Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 15.09.2025, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Административно наказателно дело 576/2024
Вид
Решение № 37
Подписан
15.09.2025
В сила
03.12.2025
Състав
Виолета Костадинова Апостолова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Елхово, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря М.И.Д. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно наказателно дело № 20242310200576 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** година, издадено от В.Б.А. Началник на отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на Д. Р. Д. от гр. ***, ЕГН – **********, за извършено на 24.07.2024 година нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено адм.наказание глоба в размер на 1500.00 лева.

Срещу това НП е подадена жалба от Д. Р. Д. от гр. ***, чрез редовно упълномощения адв. П. П., с която се желае отмЯ. на същото като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че в АУАН и в НП не е посочено точно мястото, където се твърди да е извършено нарушението, което представлява липсва на съществен реквизит на тези актове. Сочи се и че при определяне размера на глобата АНО не е събрал каквато и да е информация относно материалното положение на посоченият за нарушител и по какви съображения наложената глоба е значително над минималния размер на санкцията, посочена в закона, без да са посочени каквито и да са отегчаващи вината обстоятелства. Заявява, че ако съдът приеме, че има извършено нарушение, то следва да извърши преценка и относно наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но упълномощеният от него адв.П. заявява, че поддържа изцяло подадената жалба. Твърди се, че в протокола за 1 измерване на превозно средство, посочен като основание за съставянето на АУАН, липсват съществени реквизити, които да удостоверят по категоричен начин извършителя на нарушението, а именно - липсват данни както за водача на превозното средство, така и за превозвача. Счита също, че актосъставителят няма компетентност да съставя АУАН за описаното нарушение, а издателя на НП не разполага с компетентност да налага санкции за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за основателност на жалбата. Желае се присъждане на направените по делото разноски в размер на 450.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, чрез своя проц. представител – юриск. Я. П., заявява в съдебно заседание, че оспорва изцяло жалбата и се желае издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В представени писмени бележки излага подробни съображения по направените от жалбоподателя възражения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено и претендирано от жалбоподателя.

ЯРП - ТО Елхово, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2024 година свидетелите Д. З. и Т. М., първият на длъжност старши инспектор, а вторият – главен инспектор в Отдел „Контрол републиканска пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в АПИ, били на работа и изпълнявали служебните си задължения по осъществяване контрол по републиканската пътна мрежа на път I-7, километър 287+400 метра. В 10.47 часа те спрели за проверка движещо се по път I-7 в посока от гр. Елхово към гр. *** съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка МАН, модел *** с peг. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ***. От извършената проверка било установено, че МПС се управлява от Д. Р. Д. от гр. ***, че същото е собственост на „***“ ЕООД гр. ***, както и че се извършва превоз на пшеница. При направеното измерване с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200008 и ролетка 1308/18 (5м) било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето /3-та, 4-та и 5-та/ е 28.450 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 4.450 т. За извършеното измерване бил съставен протокол за измерване на превозно средство № *** от 24.07.2024г.

За констатираното нарушение същият ден св. Д. З., в присъствието на св. М., съставил против Д. Р. Д. АУАН № *** за това, че на 24.07.2024 г. в 10.57 часа на път I-7, километър 287+400 метра с посока от гр. Елхово към гр. *** управлява и извършва превоз на товар /пшеница/ със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка МАН, модел *** с peг. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ***, като при направено измерване с електронна 2 везна модел PW-10 № К0200008 и ролетка 1308/18 (5м) е установено надвишени максимално допустими норми на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ - при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето /3-та, 4-та и 5-та/ е 28.450 тона, при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от цитираната Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл. 139, ал.1, т.2, пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Така съставеният акт бил предявен и връчен на Д. Р., като последният не направил възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е представил писмени възражения против съставения му АУАН.

Въз основа на съставения АУАН № ***г. е издадено от В.Б.А. - Началник на отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, обжалваното Наказателно постановление № *** година, с което на Д. Р. Д. от гр. ***, ЕГН – **********, за извършено на 24.07.2024 година нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1500.00 лева. Фактическото описание на нарушението изцяло съвпада с това, посочено в съставения АУАН.

Това НП е връчено на жалб. Д. Р. Д., чрез Д.Р., на 02.09.2024 година, видно от приложеното към АНП известие за доставяне. Жалбата против издаденото НП е депозирана пред съда на 11.09.2024 година.

От приложените по делото Заповеди №№ РД-11-247 от 31.03.2022 г. и РД-11-246 от 31.03.2022 г., двете на Председателя на УС на АПИ, се установява материално правната компетентност на определени служители в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, вкл. и св.Д. З. и Т. М. да осъществяват контрол по републиканската пътна мрежа при АПИ, да извършват контролни проверки на ППС, движещи се по републиканската пътна мрежа, включващи контрол на транспортните средства по отношение максимално допустимата обща маса, осови натоварвания и габаритни размери на натовареното или празно ППС, както и да съставят актове за установяване на административни нарушения съгласно чл. 56, ал.2, т.1 от ЗП, във вр. с чл. 167, ал.3 и чл. 189, ал.1 от ЗДвП на физическото или юридическото лице, нарушило или наредило да се извърши движение на ППС в нарушение на ЗП, ЗДвП и разпоредбите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а с втората Заповед В.Б.А. Началник на отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София е определена да издава НП на ФЛ и ЮЛ по съставени от оправомощени служители на АПИ АУАН при условията и по реда, предвидени в ЗП и ЗДвП.

От представените от жалбоподателя писмени доказателства – трудов договор № *** 3 г., *** г. към трудов договор № *** г. и Разпореждане № 28232042871/30.06.2023 г. на Териториално поделение-*** към НОИ, се установява, че жалб. Д. Р. Д. е пенсионер и на същият, считано от 01.07.2024г. е определен месечен размер на пенсията и добавките - *** лева, а от 2015г. работи на непълно работно време /4 часа/ в „***“ ЕООД като шофьор на товарен автомобил и от 02.01.2024г. получава основно месечно труд.възнаграждение в размер на *** лева и допълнително възнаграждение за придобит стаж и проф.опит – *** лева.

От приложените по делото заявление за проверка № 000029-30195 от 10.06.2024г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, относно електронна везна тип PW-10, идент.

№ К0200008; Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за джобна ролетка № 1308/18 /5м./ и ЕС декларация за съответствие, ведно със заверен превод на последните два документа, е видно, че използваната от св. З. и св. М. при проверката на 24.07.20204г. ролетка 1308/18 /джобна ролетка, неръждаема, 5м, разграфяване мм/ е със сертификат за съответствие съгласно Директива 2014/32/ЕС, MI-008 /материални средства за измерване на дължина/, а използваната електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200008, е преминала периодична проверка в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“ на 10.06.2024г.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената по делото административно-наказателна преписка, представените от страните в хода на производството писмени доказателства и от показанията на двамата разпитани в хода на съдебното дирене свидетели – актосъставителят Д. З. и свидетелят при установяване на нарушението и съставянето на АУАН Т. М.. Същите изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя и освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира.

Двамата свидетели са единодушни и категорични в показанията си, че по време на проверката на 24.07.2024г., осъществена от тях на път I-7, км. 287+400 метра, при извършеното замерване с електронна мобилна везна е било установено, че сумата на натоварването на тройната ос – 3, 4 и 5 оси на управляваното от жалбоподателя ППС е било 28.450 тона, както и че в случая според тях максимално допустимото натоварване на оста е 24 тона.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 14-дневен срок.

В конкретния случай съдът счита, че съставения АУАН и издаденото НП – предмет на жалбата са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 167, ал. 3 и чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 21г, т. 8 и чл. 56, ал. 3 от ЗП, вр. Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. и Заповед № РД11-247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

4

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно процесуалноправна законосъобразност на атакуваното НП, съдът констатира процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмЯ. на издаденото НП.

При описание на нарушението и на нарушената правна норма, АНО е допуснал нарушение, водещо до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма и което е довело до неяснота и невъзможност да се разбере каква точно е била волята на наказващия орган.