Решение № 260 от 28.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000500158 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 09.10.2020г. по гр. дело № 13159/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-26 състав, частично са уважени предявените от Г. И. И. против Прокуратура на РБ осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 пр.3 НК в размери от 40 000лв и 4478лв, ведно със законната лихва от 11.04.2018г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените размери до претендираните от 50 000лв и 6220лв.

Решението е обжалвано от Прокуратура на РБ в осъдителните му части с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост.

Конкретните оплаквания са насочени против размера на обезщетението за неимуществени вреди като изключително прекомерен и не съответстващ на събраните по делото доказателства относно действително търпените вреди. В тази връзка се поддържа, че не са съобразени всички обстоятелства, а именно кога е започнало наказателното производство и какви точно са психичните травми, дължащи се на повдигнатото обвинение, защото самото участие на ищеца в ПТП със загинал млад човек е достатъчно силен стресогенен фактор.

Поддържа се още, че внимателният прочит на свидетелските показания сочи, че именно ПТП-то е събитието с произтеклите редица неблагоприятни последици вместо самото 1 повдигане на обвинение, и че емоционалните преживявания, свързани с процесуалните действия в досъдебното производство всъщност представляват обичайните вреди, които би търпял всеки човек в подобна ситуация и необосновават този завишен размер. Твърди се още, че неправилно съдът е приел пряка причинно-следствена връзка между влошаване здравословното състояние на ищеца и психоемоционалния стрес от повдигнатото обвенине, както и че не са съобразени всички от значение обстоятелста във връзка диагностициране на заболяването глаукома и съвсем безрезервно е възприето заключението на вещото лице офталмолог. Поддържат се на следващо място оплаквания против решението в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, поради извършването на прекомерен разход за адвокатска помощ, който следвало да бъде намален до размерите предвидени в НМАВ №1/2004. И на края, че неправилно съдът присъдил нна ищеца под формата на имуществена вреда суми за репатриране на автомобила в размер на 428лв.

Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърлят исковете или се намалят обезщетенията по размер.

Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от ищеца чрез пълномощник адв. Д., с която се твърди неправилност в обжалваните части поради противоречие с материалния и процесуален закон. Твърди се, че определеното обезщетение за неимуществени вреди било занижено и не отговаряло на всички от значение обстоятелства, включително дискредитиране на ищеца от в резултат на оповестяване на делото пред широката общественост, както и неправилно била отхвърлена като недоказана претенцията за имуществени вреди, търпени поради задържане на собствения му автомобил на територията на КАТ и неговото обезценяване поради нелолагане ан дължимата грижа.

Иска се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.

В срок е постъпил отговор от страна на ищеца на жалбата на ПРБ, с който се правят възражения и се иска потвърждаване на решението в обжалваните му осъдителни части.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

От фактическа страна не е спорно и категорично се установява от събраните доказателства, че ищецът Г. И. И. е бил участник в пътно произшествие, настъпило на 13.09.2014г. в с.Ясен, обл.Плевен между управлявания от него л.а.Москвич, рег.№ ******** и мотоциклет „Кавазаки“, рег. ******, управляван от неправоспособния водач П. И. М., загинал при същия инцидент. По повод пътното произшествие е образувано в ОП Плевен досъдебно производство първоначално срещу неизвестен извършител, което по разпореждане на Гл.прокурор е изпратено за разследване в СГП, защото ищецът е следовател с дългогодишен стаж в ОСлС Плевен. По същото досъдебно производство образувано като сл.д. № 310/2014г. ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 11.02.2015г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 пр.3 НК – причиняване на 2 смърт по непредпазливост поради нарушаване правилата за движение по чл.25 ал.1 ЗДвП и чл.77 ППЗДвП. Спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение в досъдебната и съдебната фаза на производството, нито има данни да е бил отстраняван от длъжност. На 28.05.2015г. на ищеца е предявено разследването, а на 29.05.2015г. е изготвено обвинителното заключение с мнение за предаване на съд, а на 15.06.2015г. е внесен в СГС обвинителен акт с обвинение за извършено престъпление по повдигнато обвинение. Последвало е прекратяване на съдебното производство пред СГС и изпращането му за разглеждане в ОС Плевен, където поради отвод на магистрати е препратено в друг съдебен район и след повдигнат спор за подсъдност разпределено на СГС по компетентност. В наказателния процес бил приет за съвместно разглеждане срещу ищеца, тогава подсъдим, граждански иск за сумата 300 000лв., представляваща обезщетение за причинени на близки на починалия от ПТП вреди. В съдебната фаза са проведени десет открити с.з., на които ищецът се е явявал лично. С присъда от 12.04.2017г. СГС е признал ищеца за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение, с която е разпоредено и връщане на иззетия по делото и репатриран в КАТ автомобил. По протест СГП е образувано въззивно производство пред САС, с провеждане на едно открито с.з. на 12.10.2017г., на което ищецът се е явил лично. С решение от 13.11.2017г. САС е потвърдил присъдата на СГС. Решението на САС е протестирано от прокуратурата пред ВКС и обжалвано от частните обвинители и гражданските ищци. В проведеното открито с.з. пред ВКС ищецът се е явил лично на 23.03.2018г. С решение № 74/11.04.2018г. по н.д.№ 117/18г. ВКС е оставил в сила решението на САС.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е преживял тежко повдигнатото му обвинение – влошено е психичното му състояние, а в резултат на преживения психоемоционален стрес и здравословното състояние. От приетата комплексна медицинска експертиза изготвена от вещи лица със специалност вътрешни болести и кардиология и специалист офталмолог се изяснява, че към 13.09.14г. /датата на ПТП/, ищецът е страдал от хронична застойна сърдечна недостатъчност и два дни по-късно на 15.09.2014г., е приет на стационарно лечение поради обостряне на трети ФК по NYHA предимно по десен тип - състояние след белодробен тромбоемболизъм масивен двустранен, усложнен с остро белодробно сърце и кардиогенен шок /26.06.2005г./ с диагностицирана хронична пулмонална хипертония, хронично белодробно сърце и придружаващо заболяване - артериална хипертония с хипертонично сърце, периферна пареза на лицевия нерв хроничен стадий, дислипидемия, остеохондроза и дискова херния.

При изясняване на въпросите относно наличието на влошаване на здравословното състояние по време на воденото срещу него наказателно производство 11.02.2015г. – 11.04.2018г. вещото лице кардиолог е контатирал, че на 10.04.2018г. ищецът е приет на стационарно лечение в УМБАЛ „Св. Марина“Плевен по повод повторно обостряне на хроничната застойна сърдечна недостатъчност като ШФК по NIHA предимно по десен тип.

В периода 07.03.16г. - 12.03.16г. е проведено стационарно лечение поради обостряне проявите на увредата на левия лицев нерв, което би могло да бъде първично и вторично.

3

Първични причинители са инфекции - грип, херпес зостер, аденовирус, коксаки и др., а вторични диабетна нефропатия, тумори в мозъка, общи инфекциозни заболявания и др. или в обобщение в периода 11.02.2015г. – 11.04.2018г. ищецът документирано е имал двукратно обостряне на хроничната застойна сърдечна недостатъчност от десен тип. Според вещото лице психоемоционалния стрес може да провокира всички форми на сърдечната недостатъчност с обостряне и с изява на застойна сърдечна недостатъчност /декомпенсация/, понякога водеща до клинични изяви на кардиогенен шок. С активиране на симпатикоадреналната система а именно - ренинангиотензиналдостероновата система (РАС система) се стига до покачване на белодробносъдовото съпротивление, водещо до рязко влошаване в случая на сърдечната недостатъчност от десен тип.

Според вещото лице офталмолог от представените по делото епикризи и личен амбулаторен картон се установява, че преди ПТП през 2014г. ищецът е страдал само и единствено от миопия на двете очи. От медицинско направление от 12.02.2019г. се установява, че ищецът страда от глаукома на двете очи и се води на диспансерен учет във връзка с нестабилните стойности на вътрешноочно налягане, като вещото лице медик не изключва развитието на заболяването да се дължи на психотравмата през 2014г.

От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели- колеги на ищеца, се изяснява, че е бил стресиран и притеснен в резултат на повдигнатото му обвинение и начина, по който ще се отрази на семейството. Така също бил обезпокоен от предявяването на граждански иск против него в изключително висок размер от 300 000лв за неимуществени вреди от близките на загиналия. Преди ПТП ищецът бил весел, спокоен и ведър човек, но коренно се променил, станал притеснен, затворен, фокусирал се върху делото, коментирал експертизата, съдържанието й, несъответствието й с реално случилото се ПТП. Подобрение в емоционалното му състояние настъпило след оправдаването на първа инстанция, но то било временно, защото продължавал да изпитва безспокойство до окончателното приключване на делото. Започнал по-често да ходи на лекар, открили му глаукома, притеснявал за състоянието на дъщеря си и се чувствал злепоставен пред колеги, поради започналите коментари по случая, който добил публична известност. Въпреки посоченото обаче свидетелите нямат впечатление наказателният процес да е провокирал негативно отношение към ищеца от страна на колеги и служители в професионалното му обкръжение.

От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е направил разходи за адвокатска защита в размер на 4000лв, за репатриране на катастрофиралия автомобил /фактура от 7.08.2018г. /л.98 от делото/ и пътни разпходи за явяване в провежданите открити заседания, които са признати от първата инстанция като имуществени вреди.

Обсъдените и безспорно установени обстоятелства за образувано наказателно производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда, обосновават пасивната материалноправна легитимация на прокуратурата като държавен орган в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да отговаря за причинените на потърпевшия неимуществени и имуществени вреди, които са 4 пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Наказателното преследване по обвинение в извършване на престъпление само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху личността на пострадалия, свързано с обичайните и съвсем естествени притеснения от изхода на производството, чувството на злепоставяне и накърняване на морални и нравствени ценности, за които изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства /решение №389/4.08.2014г. по гр.д. № 40/2013г., ВКС, ІV Г.О. по реда на чл.290 ГПК/. Такива в случая са ангажирани посредством показанията на разпитаните свидетели, които установяват неблагоприятните субективни преживявания от ищеца в следствие на повдигнатото обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост. Безспорно от показанията на свидетелите, които изцяло кореспондират по фактите, се установява, че потърпевшият е търпял освен обичайните за всеки човек, подложен на репресия вреди като безспокойство, притеснение, тревожност от изхода на делото, но и допълнителни неблагоприятни последици в личен и професионален аспект поради заеманата от него длъжност на дългогодишен следовател в гр.Плевен, чието добро име и репутация е компрометирано в професионалната общност. Безспорно е следвало и е съобразен високия обществен и професионален статус на ищеца, който обуславя по-голям интензитет на преживените негативни изживявания, свързани с дискредитиране на авторитета му на човек, съблюдаващ за спазването на закона, с дългогодишен стаж в съдебната система и ползващ се с уважение и репутация в професионалния и обществен живот. Посочените обстоятелства обуславят настъпването на специфични за ищеца неимуществени вреди в чисто субективен аспект, но те не следва да се ценят и приравнят по тежест с вредите, които търпят лица, на които е повдигнато обвинение в длъжностно качество и във връзка с дейността им като магистрати, в които случаи практиката на ВКС в поредица решения по чл.290 ГПК /пр. решение № 267/26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о., ГК/ приема обективно по-голям интензитет на вредите.