Решение № 15 от 30.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. К., 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.а Ат. Кашикова И.

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500367 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 105/15.07.2021 г., постановено по гр.д. № 140/2021 г. по описа на РС - М. е признато за установено по отношение на ответниците Е. К.

М., ЕГН **********, Г. С. С., с ЕГН ********** и Г. Ц. Г., с ЕГН **********, че не са собственици на 1100/2200 идеални части от поземлен имот с пл.сн. № 26 в кв.6 по кадастралния план на с.Г.К., общ.К., одобрен със Заповед № 1081/19.12.1977г. на Председателя на ИК на ОНС-К., целият с площ 2146 кв.м., при граници на целия поземлен имот: от три страни улица, ПИ с пл.сн.

№ 24 в кв.6 и ПИ с пл.сн. № 25 в кв.6., а са собственици на 753/2146 идеални части от този имот.

Със същото решение е отменен нотариален акт № 19, том 3, peг. № 3375, по нот.дело № 413/2019 г. на Нотариус А.У., в частта, с която Е. К. М., с ЕГН ********** и Т. К. Г., с ЕГН **********, са признати за собственици на 1/2 идеална част, и за разликата от 753/2146 идеални части до 1100/2200 идеални части от ПИ с пл.сн. № 26 в кв.6 по кад.план на с.Г.К., целият с площ от 2 146 кв.м.

Ответниците Е. К. М., Г. С. С. и Г. Ц. Г. са осъдени солидарно да заплатят на ищците Ф. Х. М., Н. И. Р. и В. И. М. деловодни разноски в размер на 2 260 лв.

Решението е било обжалвано, като въз основа на постъпилата въззивна жалба е било образувано в. гр. д. № 151/2021 по описа на Окръжен съд – К., по което е било постановено решение № 59/19.11.2021г. Със същото първоинстанционното решение е било обезсилено в частта, с която е признато 1 за установено по отношение на ответниците Е. К. М., Г. С. С. и Г. Ц. Г., че не са собственици на 1100/2200 идеални части от поземлен имот с пл.сн. № 26 в кв.6 по кадастралния план на с.Г.К., общ.К., одобрен със Заповед № 1081/19.12.1977г. на Председателя на ИК на ОНС-К., целият с площ 2146 кв.м., при граници на целия поземлен имот: от три страни улица, ПИ с пл.сн.

№ 24 в кв.6 и ПИ с пл.сн. № 25 в кв.6, за разликата над 753/2146 идеални части до 1100/2200 идеални части, както и в частта, с която ответниците са признати за собственици на 753/2146 идеални части от процесния имот, като недопустимо, а в останалата му част то е потвърдено. В полза на въззиваемите са присъдени деловодни разноски в размер на по 600лв. за адвокатско възнаграждение.

По касационна жалба, подадена от Е. К. М., Г. С. С. и Г. Ц. Г., е било образувано гр. д. № 742/2022г. по описа на ВКС. Предмет на касационното обжалване е било въззивното решение, в частта му, с която предявените срещу касаторите искове са уважени, като е признато за установено по предявените от Ф. Х. М., Н. И. Р. и В. И. М., срещу Е. К. М., Г. С. С. и Г. Ц. Г. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответниците не са собственици на 347/2146 ид. ч. от поземлен имот с пл. № 26 в кв. 6 по кадастралния план на с. Г.К., община К., с площ от 2146 кв. м., както и в частта, с която е отменен нотариален акт № 19/2019 г. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено.

С решението, постановено по гр. д. № 742/2022г. по описа на ВКС, е обезсилено въззивно решение № 59 от 19.11.2021 г. по в. гр. д. № 151/2021 г. на Окръжен съд К., в обжалваната му част, и делото е върнато за ново от друг състав на въззивния съд.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от срещу първоинстанционното решение от въззивниците Е. К. М., Г. С. С. и Г. Ц. Г.

/починал, заместен в процеса от наследника Е. Г. Ц./, представлявани от процесуалния си представител - адв. Р. Х., които го обжалват като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно приел, че правният спор касаел придобИ.е на имоти по давностно владение при наследяване като общо правоприемство, което преминавало по право (по закон) към наследниците и подлежал на изследване въпросът за основанието за упражняване на фактическа власт, който бил различен от наследяването. Сочи се, че не било изследвано каква част се владеела от страните. Въззивниците твърдят, че били собственици по давност и наследство на 1100/2200 идеални части, представляващи югозападната част от ПИ с пл.сн. № 26, в кв.6 по плана на с.Г.К., целият с площ 2200 кв.м., ведно с построената в него югозападна половина от двуетажна масивна жилищна сграда. Посочената идеална част от имота била оградена и владяна от техния наследодател повече от 70 години спокойно, необезпокоявано и без противопоставяне от брат му - И.И. М.. След дарението от 640 кв.м. през 1988 г. на В. М., площта, която владеели въззивниците не била променена, нито оградата била преместена. От геодезическо заснемане било видно, че площта на имот с пл.сн. № 26 била 2 2

138 кв.м., от която имотът с проектен номер 1 със самостоятелен вход от югозападната част е с площ 1168 кв.м., а имотът с проектен номер 2 от оградата на североизточната част е с площ 970 кв.м., със самостоятелен вход.

Слeд приспадане на 640 кв.м. от 970 кв.м., оставала площ от 330 кв. м., която се владеела от въззиваемите. Първоинстанционният съд пренебрегнал обстоятелството, че дворищната и улична регулация не били приложени.

Молят съда да отмени обжалваното решение на РС - М. и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, въззивниците не се явяват; представляват се от адв. Х..

Въззиваемата Н. И. Р. – в лично качество като ответник по въззивната жалба и като правоприемник на въззиваемата Ф. Х. М. /починала в хода на делото/, представлявана от процесуалния си представител адв. Р. Р., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения, че площта на процесния имот била 2 146 кв.м., а не 2200 кв.м., което се потвърждавало от заключението на вещото лице Я.. На скицата, въз основа на която бил издаден нотариалният акт на въвзизвинците, не бил отразен имотът, дарен през 1988 г. на В. И. М., в който имот имало построена къща от тогава. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че дарената през 1988 г. площ от 640 кв.м. се владеела от В. М. повече от 30 години. Нямало доказателство, че някой от въззивниците владял целия или част от имота на В.

М., като била налична и ограда, ограждаща този имот от останалата част, която била обща собственост на страните по делото. Сочи се също, че дарението през 1988 г. било извършено не само от бащата на дарения - И.И.

М., но и от неговия брат - К.И. М., който бил наследодател на въззивниците.

Липсата на приложена регулация означавала, че реални части от поземления имот могат да се придобиват по давност, поради което В. М. придобил имота, предмет на нотариалния акт по давностно владение. Изразява становище за уважаване на предявения иск съобразно допълнителната молба за корекция и допълване на петитума, във връзка с указанията на ВКС. Претендират се всички направени разноски.

Въззиваемият Р. В. М., като правоприемник на В. И. М. /починал в хода на делото/, не се явява, не изразява становище.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивниците, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лица, имащи правен интерес.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците Е. К. М., Г. С. С. и Г. Ц. Г. не са собственици на 347/2146 идеални части от процесния имот ПИ с пл. сн. № 26 в кв.6 по кадастралния план на с.Г.К., общ. К..

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици по наследство и давностно владение на 753/2146 идеални части от процесния ПИ с пл. сн. № 26 в кв.6 по кадастралния план на с.Г.К., общ. К., одобрен със Заповед № 3

1081/19.12.1977г. на Председателя на ИК на ОНС- К., целият с площ 2146 кв.м, ведно с цялата построена в него североизточна половина от двуетажна масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, със застроена площ 70 кв.м, състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж с две стаи и коридор, при граници на целия поземлен имот: от три страни улица, ПИ с пл.сн.№ 24 в кв.6 и ПИ с пл. сн.

№25 в кв.6, за което бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 31/04.02.2021 г., том I, рег. № 247, дело № 31/2021 г. по описана Нотариус Г.Г., с район на действие РС - М., вписан под №*** в регистъра на Нотариалната камара - С..

Сочат също, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело № 134/23.08.1988 г. на РС - М., ищецът В. И. М. придобил собствеността върху 640 кв.м. от процесния имот.

Ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост върху 1100/2200 идеални част от имота, с което накърнявали правото им на собственост и това пораждало правния им интерес от предявяване на иска.

Ответниците Е. К. М., Г. С. С. и Г. Ц. Г., представлявани от процесуалния си представител адв. Р. Х., оспорват иска в представен отговор на основание чл.131 от ГПК, като сочат, че са собственици по наследство и давностно владение на 1100/2200 идеални части от същия, ведно с построената в него югозападна половина от двуетажна сграда. Имотът бил собственост на техния наследодател - К.И. М. и на наследодателя на ищците И.И. М., и бил разделен приживе от техния баща. Процесният имот бил владян необезпокоявано от техния наследодател К.И. М. в продължение на 70 години и бил ограден. Излагат съображения, че този имот бил придобит по давност от наследодателя им, а от тях самите - по наследство. Въвеждат възражение за нищожност на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело № 134/23.08.1988 г. на РС - М., тъй като бил дарен УПИ V, какъвто имот не съществувал поради неприложена регулация.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС, по образуваното в. гр. д. № 367/2023г. по описа на ОС - К. с Определение № 546/22.12.2023г. исковата молба, предявена от Ф. Х. М., Н. И. Р. и В. И. М. срещу Е. К. М., Г. С.

С. и Г. Ц. Г., беше оставена без движение за отстраняване на допуснати в нея нередовности.

С молба вх. № 225/15.01.2024г., подадена от ищците Ф. Х. М., Н. И. Р. и В. И. М., чрез пълномощника им адв. Р., са изправени нередовностите в ИМ, като се уточняват обстоятелства, а именно - че тримата ищци са съсобственици по равно с ответниците на УПИ VI-26 и VII-26, а третият ищец - В. М. е едноличен собственик на УПИ V-26; както и че петитумът на исковата молба е следният : „Ето защо молим да бъдем призовани на съд и след доказване на твърденията ни, да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на 347/2146 идеални части от УПИ VI-26 и VII-26, които са образувани от поземлен имот с пл. сн. №26 в кв.6, по кадастралния план на село Г.К., община К., област К.. Петитумът на исковата молба относно 4 частичната отмяна на Нотариален акт №19, том 3, рег. №3375, дело №413/30.10.2019 г. на нотариус А.У., остава същият като се отнася по отношение на УПИ VI-26 и VII-26 по кадастралния план на село Г.К., община К., област К.. ”.

Следва да се посочи, че към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото в. гр. д. № 367/2023г. по описа на ОС - К., поради настъпила смърт на страни в производството, са конституирани техните наследници, на осн. чл.227 ГПК.

По изправена ИМ от 06.04.2021г. /л.19 от гр. д. № 140/2021г. по описа на РС-М./, ищци са Ф. Х. М., Н. И. Р. и В. И. М., а ответници - Е. К. М., Г. С. С. и Г. Ц. Г..

В хода на процеса е настъпила смъртта на ищците Ф. Х. М. /на 15.11.2021г./ и В. И. М. /на 01.10.2022г./, и на ответника Г. Ц. Г. /на 09.04.2023г./.