Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1675 от 23.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3124/2021
Вид
Определение № 1675
Подписан
23.12.2021
В сила
23.12.2021
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1675 гр. Пловдив, 23.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20215300503124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Етажната собственост на сграда с адрес гр. ****, ул. „***** “ №43, чрез пълномощника й по делото адв. С.М., против Определение №263646 от 27.09.2021г., постановено по гр.д.№4721/2019г. по описа на ПРС, Х гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Определение №262860/04.11.2020г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество чрез отмяна на определението, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати разноски по делото, и присъждане на такива в негова полза.

Ответните страни по жалбата- Х.Г. Г., Г. Б. М., Б. СП. ИВ. и Н. К.

К., не вземат становище по нея.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 1 легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Х.Г. Г., Г. Б.

М., Б. СП. ИВ. и Н. К. К. иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решение по т.3 на Общото събрание на Етажната собственост на сграда с адрес гр. *****, ул. „******“ №43, проведено на 01.03.2019г., отнасящо се до начина на ползване на дворното място. Исковата молба е подадена в съда на 26.03.2019г., като след образуване на съдебното производство на 23.04.2019г. се е провело ново Общо събрание на етажната собственост, на което оспореното от ищците решение на ОС от 01.03.2019г. е било отменено. При това положение съдът е приел, че за ищците липсва правен интерес от водене на делото, поради което е оставил без разглеждане предявения иск и е прекратил производството по делото. Доколкото отмяната на оспореното от ищците решение е била извършена след завеждане на иска, съдът е приел, че ответникът следва да им заплати направените по делото разноски, тъй като е станал причина за водене на делото. В срока по чл.248 от ГПК ответната етажна собственост е поискала изменение на посоченото определение в частта му за разноските, като в полза на ищците не се присъждат такива, а те да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил без уважение молбата.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че въпреки отмяната на оспореното решение не следва да дължи разноски, а има право на такива, тъй като отмяната била извършена по други съображения, различни от тези изложени от ищците като основание на иска им, а именно- поради нищожността на решението, на която ищците не се позовавали. Видно от исковата молба, за да искат отмяна на решението на ОС, ищците са се позовали на няколко различни основания- нарушения на процедурата по свикване на ОС, липса на изискуемото съгласно ЗУЕС квалифицирано мнозинство за вземане на оспореното решение, като са изложени и доводи, че при липса на 2 представени нотариални актове е налице неяснота дали изобщо дворното място- предмет на решението е обща част на етажната собственост по смисъла на ЗС и ЗУЕС. Видно от представения протокол от проведеното на 23.04.2019г. ОС на ЕС, на същото е било отменено оспореното от ищците решение на ОС от 01.03.2019г. по съображения, свързани с евентуалната му нищожност предвид обстоятелството, че дворното място- предмет на решението не е обща част на ЕС, поради което и ОС не е компетентно да взема решения, отнасящи се до него.

При това положение не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като с отмяната на оспореното решение ОС на ЕС се е съгласило с част от изложените в исковата молба доводи на ищците, с което е признало основателността на претенцията им. Ето защо и въпреки отпадналия в хода на делото правен интерес на ищците от поддържане на иска, доколкото същият е бил предявен преди отмяната на оспореното решение, то ответникът е дал повод за предявяването му и по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ищците имат право да претендират направените по делото разноски.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение

№263646 от 27.09.2021г., постановено по гр.д.№4721/2019г. по описа на ПРС, Х гр.с., с което е оставена без уважение молбата на Етажната собственост на сграда с адрес гр.******, ул. „******“ №43, за изменение на постановеното по делото Определение №262860/04.11.2020г. в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4