Решение № 212 от 20.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пазарджик, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500399 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Обжалван е от Е. Ц. – длъжник в изпълнителното производство определения от ЧСИ М.А., рег. № 884, Район на действие - ОС-Пазарджик, размер от 1 121,58 лева на дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ, по изп.д.

№ 20228840400242.

Уведомление, изх. № 2157/13.03.2025 г. по изп.д. № 20228840400242. с което длъжницата по делото е информирана за размера на разноските било получено на 19.03.2025 г., чрез писмо с обратна разписка.

В това уведомление не се съдържала информация как е формирана сумата и кои са таксите, които следва да се заплатят по Тарифата към ЗЧСИ.

Въпреки това жалбоподателката счита , че посоченият размер е прекомерен и незаконосъобразен.

Изп.д. № 20228840400242 на ЧСИ М.А., рег. № 884. било образувано по искане на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. ЕИК 131134023, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 07.06.2022 г. от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. № 1790/2022 г.

Към дата на изпращане на Поканата за доброволно изпълнение, изх. № 1

6698/21.07.2022 г.. по изпълнителното дело общото задължение възлиза на 15 616,87 лв.

От трудовото възнаграждение на Е. Н. Ц. била удържана съответна сума през цЕ.я период след налагане със Запорно съобщение, изх. № 6697/21.07.2022 г.

По силата на Договор за прехвърляне на парични задължения от 22.08.2023 г. и съответно Приложение № 1 към този договор, взискателят по изпълнителното дело е заменен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Към 26.02.2025 г. общият размер на непогасените към „АКПВ" суми бил в размер на 9 709.20 лева.

Постигнато било Споразумение от 26.02.2025 г. между „АКПВ“, и Е. Н.

Ц.,според което длъжникът се задължава да плати 2 500 лева в срок до 28.02.2025 г„ а Кредиторът да опрости остатъка от задължението, във връзка с което е образувано изпълнителното дело.

Със сключването на това Споразумение кредиторът опрощава сума в размер на 7 301 лева.

Уговорките в споразумението били изпълнени.

Взискателят депозирал до ЧСИ М.А. молба за прекратяване на изп.д. № 242/2022 г.. в която изрично е поискано и вдигане на наложените обезпечения, като е посочена сумата, с която взискателят се е удовлетворил.

Вместо да прекрати незабавно изпълнителното дело на основание чл.

433. ал. 1. т. 2 от ГПК и да вдигне наложените обезпечения, съобразно искането на взискателя, ЧСИ М.А., рег. № 884, изпратила на Е. Н. Ц. съобщение, с което е изискала да се заплати сума, представляваща разноски в размер на 1 121,58 лева.

Съгласно т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ следвало да се начисли и събере съответна такса върху събраната сума. В конкретния случай, върху сумата от 2500 лева, с която се погасява вземането на Кредитора и тази такса възлизала на 220 лева без ДДС.

Според данните , по изпълнителното дело следвало да са начислени и други такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ:по т. 5 – 72 лева с 2

ДДС ; по т. 31 - 20.00 лева; по т. 4 - 48.00 лева с ДДС и по т.10 18 лева или общо 158 лева.

Общия размер според жалбоподателката следвало да възлиза на 422.00 лева с включен ДДС.

ЧСИ М.А., рег. № 884, не се съобразила с предвиденото в забележка 1 към т. 26 от Тарифата, че се събира такса, съответстваща на събраната сума, а вместо това събира такса, която е съобразена с пълния размер на оставащия дълг съгласно изпълнителния лист. Служител на съдебния изпълнител предварително посочил с електронно писмо от 26.02.2025 г., че таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ ще бъде начислена върху цЕ.я дълг, независимо от постигнатото споразумение за частично плащане и опрощаване на остатъка от дълга.

Счита ,че за сумата по опростения дълг такса не е дължима, доколкото тя не представлява събрана сума по изпълнението, както изисква т. 26.

Освен това обжалваното действие по изпълнителното дело на ЧСИ М.А., рег. № 884. изразяващо се в изпращане на Уведомление, изх. № 2157/13.03.2025 г., било незаконосъобразно и на основание чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ.

Нямало данни ЧСИ да е изготвил съответна конкретна сметка по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ, в два екземпляра, от които един да е връчен на длъжника.

Моли обжалваното действие да бъде отменено и делото върнато на ЧСИ М.А., рег. № 884. да изготви на основание чл. 79. ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ сметка за дължимите такси по изп.д. № 20228840400242 с посочване на начина на тяхното определяне, като отчете, че претенцията на взискателя по изпълнителното дело е изоставена при удовлетворение в размер на 2500 лева.

Направено е искане за спиране на изпълнителното производство.

Взискателят не е изразил конкретно становище ,като се позовава на предприетите от него действия , изразяващи се в искане за прекратяване на производството.

ЧСИ е изготвил мотиви.

Не е оспорил допустимостта на жалбата от гледна точка предмета на 3 обжалване и нейната срочност.

По същество я намира за неоснователна.

Общия размер на вземането ,за реализирането на което било образувано изпълнителното дело бил 15 616,87 лв.В поканата за доброволно изпълнение бил посочен размер на разноски ,който не бил оспорен от длъжника. Счита ,че постановлението за разноски/каквото всъщност не е издадено/ ,тъй като не е оспорено в законоустановения срок се е стабилизирало включително досежно дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В рамките на изпълнителното производство били наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху вземанията му в банки.

Предприети били действия по изпълнение ,насочени върху движимите и недвижими имущества на длъжника.

Освен периодично плащаните суми ,от уведомления от взискателя било видно ,че на дата 21.11.2024 г. длъжникът е платил директно на взискателя сумата от 2000 лв. а на дата 04.03.2025г е платил сумата от 2500лв.

В мотивите за първи път се изяснява как е формирана сумата ,като видно от тях таксата по по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена на 758.58 лв. с ДДС.

Становището му е ,че окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнитЕ. при изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Това вземане била сумата по изпълнителния лист.

ЧСИ следвало да бъде възмезден за положения труд.

Становището на ЧСИ е,че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът , като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните ,взе предвид следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано на 20.07.2022г за изпълнение на парично вземане по издаден изпълнителен лист в полза „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ,издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1790 от 2022 г. на РС Пазарджик с длъжник Е. Н. Ц. .Вземането възлиза на 15 616,87 (петнадесет хиляди шестстотин и шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки) лв.. от които главница в размер на 9 211,16 лв.

4 с/със Законна лихва в размер на 168,87 лв. за периода 30.05.2022 г. - 04.08.2022 г. ; 4 196,75 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) ;

418,16 лв. присъдени разноски и 150,00 лв. разноски по изпълнителното дело.

В поканата за доброволно изпълнение ,връчена на длъжника са посочени и такси в размер на 1 471,93 лв. по Тарифата към ЗЧСИ , дължими към 04.08.2022 г.

И от поканата не става ясно как точно е формирана таксата по чл.26 от Тарифата , още повече ,че тази такса е „прогнозна“ , тъй като едва започва развитието на изпълнителното производство. Практиката на съдилищата относно обжалване на разноските е уеднаквена с приетото в ТР 3/2017 година на ОСГТК ,според което съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл.

434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се опредЕ. общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

Това разрешение е задължително за съдилищата и разбира се създава редица проблеми ,но дава отговор на въпроса относно допустимостта на 5 жалбата ,поставен в мотивите на ЧСИ.

Освен това следва да се посочи,че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.

433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК. Приема се, че плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от последния се събира и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е без значение дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело, доколкото съдебният изпълнител е запорирал и възбранил имущество на длъжника, а и последният не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото.Разрешението за дължимост на разноски при извършено плащане в срока за доброволно изпълнение е различно при събиране на дълга от ЧСИ и от ДСИ , което различие и до момента не е преодоляно по законодателен път , въпреки ,че поставя длъжниците в различно положение ,според това дали действията се извършват от ЦСИ или ДСИ.Този въпрос не е съществен за разрешаване на настоящото производство.