща и чл. 270 от НПК (в този смисъл e определение № 81 от 07.06.2021 г. по ч. н. д. № 175/2021 г. на Апелативен съд - Варна).

Според определение № 1715 от 04.06.2024 г. по ч. н. д. № 3291/2024 г. на СГС предпоставките за продължаване на действието на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ са наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и наличие по отношение на него на една от двете алтернативно предвидени в закона опасности - да се укрие или да извърши престъпление, която следва да е реална (чл. 63, ал. 1 от НПК).

Въззивният съд намира, че към настоящия момент продължават да съществуват предпоставките, които са обосновали вземането на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия М. Р. Л., като липсват нови обстоятелства, които да налагат изменението й в по-лека такава.

С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия е повдигнато окончателно обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 НК. Предвиденото в закона наказание за това престъпление е лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

В производството по чл. 249, ал. 1 НПК при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК относно мерките за процесуална принуда продължава да съществува задължение да бъде проверено наличието на обосновано подозрение за това, че предаденото на съд лице е съпричастно на деянието, за което е обвинено (в този смисъл определение № 966 от 26.10.2022 г. по ч. н. д.

№ 1124/2022 г. на Апелативен съд - София). Събраният доказателствен материал в своята съвкупност към момента на разпоредителното заседание – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, протоколи за разпит на обвиняемия, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, заключение по физикохимична експертиза, обект № 1 и обект № 2, дава основата за извод, че е налице обосновано предположение, че предаденото на съд лице е съпричастно към деянието, за което му е повдигнато окончателно обвинение с обвинителния акт.

Съдебното минало на подсъдимия обуславя наличието на реална опасност той да извърши престъпление. Според справката за съдимост той е реабилитиран за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и е осъждан за престъпление по чл. 354a, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК и за престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. 2 НК. Подсъдимият е осъждан за престъпление по чл.

354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 НК, каквато правна квалификация има и престъплението, за което е привлечен към отговорност с внесения 3 обвинителен акт. Това го характеризира като личност със завишена обществена опасност, проявяваща склонност към извършване на подобен род деяния. Деянието, за което е повдигнато окончателното обвинение, се явява осъществено в изпитателния срок на предходното осъждане по чл. 354a, ал. 3 НК, което също обосновава наличието на реална опасност за извършване престъпление.

Подсъдимият има постоянен и настоящ адрес, на който живее от години.

Налице са данни, че той предоставя работна сила и получава месечно възнаграждение. Затова не се установяват обстоятелства, от които да се изведе наличието на реална опасност от укриване.

Изтеклият период от време на фактическо задържане винаги е обстоятелство, което следва да бъде обсъдено от съда. Този период към момента е над пет месеца. Делото се намира в съдебната фаза на процеса, поради което не е приложим срокът по чл. 63, ал. 4 от НПК. На 13.08.2024 г. мярката за неотклонение е била потвърдена по реда на чл. 65 НПК. На 21.08.2024 г. е внесен обвинителният акт, а на 02.09.2024 г. делото е било насрочено за разглеждане в открито разпоредително заседание на 11.10.2024 г.

Заседанието е било пренасрочено за 16.10.2024 г., но това е станало по молба на защитника, който е заявил, че не би могъл да се яви на разпоредителното заседание, понеже е ангажиран по друго дело. Затова настоящият съдебен състав счита, че срокът на задържане не е неразумен и че той не е основание да бъде изменена мярката за неотклонение.

По посочените съображения въззивният съд приема, че предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК са налице и че наложената мярка за неотклонение е подходяща и адекватна с оглед на критериите, посочени в чл. 56, ал. 3 от НПК.

Следователно обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.

249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, Окръжен съд Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в хода на разпоредително заседание, проведено на 16.10.2024 г. по НОХД № 426/2024 г. по описа на Районен съд Сандански, с което на основание чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на подсъдимия М. Р. Л., ЕГН **********, в хода на досъдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4