Решение № 8736 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8736 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110154105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба, уточнена с молба от 21.01.2026 г. от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Я. В. Г. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1848,25 евро ( 3614,87 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, на първия подпокривен етаж, аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 185,82 евро ( 363,44 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 13.02.2024 г., сумата в размер на 33,82 евро ( 66,15 лева), представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 6,46 евро ( 12,63 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 13.02.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9701/29.03.2024 г. по ч. гр. д. № 10947/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, в която е допусната очевидна фактическа грешка касателно номера на процесния апартамент, отстранена с разпореждане по чл. 247 ГПК от 13.01.2026г.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги.

Процесуалният представител на дружеството поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни 1 вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Предвид неизпълнение от страна на ответника да заплати задължението за главница в срок потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Д. К. от САК, оспорва исковата претенция по основание. В депозирания отговор са изложени твърдения, че по делото не са ангажирани годни доказателства, от които да се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по спора с описан в исковата молба предмет. По изложените съображения е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че за исковия период процесния имот е бил топлоснабден, като „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е доставило до имота топлинна енергия на сочената в исковата молба стойност, че за имота е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия на сочената в исковата молба стойност, че ответникът не е извършвал плащания в погашение на процесните задължения за главници, като ищцовото дружество е начислило обезщетение за забава в размер на законната лихва. Спорният по делото въпрос е относно съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните за исковия период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие 2 заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство по делото / лист 20-24/ е приет договор за учредяване на ипотека върху процесния недвижим имот от 13.08.2019 г., обективиран в нот. акт № 110, том IV, нот. дело № 619/2019 г. по описа на нотариус Стилиян Тютюнджиев. Съдът намира, че договорът за ипотека, съдържащ признание за неизгодни за издателя на документа с оглед разпределената доказателствена тежест по настоящия спор обстоятелства, а именно изричното признание на ответника Я. Г., че притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно правото на собственост върху вещта. В подкрепа на изложено виждане са Решение № 1556/28.02.1984 г., постановено по гр.д. № 977/1984 г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999 г., постановено по гр.д. № 3114/1997 г. по описа на ВС, IV ГО. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

Ответникът не оспорва, а и от приетите по делото документи от третото лице-помагач се установява, че имотът е топлоснабден, като потребеното количество топлоенергия енергия е изчислено след реален отчет на измервателните уреди на 02.05.2022 г. и 02.05.2023 г. Ответната страна не оспорва размера на исковата претенция, поради което и съдът намира, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период възлиза сумите по издадените за съответните отоплителни сезони общи фактури.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От представените по делото от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД документи – отчети и изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 66,15 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид изложеното предявеният иск е доказан за предявения размер.

3

По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:

За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др. Ответната страна не оспорва размера на вземанията за забава, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер.