Решение № 1661 от 29.11.2019, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........ гр. Стара Загора, 29.11.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на девети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Ваня Тенева при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2496 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснадбяване и канализация" ЕООД твърди, че е потребител на ел. енергия относно притежавания от него обект с ИТ № 2939032 – помпена станция „ОРЕШНИК" с.Орешник, Община Тополовград. Обектът бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).

Ответникът „ЕВН България

Електроснабдяване" ЕАД осъществявало дейност по снабдяване на потребители с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.

През периода от

01.10.2014г. до 31.10.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата 1 144.54лв. по Фактура №**********/31.10.2014г., представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", намираща се в Община Тополовград.

По посочената фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба.

Посочената по-горе от исковата молба сума, била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник".

Счита, че измерването по този начин и конкретно на това място, било незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от 01.07.2008 г. с

Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.

11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.

При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.

120 от ЗЕ ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.

11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай за

Помпена станция „Орешник", границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.

С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Орешник".

Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. №

1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството е изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:

-Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; Извод „Рила"; Вик – Зимница; ПС Ханчето След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервало на ниво СН и ВИК ЕООД не заплащала такса за пренос до ел. разпределителната мрежа, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено.

Във връзка с това, от дружеството било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008r., с което отново изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната:

-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник

-ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.

На това искане „ЕВН

БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпратило Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което уведомявало, че следва да им бъде предоставен документ за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството било изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи.

„Водоснабдяване и канализация"

ЕООД е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД не изпълнявало задълженията си и продължавало да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно напрежение.

Считат за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК", и на намиращите се в тях ЗРУ.

Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.

Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяли на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството ни. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник" , ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение. Ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явявала недължимо платена и платена без основание.

При това положение за дружеството възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание като за периода 01.10.2014г. до 31.10.2014г. сумата била в размер на 800лв.

Освен дължимата сума в размер на 800лв., ответникът дължал и обезщетение в размер на законна лихва считано от датата на плащане на недължимо платената сума, до датата на предявяване на молбата в съда - 09.05.2019г., както следва:-сумата 365.53лв. /триста шестдесет и пет лева и 53 стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 800лв. по Фактура №**********/31.10.2014г. - 07.11.2014г., до датата на предявяване на молбата в съда - 09.05.2019г.