Решение № 1994 от 22.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12520/2025
- Вид
- Решение № 1994
- Подписан
- 22.05.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Симона Радославова Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1994 гр. Варна, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110112520 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Г. К. срещу „К.“ ЕООД, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните на 29.09.2024 г., поради противоречието със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 698.08 евро /1365.32 лв./, платени при изначална липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 01.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът излага, че на 29.09.2024 г. между Д. Г. К. и „К.“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит №****** за 1800 лева – главница при 50% фиксиран лихвен процент, 63.21% - ГПР за срок от 18 месеца, с обща сума за връщане от 2711.92 лева. Сочи, че в чл. 6, ал. 1 от договора е уговорено обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Посочва се, че в чл. 18, ал. 1 от Договора за заем е описано, че в случай на 1 неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 3389.58 лв.
Излага, че за ищцата е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът е следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 2711.92 лева, а значително по-голяма - в размер на 6101.50 лева. Счита, че неустойката при непредоставяне на обезпечение е по същество разход, известен на кредитора, който е следвало да бъде посочен в ГПР. Предвид това, намира че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неточно посочено ГПР.
Излага, че ищецът е заплатил сумата от 3,165.32 лв., на 29.10.2024 г., на 17.12.2025 г., на 17.03.2025 г., на 16.04.2025 г., на 16.05.2025 г., на 16.06.2025 г. и на 29.07.2025 г., за което се представя извлечение, издадено от кредитора.
Предвид недействителността на договора за заем и съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК счита, че сумата от 1,365.32 лв. е платена при изначална липса на основание. Счита уговорената между страните неустойка за нищожна.
Посочва, че въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Счита, че е налице заобикаляне ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Смята, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. На следващо място изтъква, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. На отделно основание, счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото действителните суми и размери не съответстват на посочените в договора, доколкото общата сума за връщане 2 възлиза на 6101.50 лева не съответства на посочените размери на ГЛП и ГПР.
При това положение счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Моли за уважаването на исковете. Претендира разноски заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „К.“ ЕООД, в който се оспорват наведените от ищеца доводи за недействителност на клаузи от сключения между страните договор за потребителски кредит. Сочи, че недействителността на отделни клаузи не влече нищожност на целия договор. Излага доводи, че клаузата за неустойка не заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по отношение на ГПР счита, че са спазени изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че приложимата лихва за кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Оспорва твърденията, че фиксираният лихвен процент по договора надвишава многократно размера на законната лихва. Сочи, че към момента на сключване на договора максималният размер на ГПР е в размер на 67,70 %. Излага доводи за действителност на оспорената неустоечна клауза, доколкото кредитополучателят е разполагал с право на отказ по реда на чл. 29 от ЗПК. Сочи, че неустойката е с определен начален и краен момент и е била с фиксирани параметри за срока на договора. Намира, че не е налице твърдяната неяснота у потребителя относно задължението му към търговеца, последиците от сключването на договора, респ. нарушение на разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Счита, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност у страна на кредитора. Не оспорва получаването на сумата от 3165,32 лева, заплатена от страна на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски
В о. с. з. от 11.09.2025 г. страните, редовно призовани, не се явяват не се представляват.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно 3 и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За успешното провеждане на предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи: наличието на облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен на 29.09.2024 г. с ответника „К.“ ЕООД; твърденията си, водещи до недействителност на този договор, че посоченият размер на ГПР е неясен и действителният му размер е над максимално установения праг, както и че неустоечната клауза по чл. 18 от договора за непредоставяне на обезпечение противоречи с добрите нрави, наличието на имущественото разместване между него и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна. Ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число: че ответникът „К.“ ЕООД е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за кредит при индивидуално уговорени условия; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП са ясно посочени; че са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, както и че е налице действителна неустоечна клауза, съответно съществуването на основание да получи плащането, съответно да задържи сумата.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „К.“ ЕООД и ищеца е сключен договор за потребителски кредит от 29.09.2024 г., по силата, на който в полза на ищеца е предоставен заем в размер на 1800 лв., във връзка, с който последният е заплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 3165.32 лева.
I. Относно положителния установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит № ****** от 29.09.2024 г., съдът намира следното:
По твърденията за нищожност по арг. от чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК настоящият съдебен състав съобрази, че от съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че уговореният между страните годишен лихвен 4 процент възлиза на 50 %, а ГПР – 63.21%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 2711,92 лева, формирана от заетата сума и договорната лихва.
Срокът за погасяване на заема е 18 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. В чл. 18 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция, което обезпечение следва да бъде осигурено от кредитополучателя в срок от 2 дни от сключването на договора. При неизпълнение на задължението се дължи неустойка в размер на 3389,58 лева.
В погасителния план е посочено, че размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 343 лева. Същата включва освен заетата сума, договорната лихва, както и вземането за неустойка, като се получава обща дължимата сума по кредит съобразно погасителния план от 6101,50 лева.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки клаузите на договора за кредит, намира, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 о т ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. Проверката з а платежоспособността на длъжника предхожда сключването на договора.
Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 о т ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/.
В случая, осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Последващото поставяне на изискване за даване на обезпечение представлява неоправдано прехвърля на риска от лошата преценка на кредитора в тежест на длъжника. Също така, поставените изисквания към поръчителя са многобройни, като за част от тях кредитополучателят не би могъл да получи информация в определения тридневен срок, доколкото това е свързано с евентуални запитвания от различни държавни институции. Отделно от това, изследването дали поръчителят не е заемател или поръчител по друг кредит с кредитора, се 5 намира в противоречие с изискванията на добросъвестността доколкото последният служебно разполага с тази информация. Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано с определянето на краткия срок за изпълнението, налага извода, че единствената цел на клаузата е посредством множеството неизпълними изисквания - да създаде предпоставка за начисляването на неустойката. С оглед на горното, поради тези особености на естеството на задължението, което обезпечава, следва да се приеме, че неустойката за предоставяне на допълнително обезпечение накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД /така т. 3 на ТР № 1/2009 г.,ОСТК на ВКС/.
В продължение на горното, начинът на уговарянето на неустойката, съдът намира, че тя излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно основание за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. В случая, липсва обезпечителният елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно изпълнение на основното задължение на длъжника да върне заетата сума /съгласно чл. 18, ал. 5 от договора и погасителния план във вариант при непредставяне на обезпечение, неустойката се разсрочва и се включва в размера на дължимата месечна погасителна вноска по кредита/. Затова и следва да се приеме, че липсва и обезщетителната функция на неустойката, доколкото не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на длъжника.
Разпечатката съдържа 28 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e520106-a571-4a78-ad1a-fe007aa85103