Решение № 253 от 27.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Н. Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000735 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗК „Л. И.“ АД против решение № 260066 от 03.06.2022 г., постановено по т.д. № 1231 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която „Л. И.“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. Д. и на Т. Х. С., сумата от 30000 лева за разликата над сумата 60 000 лева до присъдената сума от 90 000, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания причинени на Д. Г.а Д.а, ЕГН **********, починала на 06.09.2021г., претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 15.01.2019 г., причинено от противоправното поведение на Ф. Д. Г., при управление на лек автомобил марка „Д.“, модел „С.“ с peг. № ** **** **, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане; в частта относно присъдената законна лихва върху сумата от общо 66022.20 лева, считано от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; както и в частта за разноските.

В жалбата се съдържа оплакване, че в обжалваната част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и със събраните по 1 делото доказателства. Искането е в тази част решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се отхвърли за разликата над сумата от 60 000 лева до уважения размер от 90 000 лева; да се отхвърли относно присъдената законна лихва върху сумата от общо 66022.20 лева, считано от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят сторените деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от правоприемниците на ищцата Д. Д.а - Д. Д. и Т. С., с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Окръжен съд Стара Загора в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Заявено е искане за присъждане на сторените във въззивното производство деловодни разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Стара Загора е образувано по предявени първоначално от Д. Г.а Д.а, починала в хода на процеса и заместена от наследниците й по закон Д. Г. Д. и Т. Х. С. против ЗД „Л. И.“ АД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми:

90 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи претърпените от нея болки и страдания, от телесни увреждания, както и за сумата от 6022.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - извършени разходи за лечение и възстановяване, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 15.01.2019 г., причинено от противоправното поведение на Ф. Д. Г., при управление на лек автомобил марка „Д.“, модел „С.“ с per. № ** **** **, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 15.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумите.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 15.01.2019 г., в гр.Р., при управление на лек автомобил „Д.“, модел „С.“ с peг. № ** **** **, водачът Ф. Д. Г. в нарушение на правилата за движение, предприемайки маневра на паркинг до МБАЛ „Д-р Д. Ч.“, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участниците в движението, 2 като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, удря намиращата се на паркинга Д. Г.а Д.а, причинявайки й различни телесни увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „Д.“, модел „С.“ с per. № ** **** ** Ф. Д. Г., който с влязло в сила решение № 3 от 13.01.2020 г., постановено по АНД № *** / 2019 г. по описа на Районен съд - гр.Р., е признат за виновен за описаното деяние, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Съгласно чл. 300 ГПК вр. с чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК - влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Д.

С.“ с per. № ** **** **, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № **/**/************ със срок на валидност за периода 01.02.2018 г. – 01.02.2019 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата Д. Д.а е получила следните увреждания: счупване на дясното бедро в долната половина; счупване на латералния тибиален кондил на дясната тибия с депресия; счупване на лява тибия в горна трета; счупване главичката на фибулата на лявата подбедрица.

Получените вследствие процесното ПТП увреждания са наложили първоначална хоспитализация, оперативна интервенция и болнично лечение през периода от 15.01.2012 г. до 23.01.2019 г. - за оперативно лечение на фрактурите – наместване и фиксации с остеосинтезни средства.

След операцията, е следвал възстановителен период в домашен леглови режим и провеждане на рехабилитации, като през целия период след инцидента и извършената операция, ищцата е бил обездвижена, не е могла да се придвижва без чужда помощ и без помощни средства, както и да се обслужва самостоятелно, през един доста продължителен период.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ на вещото лице д-р М. С., самият период на възстановяване на ищцата се е очаквало да продължи около 18 месеца, предвид възрастта й и здравословното й състояние.

3

Вещото лице е констатирало, че ищцата към 19.06.2019 г. ищцата не е била възстановена напълно, което е наложило поредното хоспитализиране, за задълбочаване на рехабилитацията и засилване на активното й участие в нея.

Според експерта, макар в предвидимия срок на възстановяване да е могло да се очаквала пълна консолидация, пълен обем на движение на ставите и на двата крака, както и гладка балансирана походка не е могла да бъде постигната и придвижването на ищцата до края на живота й щяло да се извършва с помощно средство.

Несъмнено е следователно, че получените от ищцата приживе травматични увреждания са й причинили продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на двата крака, получените вследствие произшествието травми са били свързани и със силни болки, травмиращи оперативни интервенции, продължително обездвижване и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването.

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по преките искове по чл. 432 КЗ във вр. с чл.

493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

Основният спор между страните е свързан с размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Стара Загора се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените приживе от пострадалата при ПТП Д.а болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебномедицинската експертиза, както и на свидетелските показания.

Основните, поддържани във въззивната жалба оплаквания на ответното застрахователно дружество за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от пострадалата болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на 4 уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

В случая е безспорно установено, че причинените на Д. Д.а травматични увреждания се характеризират със сравнително висока тежест, обусловена от характера и локализацията им, което е свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период и неотшумели напълно до края на живота й. В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата тежки травматични увреждания на двата крака, са били свързани с изпитване на силни, интензивни болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на тези увреждания, се е наложило обездвижване на пострадалата, което значително е влошило установения начина й на живот и е довело до неблагоприятни промени - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, влошаване на утежненото й здравословно състояние, невъзможността за краткия период след катастрофата до смъртта й да се придвижва сама, без усилия и болка.

Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна заплата, както застрахователните лимити за застраховките гражданска отговорност, бележат постоянен ръст спрямо предшестващите произшествието периоди, което сочи на тенденция за подобряване на социално-икономически условия и стандарта на живот в страната към датата на събитието и след това.

Предвид спецификата на конкретния случай, съдът преценява, че решаващи за размера на обезщетението са не толкова продължителността на търпените приживе от пострадалата болки и страдания, а тяхната степен и интензитет, както и отражението на тези страдания и върху емоционалното й и психическо състояние.

Получените от ищцата увреждания, вследствие процесното ПТП, вида, степента, интезитета и продължителността на търпените от нея физически и 5 психически болки и страдания, свързани с получените при произшествието увреждания, са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд, поради което оплакванията на представителя на ответното дружество в обратния смисъл не се споделят от въззивната инстанция.

Неоснователно е поддържаното във въззивнвата жалба становище за наличие на принос у ищцата за настъпване на вредите. Това становище се основава на безспорно установения факт, че по време на удара, същата се е намирала на паркинга, вместо на тротоара, с което сама се поставила в риск да бъде блъсната от маневриращите автомобили.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредите, създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение тяхното настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, по този въпрос е отбелязано, че „приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.“ Релевантен за приноса на пострадалия са само онези конкретно установени негови действия или бездействие, без които, наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало увреждането.