Решение № 118 от 19.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500072 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от „Н.Ф.“ ЕООД, представлявано от управител М.Х., чрез пълномощника си адв.Р.Й. от АК – Стара Загора против Решение № 551 от 06.12.2021г. постановено по гр.дело № 3144/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Въззивното дружество обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Счита същото за неправилно и необосновано, като излага подробни съображения. Счита, че производството е по реда на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като са предявени обективно съединени искове. Твърди, че в съдебното заседание по делото въобще не били взети предвид техните доказателства и доводи. Сочи, че заявили, че са представили отговор на исковата молба, както и доказателства потвърждаващи техните основания. Те не били приети от съда, а било заявено, че даже нямали правно основание да бъдат в съдебната зала. Било им заявено, че тъй като адвокатът по делото е бил под карантина не е можал своевременно да предостави копие от доказателствата за другата страна. Въззивното дружество счита, че това е грубо нарушение на закона и е неравнопоставеност в процеса.

На следващо място твърди, че предявената искова претенция е недопустима и неоснователна. Смята, че има ненадлежно заведен иск, тъй 1 като се търси неправомерно приведена сума от конкретна фирма, а именно „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, а в основанието на превода приложен към делото, превода е към „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ***.Ако съда приеме, че това е така, моли делото да бъде прекратено само на това основание, тъй като има страна по делото, която не е задължена с нищо на вносителя на сумата и ищец по делото. Посочва, че фирма „Н.Ф.“ ЕООД не е страна по делото.

Намира нотариалната покана за некоректна и ненадлежна, тъй като имената на собственика към онзи момент на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК *** са объркани. Алтернативно сочи, че въззиваемият през цялото време на договора им за съвместна дейност се представял, че е част от фирма „Г.Ф.“ ООД, че е неин представител и черпи права от договора, а през целият период от съвместната си дейност те не са виждали управителя на „Г.Ф.“ ООД. Освен това счита, че трябва да се зачете, че въззиваемият е внесъл сумата лично в сметката на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, а в основанието фигурира „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ***, която фирма е част от договора за съвместна дейност.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна З. М. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.В.М. от АК - Стара Загора, в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, като излага подробни съображения. Твърди, че в законоустановения едномесечен срок за отговор на исковата молба, въззивникът бездействал и не е изпълнил дадените им указания, въпреки предупреждението от съда, поради което правилно първоинстанционният съд приел, че липсвал надлежно подаден писмен отговор. Сочи, че въззивникът твърди в жалбата си, че е представил договор за съвместна дейност, а такъв не е представен в преписа до него, от което следва или че такъв не е представен, или че сега се представя. Ако е второто, счита че преклузията за представяне на доказателства е настъпила и се противопоставя да се приеме като доказателство по делото. Въззиваемият намира, че делото е изяснено от фактическа страна, разпределена е доказателствената тежест и съобразно събраните доказателства, районният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение.

Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да потвърди обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски във въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са направени.

Въззивникът “Н.Ф.” ЕООД, гр.С.З., редовно и своевременно призовани, 2 явява се упълномощения представител по делото адв. Р.Й., като по съществото на делото взема становище, с което моли въззивната жалба да бъде изцяло уважена, като бъде отменено първоинстанционното Решение и въззивният съд да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения от въззиваемия иск.

Въззиваемият З. М., редовно и своевременно призован не се явява, вместо него се явява адв. В.М. – упълномощен от по-рано, който моли съда да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да се уважи изцяло техния писмен отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като осъди въззивника да му заплати и направените от него разноски по делото.

Подробните съображения за това са изложени в съдебното заседание по съществото на делото на 16.03.2022 год. от адв. В.М., като пълномощник на този въззиваем.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представеното от въззиваемия, прието като писмено доказателство и неоспорено от въззивника пред първата инстанция копие от нареждане за касовия паричен превод от датата 03.11.2017г., се установява, че на същия ден 03.11.2017г., ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 4000,00лв. Твърденията на ищеца са, че сумата е преведена по грешка и липсва основание за превода. Тъй като твърденията са за отрицателен факт липса на основание, то този факт подлежи на установяване от ответника.

Същият следва да докаже основание за извършения превод, ако действително е налице такова. Ответникът дори не е изложил съображенията си, че основание за превода съществува, нито посочи доказателства за това. Поради тази причина съдът приема, че действително паричният превод е извършен по грешка и без основание.

В тази насока първостепенният съд съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК е изпратил препис от исковата молба, ведно и с доказателствата на ответника за отговор. В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, който е бил оставен без движение от съда, поради нередовност. На ответника са дадени ясни и точни указания съобразно специалната разпоредба на чл.132, ал.1, т.2, предл.2 от ГПК и е предупреден, че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че отговор не е постъпил. Ответникът не е отстранил 3 нередовностите на писмения отговор в указания срок, поради което и на основание чл.101, ал.3 ГПК съдът приел, че писмен отговор не е постъпил.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва предявените искове, но не излага никакви съображения за това. В предоставения му срок за представяне на писмена защита, ответникът не е представил такава и не е изложил съображенията си за неоснователността на предявените искове.

Поради извършения без основание превод въззиваемият и ищец е обеднял, а ответникът съответно се е обогатил именно за негова сметка със сумата на превода, а именно със сумата от 4000,00лв. Тази сума ответникът следва да върне на ищеца, като получена без основанието. Искът се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Видно от приетото като писмено доказателство копие на Нотариална покана с рег.№4779/14.06.2018г. на нотариус Б.Г., ищецът е поканил ответника да му възстанови неправилно платената сума, но ответникът не се е отзовал на поканата му. От датата на получаване на поканата - 19.06.2018г. ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавеното плащане съгласно чл.86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, ищецът претендира обезщетение за забава за три години преди предявяване на исковата молба в съда - от 06.07.2018г. до 05.07.2021г. За този период размерът на лихвата за забава възлиза на 1217,78лв. За този размер предявеният иск се явява основателен и доказан, като в останалата му част до претендираните 1218,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Според Решение с № 148 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2018 г., IV г. о., ГК, с докладчик съдията Д.Д., постановено по реда на чл. 290 ГПК, чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД чл. 28 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само и единствено предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата, е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането, е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.

Други релевантни и своевременно представени доказателства няма представени по делото.

Съдът следва да отхвърли подадената Въззивна жалба вх. № 16079/2021 г., по гр.д.№ 20215530103144 на PC Стара Загора, подадена от „Н.Ф.“ ЕООД, като неоснователна и недоказана, както и да потвърди обжалваното съдебно 4 решение, като правилно постановено и законосъобразно, поради следните съображения:

В тази насока въззивният съд намира, че пред първостепенният съд в законоустановения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК за отговора на исковата молба, ответникът е бездействал и не е изпълнил подробните дадени му указания от първоинстанционния съд, и въпреки изричното предупреждение от съда, поради и което правилно първоинстанционния съд е приел, липсата на надлежно подаден писмен отговор съобразно разпоредбите на чл.133, ал.1 във връзка с чл.132, т.2 и във връзка с чл.101, ал.3 от ГПК.

Дори и да се приеме, че адвоката-пълномощник на въззивника да е бил под карантина, това не освобождава управителя на дружеството да изпълни задължителните указания на съда.

Въззивникът, в жалбата си твърди, че представя договор за съвместна дейност, а такъв не е представен и в преписа си до въззиваемия и ищец М., от което следва или че такъв не се представя или че сега се представя. Ако е второто, настоящата инстанция счита, че преклузията за представянето на доказателства е настъпила и съдът не следва изобщо да взема предвид това доказателство по делото.

В заключение настоящ съд намира, че делото е изяснено от фактическата му страна, разпределена е надлежно доказателствената тежест и съобразно събраните доказателства Районния съд е постановил едно правилно, мотивирано и законосъобразно съдебно решение.

Под основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД обаче се разбира наличието на съществуващо между страните правоотношение, даващо възможност на една от страните да иска предаването на дадена вещ или плащането на определена парична сума, както и да задържи полученото.

В тази връзка именно ищецът и въззивник е доказал плащането на съответната сума, но ответникът е заявил, че същата сума е заплатена като вноска по договор за съвместната дейност между страните, което се потвърждава и от изявлението на самия ответник във въззивната му жалба, но тези твърдения на жалбоподателя останаха недоказани именно с оглед на гореизложените съображения и с оглед на несвоевременно депозирания отговор на исковата молба.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове са доказани както в своето основание, така и по размера си (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, само който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тази насока, въззивният съд следва да отбележи още и следните аргументи и доводи:

Според оплакванията на въззивника във въззивната му жалба 5 обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса, като се позовава на ППВС №1/28.05.1979 по гр. дело № 1 / 1979 г., където е дадено тълкуване на приложението на чл.55, ал.1 от ЗЗД. В мотивите към първоинстанционното решение, съдът е посочил, че според т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 по гр. дело № 1 / 1979 г. ключов е фактическият състав, при който подлежи на връщане само полученото при наличието на липса на основание, а не правопораждащият факт. Според чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания или възражения.