Решение № 295 от 25.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Благоевград, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500234 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 814/26.01.2023г., подадена от К.

Д. К., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.И. П., с посочен адрес за призоваване София, ул.***, офис 33 срещу решение № 386/23.12.2022г., постановено по гр.д.№ 1223/2021г. по описа на РС П..

С подадената въззивна жалба решението се оспорва изцяло. Твърди се неправилност на решението при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила.

Твърди се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неприемане за разглеждане в доклада или с друг последващ акт на възражението за прихващане, същото не е оставено без движение, с указание да се опише по обективни и субективни признаци, без да е посочено основанието, на което се търси прихващане и при неразпределена доказателствена тежест на относимите към това възражение факти и обстоятелства.

Твърди се нарушаване на задължението на съда да докладва делото и при неясни, некоректни или противоречиви твърдения или искания на страните да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и да укаже точно доказателствената тежест за фактите, които следва да се установят от всяка от страните. Твърди се, че направеният от първоинстанционния съд доклад е непълен и неточен, като се иска от въззивния съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада.

1

Твърди се неправилност на решението при постановяването му в нарушение на материалния закон при приложение на разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ. Изтъква се и неправилно обръщане на тежестта на доказване на факта на получаване на сума от ищеца и в резултат на това достигане до неверни фактически изводи и правни доводи. Излагат се подробни аргументи относно това кой носи доказателствената тежест за установяване основанието за получаване на парични суми и по специално на основание - трудово възнаграждение. Във връзка с това се изтъква, че ищецът е оспорил получаване на суми в повече за „командировъчни“, за което по искане на ищеца работодателят е задължен двукратно да предостави тахографа на управлявания от ищеца камион, което задължение не е изпълнено.

Твърди се липса на разпределена от районния съд доказателствена тежест на факти, които следва да се установят от работодателя и за събирането на които ответната по жалбата страна е създала пречки за събирането им.

Иска се указване на следните факти: че тежестта да се установи факта на плащане в повече на командировъчни е на работодателя, както и че в тежест на тази страна е да се докаже плащане на друго основание, различно от отразеното в банковите преводи като „командировъчни“ , т.е.в тежест на платеца е да установи, че отразеното в банковите преводи основание за плащане „командировъчни“ е различно от така отразеното.

Оспорва се кредитирането като доказателства на молби за отпуск, които не са подписани от ищеца, както и се оспорва като вътрешно противоречив извода на съда, че претендираните трудови възнаграждения са платени, а едновременно с това е извършил прихващане с надплатени командировъчни.

Сочи се неправилно изведена фактическа обстановка относно получените суми от ищеца и основанието за това, като се изтъква, че фактическите изводи за това са направени само на база на данни от ответника и неговото счетоводство, при необсъждане на доказателствата от ищеца.

При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна.

Иска се потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно.

Оспорва се твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при доклада на делото и разпределение на доказателствената тежест . Твърди се, че фактическата обстановка е изведена правилно и при съвкупен анализ на събраните доказателства, като липсата на изричен акт по приемане за разглеждане на възражението за прихващане е без значение, доколкото възражението е направено и по него съдът е дължал произнасяне. Прави се подробен анализ на събраните доказателства и поддържа, че фактическата обстановка е изведена правилно от съда, при анализ на събраните доказателства, включително и по приетите две експертизи.

Оспорва се и твърдението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон относно разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ, като се сочат подробни доводи в тази насока.

Оспорва се искането за задължаване на ответника да представи тахографа на управлявания от жалбоподателя автомобил при твърдение за изтекъл срок на съхранение на данните, твърдение, че тахографа е в държане на жалбоподателя, а автомобила е отчужден в полза на лице, близко до ищеца.

Прави се искане за потвърждаване на решението и присъждане на 2 разноските по делото, а при евентуално частично уважаване на жалбата присъждане на разноски в минималните размери.

Не се правят искания за събиране и проверка на нови доказателства.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.К., обл.П., ул. „***“ №4, с адрес за призоваване: София, ул. „***, офис 33 срещу „***" ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 12, представлявано от управителя Б.А., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца:

- сумата от 15 195 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода - 11.03.2019г. до 11.01.2021г., от която: общо за 22 пълни месеца по 674 лева на месец брутно трудово възнаграждение - 14 828 лева и сумата от 367 лева за 12 работни дни през януари 2021 г.;

-сумата от 1393 лв., формирана от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: за периода от 11.03.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 19 дни по дневна ставка 30.64 лева, общо в размер на 658 лева; за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 22 работни дни, в общ размер на 674 лева; сумата от 61 лева, формирана от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за месец януари 2021 г. в размер на 2 работни дни по дневна ставка 30.64 лева;

- мараторна лихва за забава върху трудовото възнаграждение дължимо за всеки месец от процесния период, считано от дължимото за месец април 2019г. до м.01.2021г., считано от първо число на всеки месец следващ месеца, за който се полага трудовото възнаграждение до датата на завеждане на иска;

- ведно със законната лихва върху вземанията за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, считано от подаване на иска до изплащане, както и разноските по делото.

С обжалваното решение № 385/23.12.2022г. по гр.д.№ 1223/2021г. по описа на РС П. исковете на К. Д. К. срещу ответното дружество „***" ЕООД са отхвърлени като неоснователни.

От приетия като писмено доказателство трудов договор № 9/08.03.2019г., се установява, че между страните е съществувало ТПО в периода 11.03.2019 г. - 28.01.2021 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил” при ответника на пълно работно време от 8 ч., с договорено основно месечно трудово възнаграждение от 560 лева и размер на платения годишен отпуск - 20 дни. Уговорено е и дължимо на работника допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,6 %.

Трудовото правоотношение е прекратено на 28.01.2021г. Горните обстоятелства – относно сключването, прекратяването на трудовото правоотношение, като и относно съществените елементи на трудовия договор не се оспорват от страните.

Работодателят е представил четири броя заповеди, подписани от него, от които се установява, че: със Заповед № 009 от 05.08.2019г., на ищеца е разрешено ползването на платен годишен отпуск за 20 дни, считано от 05.08.2019г. до 31.08.2019г.Заповедта е издадена на основание чл.155, ал.1 КТ и е мотивирана въз основа на подадена от работника писмена молба.

На лист 89 от първоинстанционното дело обаче е представено заявление,с посочен автор К. Д. К., върху което обаче липсва подпис на лицето ,посочен за автор на документа. С това заявление се иска от ищеца разрешаване ползване на 20 дни платен годишен отпуск, считано от 05.08.2019г. до 31.08.2019г. Върху текста на заявлението има изписване, че е 3 отпуска е разрешен, а заявлението е подадено по телефона с отразяване на подпис, без данни за авторство. Към това заявление е представена Заповед № 10/02.08.2019г., с която на основание чл.155, ал.1 КТ работодателят е разрешил ползване на платен отпуск за 20 дни, за поискания период 05.08.2019г. до 31.08.2019г. или на практика се установява, че с две заповеди - № 009 от 05.08.2019г. и № 10/02.08.2019г. е разрешено ползването на отпуск за един и същ период, при липса на яснота дали е подадена молба от работника за полазването му, за вида на отпуска, както и кога тази молба е подадена.

Със Заповед № 010 от 03.01.2020г., Заповед № 011 от 30.11.2020 г. и Заповед № 012/04.01.2021 г., подписани от работодателя, на ищеца е разрешено ползването на неплатен годишен отпуск, на основание чл.160, ал.1 КТ, както следва: с първата заповед – за 12 работни дни, считано от 01.01.2020г. до 19.01.2020г., за 20 работни дни, считано от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. с втората заповед и с третата – за 18 работни дни, считано от 01.01.2021г. до 27.01.2021г. И в трите заповеди работодателят е мотивирал издаването им – въз основа на подадена от работника писмена молба.

Към съдебното дело при РС П., на лист 87 е представено заявление с посочен автор К. К., но при липса на доказателства това лице да е автор на текста и изявлението в него, но на основание това заявление от работодателя е издадена Заповед № 11/23.12.2019г., с която на основание чл.160, ал.1 КТ е разрешен неплатен отпуск на ищеца за 19 работни дни по подадена от него писмена молба за периода 01.01.2020г. Или и за периода 01.01.2020г. – 19.01.2020г. са налице издадени две заповеди от работодателя – съответно заповед № 010 от 03.01.2020г. /приложена към отговора на ответника/ и заповед № 11/23.12.2019г.

Установява се издаването и на две заповеди на работодателя и ползване на неплатен отпуск за 20 работни дни за периода 01.12.2020г. до 31.12.2020г.

– заповед № 012/30.11.2020г. и представената към отговора заповед № 011/30.11.2020г.

Както за ползване на платен, така и за ползване на неплатен отпуск по делото не са представени молби, подписани от ищеца по делото и адресирани до работодателя с искане ползване на такъв отпуск, броя на дните, периода и условията на искания отпуск. Всички представени заявление, за които е посочено, че техен автор е ищеца,върху тях липсва положен подпис, а са с поставена резолюция, че са подадени по телефона .

При тези данни съдът счита, че не е установен фактът на подаване на молби или заявления от въззивника до работодателя за ползване на отпуск, за вида на отпуска и неговата продължителност.

От работодателя са представени три броя заповеди, от които се установява командироване на ищеца, както следва: със Заповед № 001 за командировка в чужбина от 11.03.2019 г. ищецът е командирован в чужбина за 147 дни, за периода от 11.03.2019г. до 04.08.2019г. Със Заповед № 002 за командировка в чужбина от 01.09.2019г. е командирован в чужбина за 114 дни, считано от 01.09.2019г. – 23.12.2019г. и със Заповед № 003 за командировка в чужбина от 20.01.2020г. е командирован за 316 дни, считано от 20.01.2020г. до 30.11.2020г. или общо командирован за горния период 577 дни.