Решение № 79 от 01.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600102 по описа за 2024 година Предмет на въззивното производство е присъда № 17, постановена на 03.04.2023г. по НОХД № 278/23г. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият И. П. И. бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.124, ал.1, предл.2-ро от НК, като по чл. 54 от НК било определено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, намалено по чл. 58 А ал. 1 от НК с една трета до наложеното за срок от т р и години, което да бъде изтърпяно при първоначално „стро г“ режим. С оглед вида на наказанието била приложена нормата на чл. 59 от НК за зачитане задържането на подсъдимия в хода на досъдебното производство. С постановения съдебен акт били уважени предявените граждански искове и присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. в полза на гражданския ищец Б. П. - баща на пострадалата, при отхвърляне на иска до предявения размер от 150 000лв., и в размер на 150 000лв. в полза на гражданския ищец Д. Д. – син на пострадалата, при отхвърляне на горницата до предявения от 200 000лв. На подсъдимия били възложени държавната такса върху уважените искове, направените по делото разноски, налице е 1 произнасяне и по веществените доказателства,.

Производството се развива по жалба от подс. И., чрез защитника адв. Г.

А., с която се възразява срещу справедливостта на наложеното наказание и размера на присъдените обезщетения. Иска се намаляване на размера на санкцията и гр. претенция.

В пренията пред настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна, а наказанието - занижено.

Акцентира върху обремененото съдебно минало на дееца и поведението му след извършване на деянието.

Гражданският ищец Д., желае да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Адв. А. поддържа изцяло депозираната жалба. Акцентира върху принципа за reformation in pejus, приноса на пострадалата за резултата.

Намира, че предходното наложено наказание „глоба“ е погасено по давност, а деецът реабилитиран към датата на извършване на деянието – 9.3.2020 година. По отношение на гражданските претенции, адв. А. счита, че същите следва да бъдат намалени, поради липсата на близка емоционална връзка между пострадалата и нейните наследници. Моли въззивната инстанция за произнасяне в този смисъл.

Подс. И. в личната си защита моли за справедлива присъда.

В последната си дума подс. И. моли за справедлива присъда.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед процесуалното развитие на производството и доказателствата по делото счете следното:

Въззивното производство е второ по ред. Жалбата на защитника срещу присъдата на първоинстанционния съд е била разгледана за първи път по ВНОХД №190/2023г. на АС – Варна, като с решение №122 от 25.08.2023г. въззивната инстанция изменила присъдата в частта на определеното обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д. Д., като го намалила от 150 000лв. на 25 000лв., съответно намалила и размера на дължимата държавна такса, а в останалата част потвърдила присъдата. По касационна 2 жалба на защитника адв. А. с искане за изменение на решението на ВАпС като се намали наложеното на подсъдимия наказание и бъдат отхвърлени гражданските искове като недоказани и неоснователни, било образувано к.д.

№ 1080/2023г. на ВКС на РБ, Трето н.о. В допълнение към касационната жалба от 02.10.2023г. защитникът е заявил, че не я поддържа в частта срещу гражданско-осъдителната част на присъдата, потвърдено и в проведеното на 05.12.2023г. открито съдебно заседание. С Решение № 190/25.03.2024г. съставът на Върховния касационен съд констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, отменил решение №122 от 25.08.2023г., постановено по ВНОХД №190/2023г. от състав на АС – Варна и върнал делото за ново разглеждане. В мотивите на решението на ВКС при очертаване пределите на касационна проверка и на основание чл. 347 ал. 1 от НПК е обърнато внимание, че касационната инстанция не дължи служебна проверка на въззивния съдебен акт в цялост, а само в обжалваната част, поради което и съставът не дължи произнасяне по първоначално заявената претенция на защитата срещу гражданските искове.

С оглед на изложеното процесуално развитие и на основание чл. 412 ал.

2 т. 2 от НПК, от датата на постановяване на решението ВКС на РБ, Трето н.о., 25.03.2024г., присъда № 17/03.04.2023г. по НОХД № 278/23 на Окръжен съд гр. Варна, в гражданско-осъдителната й част, с изменението с Решение №122 от 25.08.2023г. по ВНОХД №190/2023г. от състав на АС – Варна, е влязла в сила, тъй като касационната жалба на защитника срещу нея не е поддържана и е била оставена без разглеждане от състава на ВКС на РБ. Поради изложеното, при отсъствие на нови правопораждащи и правопогасяващи наказателната отговорност на подсъдимия факти и обстоятелства, произнасянето на първоинстанционния и предходния въззивен съд по предявените граждански искове и уважаването на претенциите в размер на 100 000лв. като неимуществени вреди, понесени от бащата на М.Б. П., Б. П. П., и в размер на 25 000лв. за сина на пострадалата – Д. Р. Д., ведно със законната лихва от деня на увреждането 09.03.2020г. по отношение на двата иска, не подлежи на преразглеждане.

Следователно, в обхвата на настоящата въззивна проверка постановената от ВОС присъда в наказателно-осъдителната й част. е

При съобразяване на изложеното, съставът на настоящата въззивна 3 инстанция прие следното:

І. От фактическа страна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, като в открито съдебно заседание от 03.04.2023 г. и след предварително изслушване на подсъдимия, същият се е възползвал от възможността да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират други доказателства за тях.

Решаващият съд е установил, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраната по делото доказателствена маса.

Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си, и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, след проверка в проведено въззивно съдебно следствие на съвместими с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, прие за установени фактите и обстоятелствата, посочени от прокурора и отразени в мотивите към разглежданата присъда и неоспорвани от страните. Доколкото не са допуснати процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

Подсъдимият И. П. И. и пострадалата М.Б. П. били родом от гр.

Монтана, но в периода 2015 - 2016г. се преместили във Варна, където живеели заедно в квартира до пролетта на 2020г.

Вечерта на 09.03.2020г. двамата отишли на гости в дома на свид. А.Г.М. на адрес гр. Варна, ул. „Евлоги Г.ев“ № 23, вх. Е, ет. 6, ап. 81. Свид. М. имал рожден ден, поради което поканил у дома свид. Т.Г. К., подсъдимият И. И. и пострадалата М. П.. Четиримата вечеряли и пили алкохол.

Около 22:00 часа на 09.03.2020г. подсъдимият И. И. започнал да крещи и да псува своята приятелка пострадалата М. П., след което станал и я ударил с ръка в областта на главата. От силния удар последната паднала на земята, а подсъдимият започнал да нанася удари с крака по цялото тяло. Пострадалата 4

П., лежейки на земята, плачела и молела подсъдимия да спре да я рита, но той продължил. Свид. М. се опитал да го възпре, но той ритнал и не го. Свид. М. се обадил на телефон 112, за да подаде сигнал по повод случващото се в дома му, а именно, че бият жена и помолил на място да бъде изпратен полицейски екип. Малко след това подсъдимият И. спрял да нанася удари на пострадалата П. и напуснал жилището на свид. М.. Скоро пристигнали полицейски служители и след като разпитали пострадалата П., си тръгнали.

Междувременно пострадалата споделила на свид. М., че има силни болки в гърдите.

Няколко дни по-късно свид. М. отишъл в квартирата, в която живеели подсъдимият И. и пострадалата П.. При това посещение пострадалата казала на свид. М., че има силни болки в гърдите и много я боляло едното ребро, не можела да лежи на едната си страна и получавала остра болка в областта на гърдите при опит да се изкашля.

След още няколко дни свид. М. отново се видял с подсъдимия и пострадалата и при разговора разбрал, че последната не била добре здравословно, болели я гърдите, кашляла и не можела да диша, като в разговора подсъдимият казал, че щяло да й мине.

На 05.04.2020г. около 10:00 часа, свид. А. М. отишъл в квартирата на подс. И. и пострадалата П.. Видял, че жената е с изключително влошeно здравословно състояние, не можела да диша и не можела да върви от болки, като свид. М. се обадил и повикал такси. С таксито свидетелят М., подсъдимият И. и пострадалата П. отишли до спешния медицински център в МБАЛ „Св. Анна“, в гр. Варна. Пострадалата била незабавно приета за оказване на спешна медицинска помощ, а свид. М. и подсъдимият И. си тръгнали.

В МБАЛ „Св. Анна“ пострадалата първоначално била пре гледана от свид. доктор М.С.Н., на която споделила оплакванията си, както и че е била бита от приятеля си. След прегледа, пострадалата П. била настанена в отделението по реанимация, където медицинският персонал продължил с прегледите и лечението й.

Въпреки проведеното лечение, по-късно през същия ден, а именно 05.04.2020г., около 20:30 часа, пострадалата М.Б. П. починала. Причината за смъртта й била гръдна травма и развилите се във връзка с нея усложнения – 5 гнойни възпалителни процеси в дясната плеврална кухина, гноен перикардит, сепсис и др.

В хода на досъдебното производство били назначени следните експертизи:

- Съдебно медицинска експертиза (СМЕ) № 46/2020г., изготвена от съдебните медици Г., М. и С., /т.2, л.6-14, предварителното заключение по нея, т. 2, л.4-5, било необходимо за представяне в производството по вземане на МНО/, за аутопсия, от заключението на която се установява, че на пострадалата били причинени кръвонасядания по задностранична повърхност на дясната гръдна половина, счупване на 10,11 и 12 десни ребра по задна мишнична линия и линията на гръбначния стълб, 11 дясно ребро с разместване на външния фрагмент, разкъсване на външния плеврален лист, контузия на десния бял дроб, разкъсно контузна рана в долния лоб на десния бял дроб, състояние след торакоцентеза по повод наличие на значително количество гной в дясната плеврална кухина, гноен плеврит, гноен бронхит, гноен перикардит, двустранна бронхопневмония, сепсис, венозен застой във вътрешните органи, септична слезка, дистрофия на вътрешните ор гани, кръвонасядания по меките обвивки на главата. Според вещите лица, причина за смъртта е гръдна травма и развилите се във връзка с нея усложнения – гнойни възпалителни процеси в дясната плеврална кухина, гноен перикардит, сепсис и др.

Налице е причинно-следствена връзка между гръдната травма и настъпилия смъртен изход. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети, реализирани в дясната гръдна половина, и три в областта на главата. Същите са получени приживе, биха мо гли да бъдат получени при удари с юмруци, ритници и други в описаните области към времето 15.03.2020година. Предвид вида на травматичните увреждания и картината на клиничното им протичане, давността им е до 20-30 дни, преди настъпването на смъртта, като този период обхваща времето на описания инцидент – 09.03.2020г. Лечението в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД е било правилно. При навременно и адекватно лечение след получените травми, смъртният изход би могъл да бъде избегнат.