Определение № 1996 от 05.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1996 гр. София, 05.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002101283 по описа за 2023 година

Постъпила е в срока по чл.276, ал.1 ГПК частна жалба с вх.№ 7672/20.06.2023г. от М. Д. М. срещу постановеното по делото определение №557 от 29.03.2023г. В частната жалба е направено искане за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на „всички държавни такси/разноски“ в производството, на основание чл.5, б. „о“ от Закона за държавните такси, тъй като е лице с увреждания, видно и от приложеното към частната жалба ЕР на ТЕЛК № 4130/19.11.2020г., както и да бъде продължен срокът за изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса в размер 15 лева във връзка с разглеждане на частната му жалба.

Върховният касационен съд намира молбата за освобождаване от ДТ за неоснователна по следните съображения:

Обстоятелството, че лице-страна по дело, е с установена намалена трудоспособност, само по себе си не освобождава същото от задължението за плащане на държавна такса за съдебното производство. Цитираната от частния жалбоподател разпоредба на чл. 5, б. „о“ ЗДТ не намира приложение в конкретния случай, тъй като съгласно нея от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, но не във всички случаи, когато се дължи държавна такса, а в изрично посочените хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Съгласно чл. 83, ал.

2 ГПК такси и разноски в съдебното производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За разлика от ал. 1 на същата разпоредба, която предвижда освобождаване от такси и разноски на определена категория ищци, нормата, уредена в ал. 2, предполага доказване на обстоятелството, че страната - физическо лице, не разполага с достатъчно средства, за да изпълни задължението за внасяне на такси и разноски 1 за съответното производство. За наличието на това обстоятелство съдът не следи служебно, т.е.необходимо е заинтересованата страна изрично да заяви в хода на делото, че желае да бъде освободена от заплащането на съответните такси и разноски и да представи декларация и/или доказателства за имущественото си състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други.

Предвид изложеното, не могат да бъдат споделени съображенията, че държавна такса не се дължи на основание чл. 5, б. „о“ ЗДТ. Подадената частна жалба е нередовна, тъй като към нея не е приложен документ за внесена държавна такса, дължима за разглеждането й в размер 15 лева (чл. 19 Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК). Жалбата следва да се остави без движение, а на жалбоподателя да се даде едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. М., съдържаща се в частна жалба с вх.№ 7672/20.06.2023г. да бъде освободен от заплащане на „всички държавни такси/разноски“ в производството, на основание чл. 5, б. „о“ ЗДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 7672/20.06.2023г. на М.

Д. М. срещу постановеното по делото определение №557 от 29.03.2023г.

УКАЗВА на М. Д. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лева и в същия срок да представи доказателства за плащането й.

При неизпълнение на указанията, частната жалба ще бъде върната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2