Определение № 691 от 14.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. Ямбол, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500428 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК и е образувано е по частна жалба, подадена от П. П. К. срещу Разпореждане № 2722/ 21.09.2023 г. по ч.гр.д. № 2417/2023г. на ЯРС, с което е отхвърлено изцяло подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу „Тусис Дивелъпмънтс“ ООД.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел общия размер на вземанията по заповедното производство за определящ родовата подсъдност на иска за тях, обуславяща съответно, съгласно чл. 410 ал.1 от ГПК, компетентността на заповедния съд. Според жалбоподателя всяко негово вземане –за 10 000 лв.-неплатено задължение по договор и за 20882,91 лв.-законна лихва за периода 17.12.2004 г.-18.09.2023 г. - е предмет на отделен иск, чийто размер е под 25 000 лв. и родово компетентен да ги разгледа е районният съд.Предвид тези съображения, иска ЯОС да „отхвърли“ атакувания съдебен акт като неправилен и да „определи“ заявлението по чл. 410 от ГПК да бъде разгледано от ЯРС като родово компетентен и съответно последният да издаде заповед за изпълнение за всички суми.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По ч.гр.дело № 2417/2023 г. на ЯРС е подадено от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Тусис Дивелъпмънтс“ ООД за сумите: 10 000 лв. – комисионно възнаграждение по договор за посредничество за закупуване на недвижим имот в село *, обл.*, сключен на 1.12.2004 г., с падеж датата на вписване на нот. акт на името на длъжника в Агенция по вписванията и 20882,91 лв.- законна лихва за периода 17.12.2004 г.-18.09.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на входиране на 1 заявлението в съда – 20.09.2023 г. до пълното плащане.

Съдът е постановил обжалваното разпореждане от 21.09.2023 г., с което е отхвърлил изцяло подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу „Тусис Дивелъпмънтс“ ООД. Приел е, че е сезиран със заявление за сумата от 30882.91 лв., произтичащи от сключен между страните Договор за посредничество от 1.12.2004 г. ЯРС се е позовал на изискванията на чл. 410 ал.1 от ГПК , съгласно който заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд. Направил е извод, че в конкретния случай искането е за присъждане на сума над 25000 лв. и същото, съгласно чл. 104 т.4 ГПК, е подсъдно на окръжния съд.

Частната жалба, подадена на осн. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 413, ал. 2, в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2 ГПК/ и от легитимирано лице, е допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения:

В заповедното производство частният жалбоподател е претендирал две вземания– за комисионно възнаграждение по договор за посредничество (макар да не е посочил изрично страните по него) и лихва (без да са изложени обстоятелства относно основанието, от което произтича последното вземане- дали се касае за договорна клауза относно задължение за лихва или се претендира законова лихва за забава). Всяко от вземанията е било в размер под 25 000 лв.

Съгласно цитираната от ЯРС разпоредба на чл. 410 ал.1 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд. Според чл.103, на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Последните са изрично изброени в чл. 104, между които са и исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.

По определението на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сумата. Цената на паричното вземане, предявено в заповедното производство, е сумата, за която е подадено заявлението, т.е. това е посочената от заявителя стойност на всяко вземане (Определение № 646 от 03.10.2011 г. по ч. т. д. № 540/2011 г., т. к., І т. о. на ВКС). В случая, след като всяко от вземанията според заявлението е под 25 000 лв., цената на иска за всяко от тях обуславя родовата подсъдност на районния съд.

Поради това разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на заявлението.

Съдът следва да предприеме действия за изясняване на волята на страната, доколкото е необходима индивидуализация на вземанията. Според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение, както е прието в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В 2

Определение № 126 от 15.02.2010 г. по ч. т. д. № 815/2009 г. на ВКС, ІІ т. о . изрично е посочено, че индивидуализиращи белези на вземането по заповедното производство, са неговите страни, основанието и размера му, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Поради това заявителят следва да посочи първо страните по правоотношението –кои са страните по договора за посредничество, съответно кой е титуляр на вземанията за комисионно възнаграждение и лихва и кой -носител на съответните им задължения, както и от какво произтича вземането за лихва (дали се касае за договорна клауза относно задължение за лихва или се претендира законова лихва за забава).

Тъй като е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, частна жалба следва да бъде уважена, а разпореждането - отменено.

Съгласно т.8 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Поради гореизложеното настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2722/ 21.09.2023 г. по ч.гр.д. № 2417/2023г. на РС-Ямбол и връща делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3