Решение № 109 от 10.07.2017, Районен съд - Айтос

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 10.07.2016 г. гр.А.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Районен съд А. наказателен състав

На дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Таня Спасова при секретаря Росица Марковска като разгледа докладваното от съдията

Спасова наказателно административен характер дело № 158 по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на „А.Ф.Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. А., ул. *** № 26, представлявано от Р.К.Д., против наказателно постановление № 39 от 09.03.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл.200, ал.1, т.1 б. „б“ от Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция от 500 лева.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата сочи конкретни аргументи. Ангажира доказателства.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител в писмено становище, оспорва жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно. Ангажира доказателства.

Наказателното постановление е връчено на 14.03.2017 г., поради което жалбата се явява подадена в срок – 21.03.2017 г., от надлежна страна и е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С атакуваното наказателно постановление е констатирано използване на минерална вода от Сондаж Б-20, находище С., с. С., община А., извън целите, за които е издадено с Разрешително за водовземане на минерална вода № 1 от 16.09.2013 г. от Община А., а именно за водоснабдяване с цел „за отдих“ на обект „Къща за гости и открит басейн“, експлотиаран от жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства се установява, че по повод писмо на ОДМВР-Б. е извършена съвместна контролна проверка, в която са участвали представители на различни административни органи – РЗИ-Б., БДЧР и ОДМВР-Б.. Самата проверка била извършена на 16.07.2016 г., като обхващала Къща за гости „***“ и открит басейн, находящи се на територията на УПИ XII, кв.15, с. С., общ. А., експлоатирани от жалбоподателя и Водоземно съоръжение за минерална вода Сондаж Б-20, находище С., с. С., община А., предоставено за безвъзмездно ползване на Община А. за срок от 25 години с Решение № 41 от 08.02.2011 г. на МОСВ. За водоснабдяването на обекта с минерална вода посредством Сондаж Б-20, находище С., с. С., община А. с цел „за отдих“ е издадено Разрешително за водовземане на минерална вода № 1 от 16.09.2013 г. от Община А. с титуляр – дружеството – жалбоподател. В разрешителното е включен и втори обект във водоснабдявания с минерална вода имот - хотел „***”, който е собственост на друго юридическо лице – „***“ ООД. При проверката на място е констатирано наличието на разпределителна шахта на територията на обекта с прекъснато водопроводно отклонение от В и К мрежата на експлоатационното дружество, действащо на съответната територия – В и К – Б. АД към къщата за гости. За изясняване на вида на водоизточника, водоснабдяващ обекта, от служител на РЗИ-Б. е извършено пробовземане от питейната вода в Къща за гости „***“, като пробата е взета към санитарния възел към рецепцията на комплекса. За извършената проверка на място е съставен констативен протокол №617б от 16.07.2016 г., като е видно, че на проверката е присъствал само Д.Б.Д. – спасител на басейна. Съгласно писмо от РЗИ-Б. до БДЧР с вх. № 24-00-28(3)/ 15.08.2016 г. с приложен протокол за изпитване на водите № ЗК-2317 от 22.07.2016 г., изготвен от Лабораторно изпитвателния комплекс на РЗИ-Б., било констатирано, че водата в къща за гости „***“, ползвана за питейно-битово водоснабдяване на обекта, е с минерални качества. С оглед резултатите от изследването с цел откриване на водопроводното отклонение с минерална вода е извършен повторен оглед, за което е съставен втори констативен протокол №758б от 10.09.2016 г, като е видно от констатациите в протокола, че е извършен оглед на различните обекти в имота, стопанисвани от жалбоподателя и другото юридическо лице, имащо обект във водоснабдявания имот – „***“ ООД. На втория оглед в имота се констатирало наличие на втора разпределителна шахта, оборудвана с помпа модел

Grundfos, която работела с измерен дебит при проверката от 1,05 л/сек, като служителката на БДЧР заключила, че това именно е водопроводното отклонение, което подава минерална вода за питейно битови нужди към къщата за гости, като на 20.09.2016 г. е съставен АУАН на жалбоподателя за нарушение по чл.48, ал.1, т.2 от Закона за водите.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, между които съставените констативни протоколи от проверките на място и показанията на свидетелите Д.Ч., и Д.М., служители в БДЧР, В. Б.-С.– служител в РЗИ-Б., Д.Д. *** и Д.Б.Д. – спасител на басейна в санкционираното дружество.

Изискана е преписката, обраувана в РЗИ-Б., участвали съвместно в БДЧР в извършената комплексна проверка на 16.07.2016 г., като същата преписка е приложена на л.78-85 от делото.

Жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Налице са съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено. В случая се касае до комплексна контролна проверка, като резултатите от пробите от водата за питейно-битови нужди, взети от РЗИ-Б., са били ползвани от БДЧР за съставяне на АУАН и НП.

Основателни се следователно възраженията на санкционираното лице относно начина, по който е взета пробата от водата за питейно-битови нужди, доколкото именно резултатите от тази проба са станали основание за ангажиране на административно – наказателната отговорност на юридическото лице.

На първо място, налице са процесуални нарушения при вземане на контролната проба за изследване на вода за питейно-битови нужди. Условията и редът за вземане на проби и провеждане на лабораторни анализи и експертизи за целите на държавния здравен контрол са уредени в Наредба № 25/06.06.2007 г. на Министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр.48/2007 г. В обхвата на Наредбата влизат продукти и стоки със значение за здравето на човека и фактори на жизнената среда, като съгласно § 1, т.12 от ДР към Закона за здравето водата за питейно-битови нужди е „фактор на жизнената среда”. В чл.2, ал.3 от Наредба № 25/2007 г. се регламентират случаите, в които се вземат проби от „фактори на жизнената среда” за изследвания, анализи и експертизи. Посочени са четири случая, както следва:

1. при обективизиране на систематичните проверки по държавния здравен контрол в обектите с обществено предназначение; 2. при провеждане на мониторинг или на тематични проверки; 3. по молба на физически и юридически лица при въвеждане в експлоатация на обекти с обществено предназначение или по други поводи; 4. при сигнали и жалби от граждани, държавни органи и организации за променено качество на фактори на жизнената среда. В конкретния случай пробата на водата е взета, след като държавните органи, участвали в комплексната проверка, са били сигнализирани от ОДМВР-Б., а изследванията на процесната проба на вода са послужили за осъществяване на административно наказателна репресия.

Процедурата за вземане на проби за фактори на жизнената среда е уредена в чл.7 от Наредба № 25/2007 г. Преди вземане на проби от фактори на жизнената среда се извършва предварително проучване и се изготвя схема за пробонабиране. Пробите по ал.1 се вземат от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица от акредитираните лаборатории на дирекция "Лабораторни изследвания" на РИОКОЗ или на НЦРРЗ задължително в присъствие на заинтересовано лице или негов упълномощен представител. При вземането на проби за извършване на регулярен мониторинг, проучване или тематична проверка на фактори на жизнената среда присъствие на заинтересовано лице или негов упълномощен представител не е задължително. В случая такова лице не е присъствало при пробовземането, което се установява не само от разпита на свидетелите, но и от самия протокол за вземане проби води /л.81 отделото/, който е подписан единствено от свидетелката В.

Божкова, но не и от представител на жалбоподателя. Вярно е, че от събраните доказателства се установява, че служител на дружеството жалбоподател се е намирал в обекта – свидетеля Д.Б.Д., който е бил спасител на басейна, но според настоящия състав свидетелят не попада сред кръга лица в чл.7, ал.1 от Наредба №25/2007 г. – не е нито законен, нито упълномощен представител на заинтересованото лице „А.Ф.Х.“ ООД. От друга страна, макар да се е намирал в обекта, очевидно свидетелят не е пръсъствал при вземане на пробата, което се установява не само от свидетелските показания, но и самия протокол за вземане проби води, в който липсва негов подпис и дори не е отбелязано да е присъствал на вземането на пробата от водата от санитарния възел към рецепцията на комплекса. Още повече, присъствието на служителя в обекта по време на проверката не е равнозначно на присъствие по време на вземане на самата проба на вода. Предвид характера на административно наказателното производство – властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия, налагана от овластен административен орган, както и изричното посочване на целите и случаите на вземане на проби според Наредба № 25/2007 г., съдът намира, че е било необходимо присъствие на представител на наказаното дружество при вземане на пробата, с оглед осигуряване защита на негови законни права и интереси. Изследванията на процесната проба са послужили за осъществяване на административно наказателна репресия, поради което и за да няма съмнение в законосъобразното провеждане на процедурата за вземане на проба и в достоверността на получените резултати, следвало е да присъства представител на фирмата, каквото е изискването на чл.7, ал.2 от Наредба № 25/2007 г., предвиждащо задължително присъствие на представител на проверяването лице.

Съдът намира, че в конкретния случай на търсене на административно наказателна отговорност, текста на чл.7, ал.2 от Наредба № 25/2007 г., съгласно който присъствието на представител е задължително, е свързан с осигуряване на правото на защита, доколкото целите на проверката са свързани с осъществяване на административно наказателна репресия, като е недопустимо приравняването на конкретния случай с някоя от хипотезите, предвидени в чл.7, ал.3 от Наредба № 25/2007 г., при които такова присъствие не е задължително, при които целта на взетата проба не е обвързана с осъществяване на административно наказателна репресия, а само с проследяване на качеството на водата за питейно-битови цели.

На второ място, съдът е изискал преписката от РЗИ-Б., като е видно, че протоколите от изпитване на взетите проби не са връчени на заинтересованото лице, което в случая е законния представител на фирмата, чийто задължения са били обект на извършената проверка. Именно защото целта на проверката е била обвързана с приложението на административно наказателна репресия, индиция за което е пристъпването към съставяне на АУАН след излизане на резултатите от изпитването, в съответствие с чл.13 от Наредба № 25/2007 г. тези протоколи е следвало да бъдат връчени на лицето, като по този начин се обезпечи възможността му да реализира в пълнота правото си на защита в рамките на административно наказателното производство. Съгласно чл.13, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 25/2007 г. за резултатите от извършения лабораторен контрол се издава протокол и сертификат за контрол на акредитираната лаборатория на дирекция "Лабораторни изследвания" на РИОКОЗ или на НЦРРЗ, които съдържат здравното заключение за съответствието или за несъответствието на пробите от продуктите и стоките със значение за здравето на човека или за факторите на жизнената среда с нормативно установените изисквания, като протоколът и сертификатът за контрол от лабораторните изпитвания се връчват срещу подпис на държавния здравен инспектор, взел пробата, и на заинтересованото лице или на неговия упълномощен представител. Спазването на това изискване е било необходимо с оглед пълноценното реализиране на правото на защита на санкционираното лице, като вместо това направо се е пристъпило към съставяне на АУАН и издаване на НП.