Решение № 15 от 23.02.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 202/2021
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 23.02.2022
- В сила
- 25.03.2022
- Състав
- Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "г" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело № 20211800900202 по описа за 2021 година взе предвид следното:
Г.Ф. е предявил срещу ЛЮБ. ИВ. К. обективно съединени искове за плащане на сумата от 460000 лв., представляваща платена от ищеца сума по щета № 210361/01.10.2018 г. за обезщетение на трети пострадали лица – Н.И.Т., И.И.Т., В.А.С.-К. и П.И.Т., за неимуществени вреди /в размер на по 150000 за всеки от първите две и в размер на по 80000 лв. за всеки от вторите две пострадали лица/ – страдание поради смъртта на Иван Петров Триов, причинена в резултат на ПТП, настъпило на 06.05.2015 г. и причинено виновно от ответника; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /съдът приема, предвид липсата на конкретизация на началната дата, от която се претендира обезщетението за забава, че това е волята на ищеца относно тази начална дата/ до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 06.05.2015 г. настъпило ПТП, при което била причинена смъртта на И.П.Т. като велосипедист /механизмът на ПТП е описан в исковата молба/. Виновен за ПТП бил водачът на л. а.
„Мерцедес“ Л.И.К., който управлявал противозаконно отнет лек автомобил, собственост на „Т.А.“ ООД /и с наличие на алкохол в кръвта 1.1 промила/, за което имало влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 958/2016 г. по описа на СОС. В наказателното производство били уважени изцяло /в горепосочените размери/ предявените граждански искове от наследниците /горепосочените лица/ на починалия И.П.Т., съответно ГФ им платил обезщетения в тези размери за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на наследодателя им и поканил ответника да възстанови платените суми. Поради липса на 1 плащане от ответника се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „г“ КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, съответно не е изложил становище по исковете, не е навел възражения, фактически твърдения и правни доводи и не е направил доказателствени искания.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че признава исковете.
Във връзка с така направеното признание на исковете ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието.
С оглед направеното от ответника признание и искането на ищеца съдът е прекратил съдебното дирене и е указал, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на исковете.
Налице са условията на чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на предявените искове – съдът ги намира за основателни и доказани с оглед направеното от ответника признание на исковете, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да излага други мотиви, същевременно не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски е основателно. Ищецът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това в размер на 18400 лв. за държавна такса, същите се претендират с представения списък по чл.
80 ГПК и следва да бъдат присъдени. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в редакцията, действаща към датата на провеждане на устните състезания по делото/ е 540 лв. С оглед обаче диспозитивното начало в процеса, съдът не може при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение да присъди размер, по-голям от претендирания /а именно 250 лв./. Съответно с оглед претенцията на ответника на същия следва да се присъдят разноски в размер на 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.И.К. с ЕГН **********, от с. М., област Самоков, да плати на Г.Ф. с код по БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ 2
№ 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата от 460000 лв.
/четиристотин и шестдесет хиляди лева/, представляваща платена от Г.Ф. сума по щета № 210361/01.10.2018 г. за обезщетение на трети пострадали лица – Н.И.Т., И.И.Т., В.А.С.-К.и П.И.Т., за неимуществени вреди /в размер на по 150000 лв. за всеки от първите две и в размер на по 80000 лв. за всеки от вторите две пострадали лица/ – страдание поради смъртта на И.П.Т., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 06.05.2015 г. и причинено виновно от Л.И.К., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната обща сума от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л.И.К. с ЕГН **********, от с. М., област Самоков, да плати на Г.Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата от 18650 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за държавна такса в размер на 18400 лв. и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3