Решение № 1015 от 07.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. София, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000500723 по описа за 2021 година при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство В. И. К. срещу решение 260427 от 21.01.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д. 4105/2018, I ГО, 16 състав, с което е отхвърлен иск срещу „ДЗИ Общо застраховане“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 11.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.06.2014 г. до окончателното плащане.

Подаден е отговор от ответника, в който се поддържа направеното пред СГС искане за спиране на производството до приключване с влязъл в сила акт на наказателния съд по НАХД 3435/2015 г. на СРС, НО, 97 с-в, поради което производството по делото е оставено без движение. От настоящия съд е изискана и получена информация за висящността на наказателното производство, като видно от отговор на СРС, НО, 97 състав от 05.04.2021 г., решението е обжалвано и е изпратено на СГС на 08.03.2021 г. С Съдът е спрял делото с определение от 15.04.2021 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като е приел, че обусловеността между двете производства произтича от идентичността на деянията, за които е повдигнато обвинението срещу С. Д. Д. и противоправното деяние, за което в исковата молба, по която е образувано гражданското 1 дело, се твърди, че са настъпили вредите, ангажиращи отговорността на ответника.

Решението на СРС, 97 с-в по нахд 3435/2015 г. е отменено с неподлежащо на обжвалне и протест решение 260242 от 14.04.2021 г. на СГС, НО, V въззивен състав по внахд 892/2021 г. и С. Д. Д. е призната за виновна и освободена от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. Решението е прието с определение на настоящия състав от 04.06.2021 г., като със същото определение е възобновено производството по делото.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.)

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и че ищцата е пострадала като пешеходец при сблъсък с управлявания от застрахования водач автомобил. Предвид наличието на решение 260242 от 14.04.2021 г. на СГС, НО, V въззивен състав по внахд 892/2021 г. противоправността и вината на дееца са установени по задължителен за гражданския съд начин. Спорно е какви увреждания са причинени на ищцата, дължи ли се обезщетение за имуществени вреди, справедливото обезщетение за неимуществени вреди и налице ли е неин принос и в каква степен за настъпване на инцидента, а оттам и на вредите.

С решението на наказателния съд застрахованата при ответника е призната за виновна за това, че на 11.06.2014 г. при управление на МПС нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила на В.

И. К. средна телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“ предложение второ вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.

За да определи справедливото обезщетение, съдът съобрази представената по делото медицинска документация, заключението на СМЕ и свидетелските показания. От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Х. М., се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата е получила следните травматични увреждания: травматична фрактура на тялото на първи поясен прешлен; притискане на дуралния сак на гръбначния мозък; линейна фрактура на тялото на единадесети гръден прешлен. Това е средна телесна повреда, довела до трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни в случая до 18 месеца. Фрактурата на тялото на първи поясен прешлен има характер на взривна, с множество дислоцирани фрагменти, някои от които навлизащи в гръбначния канал и притискащи дуралния сак на гръбначния мозък.

Фрактурите от този тип са подчертано нестабилни и налагат оперативно лечение декомпресия на невралните структури и вътрешна стабилизация. Оперативно лечение е извършено в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по неврохирургия, а именно - 2 транспедикуларна титаниниева стабилизация, декомпресия на гръбначния мозък и нервно коренче вляво. Постигната е много добра дистракция и възстановяване на вертикалния размер на фрактурираното прешленово тяло. Фрактурата на единадесети гръден прешлен е от стабилен тип, без нарушение на гръбначния канал и без увреда на неврални елементи.

Изписана е с указания за щадящ двигателен режим, носене на лумбостат за поне шест месеца, физикална рехабилитация в амбулаторни условия. След операцията е носила гръдно-поясен лумбостат година и половина по указание на лекуващите лекари.

Извършвани са редовни контролни прегледи и рентгенови изследвания. Имплантите не са свалени. Към момента на прегледа от вещото лице ищцата се намира в добро общо състояние. Оплаква се от постоянни болки в гърба и кръста, усилващи се при продължително седене, стоене права и продължително ходене. През 2018 г. е имала бременност, а през 2019 г. – раждане със секцио. Д-р Х. М. установява умерено изразен вертебрален синдром в поясната област – напрегната мускулатура, дифузна болка при натиск, ограничени движения. При наклон напред разстоянието пръсти – под е 20 см, в гръдно-поясната област на гръбначния стълб има 20 см белег. Практически нормален неврологичен статус. Прогнозата според вещото лице е благоприятна, но пълно анатомично и функционално възстановяване не е настъпило и няма да настъпи. Пет години след травмата липсват рентгенови белези на настъпило костно срастване с прилежащите прешлени. Това обстоятелство не позволява отстраняване на металните стабилизиращи импланти към този момент, което допълнително натоварва подлежащите сегменти от поясния отдел на гръбначния стълб – Л3-Л4, Л4-Л5 и Л5-Ес1 и води до по-ранно развитие на дегенеративни промени в тях.

Свидетелят Т. С. Ц., който живее на съпружески начала с ищцата, разказва, че когато първоначално я е видял в болницата, е виела от болка, назначили са й операция по спешност, тъй като е имало опасност да не може да ходи отново, а операцията е продължила седем часа. Възстановителният период е продължил една година, като той, майка му и бабата на ищцата са се грижили за нея. Първите шест месеца не е можела да прави сама нищо. И досега е с пирони. Няколко месеца след катастрофата започнала да сънува кошмари, предните й зъби почернели, косата й оредяла. Психолог идвал в дома им, а впоследствие и тя ходела при него. Към момента на разпита (25.11.2019 г.) имат деветмесечно бебе, но баба й живее с тях, за да гледа детето, докато свидетелят е на работа.

Съдът кредитира показанията, съобразявайки потенциалната заинтересованост, тъй като са житейски логични и в синхрон с медицинските заключения.

В представената психологическа консултация от 14.06.2016 г., изготвена от клиничен психолог Г. А., е констатирано, че ищцата описва симптоми на психо-емоционален стрес, в основата на който стои преживеният психоемоционален стрес и все още доста ярък спомен за случилото се. Препоръчана е работа с психолог. В тази насока са свидетелските показания, че В. е посещавала психолог.

3

На обезщетение подлежат установените травми: средна телесна повреда, довела до трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни в случая до 18 месеца, тежката операция по спешност, болничния престой от две седмици, щадящия двигателен режим, възстановителния период от една година, шест месеца от които зависимост от чужда помощ, невъзможността да настъпи пълно анатомично и функционално възстановяване, продължаващите болки в лумбалната област на фона на младата възраст на ищцата – 21 години към деня на инцидента и ускоряването на дегенеративните промени в резултат на травмата. Следва да се посочи обаче, че няма настъпили усложнения и че в резултат на операцията е постигната много добра дистракция и възстановяване на вертикалния размер на фрактурираното прешленово тяло, а прогнозата е благоприятна. Психическото отражение на инцидента, за който не е доказано да надминава обичайното при такъв тип стресогенно събитие, също следва да се отчете при обезщетението.

От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 11.06.2014 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи на 80 000 ( осемдесет хиляди) лева.

По повод претенцията за имуществени вреди за разходи за лечение и медикаменти, в общ размер на 8118, 00 лева по фактура № 1000108818/11.06.2014 г. за сумата от 7920 лв., издадена от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД - за конфигурация, включително 8 винта, 8 заключващи винта, 2 пръчки и 1 конектор и по касов бон от 11.06.2014 г., издаден от „Медитекс“ ЕООД в размер на 198 лв. - за медицински изделия, заключението на СМЕ е, че направените разходи са във връзка с получените при ПТП увреждания и са били необходими за лечението на ищцата. Ответникът не е направил възражение относно дължимостта на обезщетението за имуществени разходи извън общото възражение за липса на деликт, евентуално за наличие на принос. Ето защо, искът следва да бъде уважен при отчитане на принос съобразно изложеното по-долу.

По повод наличието на принос съображенията на въззивния състав са следните. Според заключението на АТЕ и механизмът на ПТП е следният: на 11.06.2014 г., около 7,30 ч. в гр.

София, лек автомобил „Фиат Браво”, управляван от осъдената по чл. 78а НК, на кръстовището с бул. „Овча Купел“, при зелен сигнал на светофара, извършва ляв завой към ул. „Житница“. В същото време ищцата пресича след трамвайното трасе в левия края на кръстовището по посоката на движение на автомобила - на зелен сигнал на светофарната уредба, но на място, на което няма пешеходен светофар и очертана пешеходна пътека.

Лекият автомобил блъска с лявата си страна в областта на левия фар пешеходката, която пада на пътното платно отляво на автомобила. Пешеходката е можела да пресече платното на булеварда по пешеходната пътека преди кръстовището. Като не го е сторила, ищцата е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДвП. Пресичането на необозначено място без съобразяване с приближаващия автомобил е противоправно поведение и е станало причина 4 за инцидента, поради което е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Степента на приноса е 30%, като се съпостави поведението на водача, за който ударът е бил предотвратим и факта, че пешеходката е пресичала на зелен сигнал на светофарната уредба, но на място, на което няма пешеходен светофар и пешеходна пътека.

Справедливото обезщетение от 80 000 ( осемдесет хиляди) лева, намалено с 30 % , т.е.

56 000 (петдесет и шест хиляди) лева, се дължи от ответника със законната лихва от 26.03.2015 г. – три години преди подаване на исковата молба до цялостното плащане на главницата. Претенцията за присъждане на законната лихва от деня на инцидента – 11.06.2014 г. до 25.03.2015 г. следва да се отхвърли поради основателността на направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД.

Претенцията за имуществените вреди от 8118 лева, намалени с приноса от 30 %, е основателна за 5682,60 (пет хиляди шестстотин осемдесет и два 0,60) лева. Претенцията за присъждане на законната лихва следва да се уважи съобразно заявеното от ищцата – от деня на подаване на исковата молба – 26.03.2018 г. до цялостното плащане на главницата.