Решение № 351 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602158 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 20/01.07.2025г. постановена по НОХД № 708/2024г. по описа на Районен съд – А., съдът е признал подсъдимата А. Р. К., родена на * в гр. А., *, *, *, *, *, *, ЕГН **********, за НЕВИННА в това, че: За времето от неустановена дата през периода м. януари – м. октомври на 2023 г. до неустановена дата през м. ноември 2023 г. в гр. А., общ. А. обл. П., при условията на продължавано престъпление, се заканвала на Х. А. К., ЕГН ********** с убийство и тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, като деянията са извършени в условията на домашно насилие както следва:

- на неустановена дата през периода м. януари – м. октомври на 2023 г. в гр. А., общ. А., обл. П. в условията на домашно насилие се заканила на Х. А.

К., ЕГН ********** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

- на неустановена дата през м. ноември на 2023 г. в гр. А., общ. А., обл.

П. в условията на домашно насилие се заканила на Х. А. К., ЕГН ********** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК я e ОПРАВДАЛ изцяло по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.

1

144 ал. 3 т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постановил направените по делото разноски в размер на 735,78 лева, да останат за сметка на Държавата.

При произнасянето си по веществените доказателства съдът е постановил вещественото доказателство: 1 бр. компактдиск, да остане приложен по делото, след влизане на присъда в сила.

Срещу Присъда № 20/01.07.2025г. постановена по НОХД № 708/2024г. по описа на Районен съд – А.. e постъпил протест от прокурора, в който се сочи, че присъда е неправилна. Предлага последната да бъде отменена и подсъдимата А. Р. К. да бъде призната за виновна по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3 т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. В допълнение към протеста се излага становище относно допуснати множество процесуални нарушения, непълноти в събирането на доказателствата, неправилен и превратен доказателствена анализ от страна на съда, неправилни изводи по фактите, както и по правото. Отново предлага протестираната присъда да бъде отменена и подсъдимата А. Р. К. да бъде призната за виновна по така повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста, като излага становище, изцяло последователно със становището в същия протест. Предлага присъдата на Районен съд – А. да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Защитникът на подсъдимата К. – адвокат У. оспорва становището на прокурора за допуснати процесуални нарушения от първостепенни съд, както и предложения коментар на доказателствената съвкупност, в който смисъл взема становище. Предлага присъдата на Районен съд – А. да бъде потвърдена.

Подсъдимата К. сочи, че е съгласна с казаното от защитника си и няма какво да добави.

В последната си дума заявява, че иска да бъда оправдана и да си гледа децата.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Протестът е процесуално ДОПУСТИМ – подадена в срок – на 14.07.2025г., съгласно отразения входящ номер (присъдата е постановена на 01.07.2025г.), при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК – прокурорът.

Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено със 2 следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А. Р. К. е родена на * в гр. А., *, *, * * в *, *, *, *, ЕГН **********.

Районният съд е констатирал, че подсъдимата К. е предена на съд по обвинение, което съгласно изложеното в обвинителния акт, е свързано със следната фактическа обстановка :

Подсъдимата А. Р. К. била родна * на непълнолетната свидетелка Х. А.

К., ЕГН ********** – пострадало по делото лице. Подсъдимата А. К. сама се грижила и отглеждала трите си деца - пострадалата Х. К. и двамата и * – свидетелите А. К. и А. Я., като към инкриминирания период всички живеели в една стая, при много лоши битови и материални условия. Издръжката на семейството се осигурявала от подсъдимата К. с помощта на нейната * – свидетелката Х. П., която живеела в съседната стая с * й – св. В. Г.. Съгласно фактологията, изложена в обвинителния акт, подсъдимата възпрепятствала пострадалата да ходи редовно на училище, често й нанасяла побоища и многократно проявявала физическа и вербална агресия спрямо нея, ограничавала личната свобода и личните й права.

На неустановена дата през периода от м. януари до м. октомври 2023 г. при поредната конфликтна ситуация между подсъдимата А. К. и пострадалата – * и Х. К., подсъдимата заляла с кафе тетрадката, на която пострадалата пишела домашната си работа. Свидетелката Х. К. казала на * си, че няма право да прави това, при което подс. А. К. взела кухненски нож опряла го в гърлото на пострадалата, като й казала да не я ядосва, че щяла да я убие с него.

На неустановена дата през месец ноември 2023 г. пострадалата и подсъдимата отново се намирали в жилището им в гр. А., общ. А., обл. П., когато подсъдимата възпроизвела пробни изстрели с пистолет, подарен й от неин познат, след което се заканила на пострадалата с убийство, казвайки й, че ако не я слуша, щяла да я застреля без да й мигне окото и да я „излежи“.

Системния тормоз, оказван от подсъдимата А. Р. К. над * й Х. К., съпроводен с прояви на домашно насилие включително горепосочените закани с убийство принудили пострадалата да потърси помощ от социалните служби, след намесата на които била настанена през месец декември 2023 г в „Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи без увреждане“ в с. Н., общ. А., обл. П..

След провеждане съдебното следствие съдът е констатирал, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя единствено от показанията на Х. К., съответно – данните, отразени в сигнала на ОЗД при АСП.

Първостепенният съдът е отчел, че изложеното от свидетелката Х. К. не намира подкрепа в останалата доказателствена съвкупност, а именно – 3 обясненията на подсъдимата А. К., показанията на свидетелите А. К. и А. Я.

(нейни *) Х. П. (нейна *), Г. К. (*), В. Г. (лице с което Х. П. *), които описват отношенията в семейството в определена светлина, но същественото се явява това, че никой от тях не описва да е бил свидетел или да е чувал за двете конкретни деяния, описани в обвинителния акт като съставомерни (с единствено изключение - посоченото от А. Я. за действия на подсъдимата А.

К. с пистолет – играчка, които са проблем на самостоятелен коментар), в който смисъл съдът е изложил подробна аргументация, което не е необходимо да се повтаря, доколкото се споделя напълно.

Също правилно съдът е констатирал това, че изложеното от свидетелката Х. К. не намира опора и в показанията на свидетелите, които са извън нейния роднински кръг, а именно – М. А. (* на Х. К.), А. П. (*) и С. С.

(приятелка на Х. К.), които макар да описват конфликтна семейна среда, включително поради поведението на подсъдимата, то никоя от тях не сочи Х.

К. да е споделяла за закани с убийство от страна на * си, още по-малко с горната конкретика - чрез използването на нож и пистолет.

Основателно е отчетено още, че изложеното от Х. К. кореспондира единствено с посоченото от свидетелката Р. Г. (*), която обаче преразказва заявеното от самата Х. К. на един по-късен етап - когато същата се явява на изслушване в Отдел „Закрила на детето“, заедно с приятелката си С. С., която вече е била настанена в ЦНСТ в с. Н. и където и Х. К. се е стремяла да отиде.

Горното е довело Районния съд до правилното заключение, че в случая не може да бъде направен извод за несъмнена доказаност на обвинението и по двата негови пункта. Същата констатация следва бъде споделена, най-малкото при съобразяване на късната и несвоевременна поява на твърденията Х. К. за инкриминираната деятелност на подсъдимата, в хода на изслушване на непълнолетната в Отдел „Закрила на детето“, в светлината на заявеното от нея и от приятелката и С. С. желание да бъде настанена в ЦНСТ в с. Н., която поражда съмнение за връзка между горните твърдения и последното желание.

Това съмнение не може да бъда преодоляно по реда на НПК, но противостои на извод в смисъл, че твърдяното от прокурора е установено по несъмнен начин.

Следва още да бъде добавено, че горният извод не се променя от данните, съдържащи се в показанията на свидетеля А. Я. за действия на подсъдимата А. К. с пистолет – играчка, явяващ се единствени, отчасти кореспондиращи с твърденията на Х. К. за едно от двете деяния. В този смисъл е правилна аргументацията на Районен съд – А., че дори подобно деяние да е реализирано, то същото не осъществява състава на чл. 144 ал.3 т.1 и т.3, вр. с ал.1 от НК. Свидетелят Я. сочи, че се касае за пистолет – играчка, който бил пластмасов и стрелял с „топчета“. Последното изцяло кореспондира и със заявеното от свидетеля А. К. в този смисъл, не се оспорва и от Х. К.

(която не твърди, че не се касае за играчка). При това, доколко последната играчка произвежда относително „силни“ или не изстрели, доколко същите биха могли да наранят човек и др. са обстоятелства, за които от една страна има противоречиви данни (вкл. предвид заявеното от А. К.), а от друга – са 4 неустановими по делото. Съмнението в който и да е факт обаче не може да бъде отчетено в подкрепа на обвинителната теза и доколкото се касае за действия с играчка, осъществени в един твърде битов контекст, то очевидно трудно може да се направи извод за достатъчно данни за деяние, осъществяващо състава на престъпление по чл. 144 ал.3 т.1 и т.3, вр. с ал.1 от НК, още по-малко – че същото е установено по несъмнен начин.

Що се отнася до становището в протеста (и допълнението към него), прави впечатление, че макар последното да е безспорно подробно, то същевременно е изпълнено с твърдения за множетсво обстоятелства, които не адресират изложената от първостепенния съд причина да постанови оправдателна присъда и дори излизат от предмета на проверка по реда на Глава XXI от НПК.

Така на първо място в протеста подробно е разгледан въпроса за конституирането като частен обвинител на Х. К. в хода на разпоредителното заседание. Същият въпрос обаче е решен с Определение № 167/12.02.2025г. по ВЧНД № 349/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, към изложеното в което няма какво да се добави освен това, че е трудно разбираема отправената в протеста претенция към първостепенния съд, от една страна – да разгледа делото обективно, безпристрастно и при спазване равенството на страните в процеса, но от друга – да гарантира на всяка цена конституирането на Х. К. като частен обвинител, включително за тази цел да отстрани и замени особения и представител – адв.К.. Тук следва да се отбележи, че „служебното“ осигуряване от страна на съда на резултат, който НПК е предоставил на волята и процесуалната активност на страните в производството е всичко друго, но не подход, кореспондиращ с принципа на състезателност и равни права на страните.

Също така, в протеста е отделено значително място на твърдения, свързани с това, че в протокола не били записани коректно и точно изявленията на участниците в съдебното заседание, включително и на председателят на съдебния състав. Действително, искане в този смисъл за поправка на протокола се установява по НОХД № 708/2024г. по описа на Районен съд – А., както и произнасяне на съда по последното. При това очевидно е, че въззивният състав на съда по реда на настоящата Глава XXI от НПК не би могъл да констатира твърдяното от прокурора неточно отразяване в протокола, само въз основа заявеното в протеста в този смисъл, нито да изследва същия въпрос, доколкото в становището на прокурора е намерила описание оценката на значението на въпросните изявления, но не и тяхната конкретика.