Решение № 141 от 08.03.2016, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е

Н И Е

Гр.

Кюстендил 03.03.2016 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на тети февруари две хиляда и шестнадесета година, в състав:

Председател:П. Деянов при секретаря: Н.С.. като разгледа докладваното от съдия Деянов административно - наказателно дело № 1276 по описа на КРС за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.Обжалвано е Наказателно постановление № 747/03.02.2015 година на Началник на Митница – Югозападна , с което на А.Р.Н. , роден на 11.08.196 год в Република Румъния с постоянен адрес Република Румъния,

*** за извършеното нарушение сна чл.11а , ал.1 от Валутният закон във вр. с чл.2 , ал.1 и чл.9 , ал.1 от Наредба № Н -1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната парични средства,благородни метали,скъпоценни камъни и изделия със и от тях и осъществяване състава/както е записано в самото НП/ на чл.18 ал.1 от Валутен Закон на основание чл. 18 , ал.1 от Валутния закон във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000,00 лв./ хиляда лева / и на основание чл.20 , ал. 1 от Валутният закон са отнети в полза на Държавата:

Парични средства в размер на 15,940 британски лири – левова равностойност в размер на 39,285,00 лева.

Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.Р.Н., поради което обжалва същото в законоустановения срок. Сочи , че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Оспорва извършването на административното нарушение, по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Моли за отмяна на НП.Решението по НАХД-300/2015 година на КРС е отменено от КАС с влязло в сила решение № 269/215 год. Въз основа на това решение делото е върнато за ново разглеждане и събиране на доказателства относно начинът по които е установено нарушението и на нарушителят са разяснени правата и задълженията след като последният както се сочи в АУАН и НП е ***.

След повторното разглеждане на делото и анализ на събраните писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

С АУАН № 525/09.10.2014 г. и издаденото въз основа на него НП № 747/03.02.2015 година е привлечен към административно-наказателна отговорност жалбоподателя А.Р.Н. , за това , че на дата - 09.10.2014 г. около 16:00 ч. на изходящо трасе „леки автомобили” при митнически пункт „Гюешево” – Република България на излизане от страната ни жалбоподателят не е декларирал парични средства пред митническите органи в размер на 15,940 британски лири – левова равностойност в размер на 39,285,00 лева.Стореното от нарушителят АНО квълифицирал като нарушение на чл. 11а ал.1 от Валутният закон и осъществяване състава на чл.18 ,ал.1 от Валутният закон. Намерената недекларирана валута е открита след извършване на щателна проверка от митническите служители и сканиране на автомобилът с който нарушителят се движел. Валутата била укрита във фабрични кухини на автомобила а не в изработени специални тайници. Общо намерената валута в размер на 15,940 британски лири , с левова равностойност 39,285,00 лева. Поради това

, че не била декларирана по надлежният ред била иззета и задържана с разписка № 0023320/09.10.2014 год. За така иззетата сума не се представя митнически манифест. Първоначален личен преглед на нарушителя и автомобилът му е извършен от старши митнически инспектор Б.Д.С.. На по късен етап в проверката се включва колегата му Й.. За претприетите от тях действия няма съставени протоколи. Твърди се, че при това проведените разговори с нарушителят са извършени на Английски език защото тои въпреки,че е *** е заявил ,че пътува за Англия. На въпрос на съдът защо разговора не е воден на румънски език последва „логичният” отговор от страна на свидетеля С.: „ аз не знам румънски, а нямам спомен, но първо каза, че пътува за Англия, което е логично и би трябвало да знае английски език ...”.

След това следват твърдения относно нивото на познание на езика от самия свидетел С. и нуждата му от помощ осъществена от колежката и свидетел по делото Т. за по добра комуникация с нарушителят на английски език. Последната заявява, че също не знае румънски език а английският е научила след краткотрайно пребиваване в Англия. Действията по сканиране на автомобила са проведени от служители на гранична полиция. Липсват протоколи за възлагане извършване на подобен оглед от служител на гранична полиция, както и протокол за оглед от разследващ полицай служител на същата. Липсват писмени доказателства за присъствие по време на огледа на поемни лица. Т.Е. липсват каквито и да било писмени доказателства събрани по редът на НПК в хода на извършване огледа с техническото средство – скенер, а ноторно известен факт е, че за празнотите в ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Липсват данни относно съдбата на иззетата валута. По делото АНО не представя вносна бележка от която да е видно внасянето на сумата за отговорно пазене в банка.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства АНО на място установяване нарушението е съставил АУАН, в който е вписано, че на посочената дата А.Р.Н., роден на *** год. в Република Румъния, ***, живущ *** осъществил състава на валутното нарушениеот Валутен закон по чл.18 , ал.1 във вр. с Валутен закон от чл.11а , ал.1 с Наредба № 10 от 16/12/2003 г от чл.8 , поради което и на осднование чл.18 , ал.10 от Валутния закон съставили АУАН - № 525 от 09.10.2014 год и на основание чл. 41 от ЗАНН задържали намерената валута.

По делото липсва оригинал или заверено копие на акта написан на езика на нарушителя.

Твърди се осъществен превод на място в устна форма от служителката Тодорова на английски език, които последната научила след шест месечен престой в Англия. В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Б.Д.С., И.К.Т., Й.К.Й.,

П.С.Д.. По делото са приобщени и допълнително представените от страните писмени доказателства.

Съобразявайки установеното съдът счете, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, и по същество основателна, поради което атакуваното постановление ще се отмени.

Мотивите на съда са следните:

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл. 57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57, ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът , след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 747/03.02.2015 год. издадено от Началника на Митница Югозападна, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазена е и разпоредбата на чл.

47, ал. 1, б. " б " ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.10 от ВЗ наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай атакуваното наказателно постановление е издадено от Г.С.А. в качеството му на началник на Митница " Югозападна ", оправомощен да издаде атакуваното наказателно постановление, видно от представената по делото заповед № ЗМФ-495/21.04.2010 г. на министъра на финансите.

Съгласно изложеното в него, на жалбодателят е наложено наказание за извършено от него нарушение 11а , ал.1 от ВЗ , във вр. чл. 2 , ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. на МФ. Следва да се отбележи очевидната разлика в квалификацията на твърдяното нарушение.

Актосъставителя посочва очевидно като нарушена санкционната разпоредба на чл.

18 ал.1 от ВЗ във връзка с материалноправната чл. 11а,ал.1 от ВЗ ,като липсва посочване на, Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, чл. 2, ал. 1, чл.

8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2. При това след упоменаването по гореописаният начин на конкретни законови разпоредби от които митническите власти искат да черпят правомощия не без значение е факта сочещ липсата на безспорни доказателства представени от АНО, от които да е ясно провеждането на цялостното АНП.

Регламентирането реда за деклариране се съдържа в разпоредбата на чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. на МФ касаеща пренасянето през граница на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, издадена на основание чл. 14г от ВЗ.

Съгласно императивната разпоредба на посочения текст лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.

Затова безспорен факт в конкретния случай е, че лицето А.Р.Н., роден на 11.08.196 год в Република Румъния с постоянен адрес Република Румъния, *** е следвало да декларира съобразно горните правила валутата която пренася при влизането си в страната, което видно от събраните по делото доказателства не е сторил. Следва да се отбележи при това, че по делото освен свидетелските показания дадени в съдебна зала не се представи от АНО надлежно писмено доказателство относно спазване на законовите разпоредби при извършване на щателна митническа проверка на граждани и техните превозни средства. Липсват безспорнидоказателства / по делото се навеждат доводи относно познания по английски език от страна на митническите служители но не се сочат безспорни доказателство относно познаването на този език от страна на нарушителят/ представени от админстративнонаказващият орган, от които да е видна процедурата по уведомяване на лицето, какви задължения следва да изпълни. Липсват каквито и да е доказателства за връчване на декларация и покана за попълване. В същото време чрез разпит на свидетели се иска саниране на небрежно изпълненени задължения по служба./ Императивните митнически разпоредби не позволяват лична преценка на служителя относно начина на уведомяване задължението за деклариране, а напротив задължават служителят извършваш проверката да връчи писмена декларация и разясни на лицето задължението му за попълване същата /. Показанията на служителите съдът намира за необосновани, сочещи очевидно неизпълнание на служебни задължения и в очевидно противоречие с представените писмени доказателства по делото. Всичко това налага извода относно неяснота кои доказателства са, мотивирали АНО да приеме, че това е нарушението описано в диспозитива на АУАН. Опитите в съдебно заседание чрез разпит на свидетели да се санират пропуски или немарливото изпълнение на служебни задължения чрез разпит на митнически служители е неоснователен и недопустим. По закон писмените доказателства имат превес пред гласните и съдът ще кредитира именно първите безусловно пред дадените гласни. Неизпълнанието на нормативно уредени императивни задължения, като непопълването на съществени атрибути по съставените документи не могат да се санират чрез свидетелски показания.

Действително в ЗАНН е дадена възможност в чл. 53, ал.2 от ЗАНН, при допуснатата нередовност в акта същата да бъде отстранена с издаване на наказателното постановление, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Но в този конкретен случай, тази разпоредба е неприложима, и чрез наказателното постановление не може изцяло да се подменя установеното нарушение. Буди недоумение защо отново или за пореден път АНО очевидно дезинтересиран от влезлите в сила решения на КРС и КАС по идентичен казус е повторил превратно посочването на конкретен текст от Валутният закон, че с деянието си, жалбодателят е нарушил веднъж чл. 18, ал.1 от ВЗ а в същото време за същото нещо, че е нарушил разпоредбата на чл.11а, ал. от Валутният закон.