Решение № 446 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Невена Грозева

Мария Митева при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Мария Митева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200797 по описа за 2023 година

Производството по делото пред ВКС е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от защитника на подс. Г. К. Й. – адв. И. и по касационна жалба на частния обвинител Т. М. С. срещу решение № 133 от 17.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 128/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, втори наказателен състав.

С касационната жалба, подадена от адв. И., защитник на подс. Г. Й. и допълнението към нея, депозирано от подс. Г. Й., чрез адв. М. Д., негов защитник, са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи, че АС – Пловдив не е разгледал обстойно доводите на защитата за отмяна на първоинстанционната присада, а ги е коментирал тенденциозно и не е отговорил на твърдението на защитата, че първоинстанционния съдебен акт е постановен при липса на мотиви. Не е съобразено също, че на стр. 7 от мотивите на първата инстанция е описана фактическа обстановка по друго дело. Налице е превратно тълкуване на доказателствените материали. Развиват се и доводи за това, че версията на св. М. не е била проверена, както и че въззивният съд не е отдал значение на заключението на АТЕ относно видимостта на моториста при скорост от 40 1 км/ч., а също и, че микробуса има вградени така наречените „котешки очи” в стоповете на автомобила. Прави се оплакване, че не е разкрита обективната истина, защото по делото е останало неизяснено бил ли е с включени светлини микробуса, бил ли е мотора с включени светлини на фаровете, къде е бил разположен на пътното платно микробуса на подсъдимия и при каква скорост на движение на моториста биха могли да бъдат получени нараняванията, които той е получил. Твърди се, че е налице и явно противоречие в експертизата. Сочи се, че са пренебрегнати от инстанционните съдилища множеството противоречия в обвинителния акт. В заключение се подчертава, че АС – Пловдив е постановил решението в нарушени на чл. 13 и чл. 107 НПК.

По отношение на неправилното приложение на материалния закон се изтъква, че с оглед на събраните по делото доказателствени източници е следвало подсъдимият да бъде оправдан, тъй като липсват категорични доказателства за виновното му поведение за допуснати нарушения на ЗДвП, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Сочи се, че АС – Пловдив е постановил съдебния акт въз основа на натиск от медиите и въз основа на кредитирането на показанията на двама свидетели, като са игнорирани показанията на други свидетели очевидци. В допълнението към касационната жалба се Развиват и доводи, че от материалите по делото се установява, че подс. Г. Й. пръв е позвънил на тел. 112, за да съобщи за произшествието, а това негово действие попада в обхвата на чл. 343а НК, тъй като обективно е насочено към спасяване живота на пострадалия. Сочи се, че в случая деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 343а, ал. 1, б. „в” в какъвто смисъл има и изобилна съдебна практика на ВКС.

Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се излагат аргументи, свързани с констатираните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия.

Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подс. Г. Й., за отмяна на решението и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, нарушили правото на защита на подсъдимия, за изменение на атакуваното решение, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, наказанието се намали и се приложи института на условното осъждане.

С касационната жалба от частния обвинител Т. С. и допълнението към нея е заявено 2 касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Развиват се доводи за явната несправедливост на наложените наказания и се посочва, че същите са твърде занижени и не отговарят на тежестта на извършеното. Изтъква се, че подсъдимият е системен нарушител на правилата за движение, има наложени множество административни наказания за найразнообразни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Прави се искане за завишаване на наказанията наложени на подс. Г. Й., като му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за максимален срок.

По делото е постъпил и отговор по касационната жалба на адв. И. от адв. Г., повереник на частните обвинители. В отговора се изтъкава, че не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

Сочи се, че в мотивите на въззивната инстанция са изложени подробни, ясни, конкретни и адекватни на доказателствата аргументи, както и, че наложеното наказание е справедливо.

Моли касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а атакуването решение на АС – Пловдив да бъде оставено в сила. Моли също така с решението подс. Г. Й. да бъде осъден да заплати на частните обвинители разноски по делото по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, които се дължат в производствата пред трите съдебни инстанции и, по които първите две инстанции не са се произнесли.

Извън законовите срокове е постъпило становище – молба от частния обвинител И.

М., което е без процесуална стойност. От частния обвинител И. М. не е депозирана касационна жалба.

В съдебното заседание пред касационната инстанция частният обвинител Т. С. поддържа подадената от нея касационна жалба и моли да бъдат съобразени всички аргументи изложени в жалбата. Оспорва жалбата на подсъдимия и моли да бъде оставена без уважение.

Защитникът на подс. Г. Й., адв. И. поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Сочи, че при разглеждането на делото от въззивния съд са допуснати съществени процесуални нарушения.

Защитникът на подсъдимия, адв. Д. поддържа казаното от адв. И. и заявява, че касационната жалба на частния обвинител Т. С. е неоснователна. В случай, че подсъдимият 3 бъде признат за виновен, моли престъплението да бъде преквалифицирано в по-леко, да се намали размера на наложеното наказание и да се приложи института на условното осъждане. Моли също наказанието „лишаване от право да управлява МПС” да бъде за минимален срок.

Подс. Г. Й. не се явява, редовно призован и не взема становище.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата на подс. Г. Й. за неоснователна, тъй като не са налице твърдените от касатора нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения или пък явна несправедливост на наказанието, поради което предлага да бъде оставена без уважение. Изтъква, че въззивният съд е анализирал събраните доказателства съобразно тяхното съдържание, не ги е тълкувал превратно и въз основа на тях е достигнал до действителната фактология по делото. В резултат на това правилно е приложен и материалния закон. Намира наложеното наказание от три години „лишаване от свобода” за съобразено със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и годно да изпълни целите на наказанието по чл. 36 НК. Счита за неадекватно приложението на института на условното осъждане. По отношение на жалбата на частния обвинител Т. С. намира, че тя е основателна досежно направеното искане за увеличаване размера на наложеното кумулативно наказание по чл. 37, т. 7 НК и предлага жалбата на частния обвинител да бъде уважена в тази част.

Частният обвинител Г. М. заявява, че не е подал жалба, доволен е от решението на въззивния съд и иска да се потвърди.

Частният обвинител И. М. заявява, че няма жалба, тъй като адвокатът й трябвало да я подаде. Счита, че наложеното наказание е занижено.

В реплика адв. И. изтъква, че въззивният съд формално е изброил една част от доказателствата, като такИ. подкрепящи обвинението, а други неправилно е игнорирал.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда № 37 от 16.12.2022 г., постановена по НОХД № 184/2022 г. на ОС – Хасково, първи състав подсъдимият Г. К. Й. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2020 год. на третокласен път /път/ при километър 56+000 в посока от /населено място/ 4 към /населено място/, при управление на МПС - лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с рег. № /рег. №/, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 94 ал. 1 ЗДвП:

"За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно." и чл. 73 от ЗДвП: „На път извън населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство, трябва да бъде обозначено с включени габаритни светлини" и по непредпазливост причинил смъртта на А. Г. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б."в" вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл.54 ал.1 от НК е ОСЪДЕН на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 /три/ години.

На осн. чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание със срок от 5 /пет/ години.

На осн. чл.343г от НК съдът е наложил на подсъдимия Г. К. Й. наказание

„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС" за срок от 3 /три/ години.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия Г. К. Й. направените по делото разноски.

Въззивната процедура е инициирана по жалба на адв. И., защитник на подс. Г. Й. и по жалби на частните обвинители.

С Решение № 133 от 17.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 128/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, първоинстанционната присъда е била изменена, като е отменена в частта, с която на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е било отложено за изпитателен срок от пет години и вместо това е постановено подс. Г. К. Й. да изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС наложеното му наказание три години „лишаване от свобода” при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 4 НК съдът е приспаднал от наложеното на подс. Г. К. Й. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години времето, през което същият е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл. 69а НПК, считано от 19.05.2023 г. до влизане на присъдата в сила.

Присъдата е потвърдена в останалата част.

5

Оплакванията в касационната жалба на адв. И., защитник на подс. Г. Й. и допълнението към нея са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че въз основа на обективен и задълбочен анализ на множеството относими доказателства и доказателствени средства, както и на експертните заключения, инстанционните съдилища са изяснили с нужната прецизност фактологическите особености на казуса и въз основа на тях са достигнали и до верни правни изводи.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка и въззивният съд не е достигнал до нови фактически констатации.

При това положение, при един пълноценен анализ и оценка на доказателствените материали по делото, от страна на първостепенния съд, формирал правилни правни заключения, то и въззината инстанция, която ги споделя не би могла да ги изопачи или да достигне до поразлични правни изводи относно съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в извършването на престъплението.

Върховният касационен съд намира за неоснователни възраженията, залегнали в касационната жалба на защитника на подсъдимия и допълненото към нея. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Деятелността на подс. Г. Й. е изследвана обективно и пълноценно и от двете решаващи инстанции, които въз основа на събраните по делото доказателствени материали са достигнали до правилен правен извод, че обвинението по отношение на подсъдимия е несъмнено доказано.