Присъда № 54 от 10.07.2023, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ , неразделна част от Присъда № 54/10.07.2023 г. постановена по НЧХД № 1738/2022 г. по описа на Благоевградски районен съд Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на В. Б. Т., с адрес за призоваване гр.Б., ул.”И.”№, с която срещу Д. В.

И., роден на г. в Благоевград, с адрес: Б. е повдигнато обвинение, за това, че на 23.10.2022 г. около 16:50-17:00 ч. в Благоевград, на площад "Гоце Делчев" в близост до надуваемия детски батут, в присъствието на В. М. и М. А. е отправил унизителни за честта и достойнството на тъжителя думи, като му казал „ще ти еба майката бе лайнар, лекенце мамино“ – квалифицирано с тъжбата, като престъпление по чл. 146 ал.1 от НК. В първо по делото съдебно заседание и преди даване ход на съдебното следствие, изхождайки от твърденията в тъжбата, съдът е приел, че правилната квалификация на деянието е чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което е дал ход на същата с посочената корекция, а именно затова, че на 23.10.2022 г. около 16:50-17:00 ч. в Благоевград, на площад "Гоце Делчев" в близост до надуваемия детски батут, публично в присъствието на В. М. и М. А. е отправил унизителни за честта и достойнството на тъжителя думи, като му казал „ще ти еба майката бе лайнар, лекенце мамино“ – престъпление по чл.

148, ал.1, т.1, вр.146 ал.1 от НК.

В хода на делото тъжителят е конституиран като граждански ищец и е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия И., представляващ обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на частната тъжба, като се поддържа искане за 5000лв. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 23.10.2022 година до окончателното й изплащане. По отношение на гражданския иск, процесуалният представител на тъжителя изразява становище, че същия е основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Подсъдимият се явява лично в първите по делото съдебни заседания, дава обяснения, представлява се от защитник, който пледира съдът да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение, тъй като счита, че по делото няма събрани достатъчно доказателства. Излага доводи за липсата на съставомерно поведение на подзащитния му. Счита, че анализа на събраните доказателства сочи на фактическа обстановка, различна от тази в частната тъжба. Моли да бъде отхвърлен гражданския иск, като неоснователен.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:

Подсъдимият Д. И. е роден на г. в гр.Б.,.От доказателства за правното му положение /свидетелство за съдимост/ се установява, че същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност

1

Частния тъжител и подсъдимия са във влошени отношения, поради което между същите има образувани множество дела, където участват в различно качество . След месец август 2021г. между двамата почти ежедневно при срещите им се случвали различни конфликти, които са били предмет на проверка от страна на Районна прокуратура и полиция.

На 23.10.2022г., тъжителят Т. се разбрал със свои приятели да се видят, поради което около 16.00 ч. същият отишъл в кафето при Операта на площад „Гоце Делчев“ в гр.Благоевград, там седнал, заедно със св.А., К. и св.М. да пият кафе. Постояли малко в кафето и в хода на разговора решили да отидат до семейната къща на тъжителя, да видят как я санирал, тъй като правил ремонт. Във връзка с взетото решение същите тръгнали от кафето, като К. си тръгнал, а тъжителят, св.А. и св.М. се насочили към семейната къща на Т., за да я видят. По пътя, пресичайки площада в близост до надуваемия детски батут около 16.50-17.00ч. същите видели подсъдимия, който се придвижвал с тротинетка срещу тях , като приближавайки ги се обърнал към Т., като му казал „ще ти еба майката бе лайнар, лекенце мамино“, след което отминал.

Казаното от И., разстроило Т., поради което същия казал на приятелите си, че иска да се прибира вкъщи, след което се разделили. Т. се прибрал като не вдигал телефон, по - късно споделил със семейството си какво се е случило и тъй като бил много разстроен Т. подал и разглежданата в настоящото производство тъжба.

По делото е изискана информация от Районен и Окръжен съд Благоевград, относно образувани дела с участието на В. Т., като от постъпилата информация се установява, че между страните в настоящото производство са заведени множество дела, свързани с конфликти помежду им. Представени са и доказателства от РП Благоевград, от които се установява, че конфликтите помежду им са били предмет на разглеждане и от полиция и РП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М. А., В. М., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се, същите са присъствали на инцидента и са преки свидетелиочевидци на случилото се.Те са възприели конфликта между Т. и И., чули са и как И. е отправил обидните думи по отношение на тъжителя. В тази насока са и показанията на св.И., които макар и да не сочи подробности, заявява, че е имало конфликт, същия е категоричен, че е видял подсъдимия да се насочва към Т. и приятелите му и нещо е казал. По отношение изречените спрямо Т. обидни думи съдът цени показанията и на св.Т.а, която макар и да не е очевидец на конфликта и да пресъздава казаното и от тъжителя, същата е била очевидец на състоянието му, като посоченото от нея кореспондира с установеното посредством събраните писмени доказателства, включително представените медицински документи, относно състоянието на тъжителя след инцидента, които макар и да са свързани с друг инцидент между страните, свидетелстват за състоянието му след процесната дата. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели. Вътрешната непротиворечивост в 2 показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ обосноват крайният извод на съда за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. Достоверно и логично А. и М. описват фактите свързани с началото на инцидента, както и развилите се след това действия. С точност и последователност конкретизират конфликта, мястото на деянието, извършените от подсъдимия действия и изречените думи по отношение на тъжителя . Св.И. от своя страна подробно и безпроитворечиво разказва своите възприятия, както и състоянието на Т. след това. В тази насока са и показанията на св.Т.а. Тези показания според съда са последователни и логични, поради което и не следва да бъдат поставяни под съмнение. В тази насока следва да бъде посочено, че твърдените от защитата противоречия в показанията на разпитаните свидетели на тъжителя не се установяват по делото, напротив както се посочи и св.А. и св.М. дават подробни и прецизни показания, които са последователни и непротиворечиви, досежно отделни изрази, казани от тях следва да се посочи, че това се дължи на различната способност на индивида на пресъздава факти и обстоятелства, но в основата си тези показанията по безспорен начин установяват приетото от съда.

В хода на съдебното следствие по искане на защитата са разпитани св. Г. Р., М. А., Д. Х., както и родителите на подсъдимия С. и В. И.и. От показанията на свидетелите Р., А. и Х. се установява, че същите са приятели на подсъдимия и на процесната дата са пили кафе на центъра на Благоевград, като около 16.30ч. И., заедно с Р. си тръгнали. В тази част показанията на тези свидетели кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира, в останалата част казаното от А. и Х. не съдържа относими към обвинението факти, поради което съдът намира, че не следва да бъдат подлагани на обстоен анализ. Св. Р. от своя страна навежда нови факти, като твърди, че И. не е обиждал Т., и не са го срещали. В тази им част показанията на този свидетел, съдът не кредитира, същите са изолирани и се опровергават от останалия доказателствен материал. Съдът съзира и вътрешно противоречие в показанията на този свидетел. Така например един път посочва, че са се видели около 15.00, после около 17, а пък в същото време посочва, че са отишли да вземат бащата на И., което пък според св.И.и е станала между 16.30 – 17.00ч.. Ето защо съдът прие, че показанията на този свидетел влизат в противоречие с останалия доказателствен материал, а и сами по себе си съдържат неяснота и противоречие, относно съществени факти, поради което съдът не ги кредитира в коментираната част. По отношение показанията на родителите на подсъдимия, съдът намира, че същите не съдържат конкретика, относно конфликта, предмет на настоящото производство, единствено соченото от тях касае времето на инцидента, като чрез показанията си същите навеждат твърдения, че в сочения от тъжителя период И. е бил да вземе баща си. В тази насока съдът намира, че твърдяното от тях се опровергава от останалите доказателства, още повече самите 3 свидетели при разпита си не могат с точност да определят времето през което подсъдимия е отишъл да вземе баща си. Яснота в тази насока не внася и изисканата справка от ТОЛ ПАС, според която камиона на св.И. се е движил в 18.00ч., но тази справка не доказва местонахождението на подсъдимия в този момент. В тази насока липсва категоричност и в останалите писмени доказателства представени по делото, а именно справки за извършен ремонти и плащания, както и пътен лист. Ето защо според съда посоченото от тези свидетели досежно часовия диапазон, в който И. е отишъл до Бело поле не следва да бъде кредитирано, доколкото противоречи на останалите доказателства, а и липсва категоричност в казаното от самите тях.

По отношение на съществуващия противовес между отделните версии –съдът даде вяра на твърденията на частния тъжител, тъй като същите са в пълен синхрон с казаното от останалите свидетели, посочени по-горе, както и събраните писмени доказателства.

Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимия, като се съобрази с тяхната двояка функция – от една страна същите са годен доказателствен източник, съгласно чл.115 НПК, респ. представляват преки доказателства относно фактите, предмет на доказване, а от друга страна – представляват и основно средство за защита, тъй като в най-голяма степен са заинтересувани от изхода на делото, а и не носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти, които не отговарят на действителността. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е бил на мястото, в тази насока казаното от него се подкрепя единствено от неговите родители, в която част съдът не кредитира показанията им. Следва да бъде посочено, че дори чрез показанията на неговите приятели А. и Х. се установява, че на процесната дата същия е бил в центъра на Благоевград и е пил с кафе с тях, като си е тръгнал около 16.30ч. Ето защо съдът прие обясненията на подсъдимия като защитна версия.

При тази сравнителна еднопосочност и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, съдът приема, че поведението на подсъдимия запълва състава на повдигнатото му обвинение, по което беше признат за виновен.

За да е осъществено престъплението обида от обективна страна, следва субектът на престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, да извърши и/или каже нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. В конкретния казус се касае за казване на унизителни за честта и достойнството думи, относно пострадалия, в негово присъствие. В практиката се приема, че за да е налице престъпното деяние и за разлика от клеветата следва да се установи дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати, т. е. това е съставомерна последица на деянието по чл.146 от НК. Необходимо е обидата – думите или действията да са възприети от пострадалия и по този начин засягат обекта на престъплението – честта и личното достойнството на пострадалия, като за съставомерност на деянието е без значение начина и формата на казването или извършването.