Решение № 246 от 05.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Варна , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело № 20203100503658 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 284319/24.11.2020 г. на К. Р. Р., ЕГН **********, с местожителство в ***** срещу Решение № 260635/12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 18394/2019 г., на ВРС, XLIX с., в частта, с която е прието за установено, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата 1502.19 лв., представляваща цена на ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода 02.05.2016 г. - 09.04.2019 г., по партида с аб. № 1753928, за обект – Ателие № 3, находящ се в ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.05.2019 г. до окончателното изплащане , както и сумата 123.90 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за периода 02.05.2016 г. – 19.04.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6683/2019 г., на ВРС, XXVI с.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и 1 постановено при съществени процесуални нарушения в атакуваната му част.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на сключен договор между страните по делото и се сочи, че такъв договор не е бил представен по делото. Счита, че клаузите от общите условия предвиждащи възнаградителна лихва и неустойка са неравноправни, поради което и нищожни в хипотезата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Счита, че липсват доказателства ответника да е собственик на водомер и в обекта да е монтирано измервателно устройство, за да бъде ангажирана отговорността на последния.

Още излага, че задълженията не били изискуеми и ликвидни, тъй като от страна на ищеца не са били издадени и връчени на ответника, фактури. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който заявява, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Сочи, че решението е постановено след извършен анализ на събраните в хода на производството доказателства, от които се установявало наличието на договор между страните по делото и задължението на ответника да заплаща, доставеното и потребено количество ВиК услуги. Още сочи, че задължението на потребителя да заплаща ползваните услуги не произтича от фактурата, а от сключения договор, поради което и неиздаването на фактура не го освобождава от изпълнение на това си задължение, още повече, че съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС, фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. По същество отправя искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните, чрез особен и процесуален представители поддържат жалбата и отговора по изложените в тях доводи.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД моли да бъде прието за установено, че ответникът К. Р. Р. дължи сумата 2490.82 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с 2 аб. № 1753928, за обект: Ателие № 3, находящ се в гр. ******, за периода 04.09.2014 г. - 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.05.2019 г. до окончателното изплащане; сумата 130.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 31.04.2016 г. - 19.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК , по ч.гр.д. № 6683/2019 г., по описа на ВРС, XXVI с.

Ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, на адрес гр. ******.

Сочи, че ответникът е титуляр на партида с аб. № 1753928, по която се води отчета на консумираната вода. Като потребител ответникът има задължение да заплаща предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането, което задължение последният не изпълнил.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не са налице доказателства за наличие на договорно правоотношение между страните по делото, както и, че ищецът не е издал фактура и такава не е подписвана от ответника или него представител. От тези факти се извлича извода, че ответника няма задължения в претендирания размер. На следващо място излага, че не са налице доказателства за потребени количества вода, предвид липсата на данни за начина на отчитане като твърди, че обекта не е посещаван с оглед отчитането му. Излага коментар на съдържанието на представената справка за недобора. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че заплатената от ответницата на 28.08.2019 г. сума в размер на 300.00 лв. не е следвало да бъде отнасяна към период обхванат от погасителна давност.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия – ищец, по ч.гр.д. № 6683/2019 г. по описа на ВРС, XXVI с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с която е осъден въззивникът да заплати сумата 2490.82 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1753928, за обект: Ателие № 3, находящо се в гр. ******, за периода 3

04.09.2014 г. - 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.05.2019 г. до окончателното изплащане; сумата 421.33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 30.04.2016 г. - 19.04.2019 г, както и разноските по делото.

Представени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г., доказателства за влизането им в сила, както и решения на КЕВР от 11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.;

30.06.2016 г.; 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. и 28.12.2018 г., за определяне регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.

Видно от приложената по делото справка за недобора на частен абонат с № 1753928, с титуляр К.Р., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Бр Тедески“, бл. 9, ат. 3, общото задължение за консумирана вода за периода 04.09.2015 г. 09.04.2019 г., възлиза на 2490.82 лв. Начислената от ищцовото дружество със справката за недобора лихва върху съответните главници към 19.04.2019 г. е в размер на 121.82 лв.

Представени са карнети по партида с абонатен № 1753928, на името на въззивника, обхващащи периода от м.09.2014 г. до м.02.2019 г., в които са посочени начислени количества консумирана вода в куб.м.

Пред ВРС е представен и Констативен протокол № 117/10.12.2018 г., от който се установява, че за периода 10.10.2018 г. – 10.12.2018 г. не е осигуряван достъп за отчет на водомера от страна на потребителя с аб. № 1753928.

По делото е представена Справка от АВ (л. 87-89) от персонална партида № 258099, разкрита на името на въззивника, от която се установява, че К.Р. е собственик на имота, находящ се на административния адрес, на който са отчитани ВиК услугите.

Пред първостепенния съд е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се кредитира и от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От 4 заключението се установява, че в рамките на исковия период общия сбор на задълженията по главницата за аб. № 1753928 възлиза на 2490.82 лв., а размерът на лихвата за забава възлиза на 130.83 лв. Вещото лице посочва, че партидата е на името на абонат К.Р.. По фактурите предмет на настоящото производство не са извършвани плащания.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение № 4272/30.12.2020 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6683/2019 г. на ВРС, XXVI с., поради което решението се явява и допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени и от въззивната инстанция във възприетото по фактите, водят до категоричния извод, че през процесния период К.Р. е потребител по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида с аб.

№ 1753928, за обект – Ателие № 3, находящ се в гр. ******, който е присъединен към водопроводната и канализационната система. В тази връзка 5 като неоснователно се преценява оплакването на въззивника, че между страните не е налице сключен договор, доколкото писмен такъв не е бил представен от ищеца. С оглед характера на договора, не съществува изискване за форма с оглед доказването му, същият може да бъде сключен и при общи условия или с конклудентни действия.

След въззивникът има качеството потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество, то същата е обвързана и от влезлите в сила и действащи Общи условия на дружеството, одобрени с Решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г. Неоснователно е и оплакването, че при произнасянето си ВРС бил съобразявал отменени ОУ на ВиК оператора – въззиваем. Макар и в решението да е цитирано влизането в сила на отменените ОУ, по делото са представени действащите ОУ от м. август 2014 г. и доказателства за влизането им в сила, поради което е допусната неточност не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неравноправност на клаузи за възнаградителна лихва и неустойка. Настоящият състав не установи в ОУ да се съдържат клаузи предвиждащи задължение на потребителя да заплаща възнаградителна лихва и неустойка на ВиК оператора, поради което и тези оплаквания се преценяват като неоснователни.

Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, предвижда задължение на потребителят да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от същият текст, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда, че при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне 6 един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.