Решение № 16 от 15.02.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600271 по описа за 2022 година Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивна жалба на служебния защитник – адв.М. от АК Бургас на подс. Н. А. Д., против присъда № 44/07.10.2022 г., постановена по НОХД № 262/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

С присъдата, подс.Д. е признат за виновен в това, че на 03.07.2021 г. в с. Ново Паничарево, общ. Приморско, област Бургас, в жилищна сграда, находяща се на ул. „Л.“ № 11, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.2, вр. чл.1 и останалите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал прекурсори, материали и съоръжения, необходими за производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин - с цел разпространение, а именно:

1. Прекурсори по смисъла на чл. 3, ал. 4 от ЗКНВП, вр. Приложение I на Регламент 273/2004г. на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества, както следва: Обект №1/1 – червен фосфор с нетно тегло 12,230 грама, с наличие на метамфетамин в количество 0,10%; Обект № 1 /2 – солна киселина с нето тегло 0,0095 литра (или 9,951 грама) с наличие на метамфетамин в количество 1,60 %; Обект № 2/1 – червен фосфор с нето тегло 7,120 грама, с наличие на метамфетамин в следови количества; Обект № 2/2 – червен фосфор с нето тегло 10,208 грама с наличие 1 на метамфетамин в следови количества; Обект № 2/3 – червен фосфор с нето тегло 28,037 грама с наличие на метамфетамин в следови количества; Обект № 5 – солна киселина с нето тегло – 1,500 литра (или 1 673,890 грама); Обект № 6/1 – Толуен (толуол, метилбензол, фенилметаин, С6Н6СНЗ) и Ацетон (диметил кетон, пропанон, СЗН6О) с него тегло – 1,300 литра (или 1098,410 грама); Обект № 6/2 – солна киселина с нето тегло 0,130 литра (или 130,410 грама) с наличие на метамфетамин в следови количества;

2. Материали: 44,060 гр. йод;

3. Съоръжения: 1 бр. котлон и 1 бр. спринцовка, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.2, вр. изр.1, предл.4 от НК, вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

С присъдата, подсъдимият Н. А. Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата от 451,18 лева за направените разноски по делото.

С присъдата, съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства, а именно: 1. Намиращите се на съхранение в Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при Министерството на икономиката-солна киселина с нето тегло-1,500 литра (или 1 673,890 грама)-обект № 5; Толуен (толуол, метилбензол, фенилметан, С6Н6СНЗ) и Ацетон (диметил кетон, пропанон, СЗН6О) с нето тегло-1,300 литра (или 1098,410 грама)-обект № 6/1; 2. Намиращите се на съхранение в Централно митническо управление София-червен фосфор с нетно тегло 12,230 грама, с наличие на метамфетамин в количество 0,10 % - (обект № 1/1); солна киселина с нето тегло 0,0095 литра (или 9,951 грама) с наличие на метамфетамин в количество 1,60 % - (обект № 1 /2); червен фосфор с нето тегло 7,120 грама, с наличие на метамфетамин в следови количества-(обект № 2/1); червен фосфор с него тегло 10,208 грама с наличие на метамфетамин в следови количества-(обект № 2/2); червен фосфор с нето тегло 28.037 грама с наличие на метамфетамин в следови количества-(обект № 2/3); солна киселина с нето тегло 0,130 литра (или 130,410 грама), с наличие на метамфетамин в следови количества-(обект № 6/2), които като предмет на престъплението на основание чл. 354а, ал.6, вр. чл. 53, ал.1, б.Б от НК ги е отнел в полза на държавата и разпоредил същите да бъдат унищожени след влизане в сила на настоящата присъда.

След като се запозна с изложеното в жалбата съдът установи, че с нея се правят оплаквания за неправилност на присъдата като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложените 2 наказания. Жалбата не съдържа аргументи в подкрепа на наведените срещу присъдата доводи. Такива се съдържат в депозираното от защитника писмено допълнение към въззивната жалба /наименувано молба/. Там се съдържат подробни съображения, с които защитникът аргументира релевираните срещу атакувания съдебен акт доводи. Според защитника, неправилно и в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите С. Д. и Ж. Д., дадени от тях в хода на досъдебното производство, въпреки наличието на данни за депозирането им под психически натиск, вместо да кредитира с доверие показанията им, дадени в хода на съдебното следствие след като са били предупредени за наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 от ПК и в които заявяват, че не са купували наркотици от подс.Н. Д.. Неправилно, според защитника, окръжния съд е кредитирал с доверие и показанията на свидетелят И. А., като не е взел предвид обстоятелството, че св.А. е заинтересован и предубеден спрямо подсъдимия, т.к. последният е бил разпитан в качеството на свидетел по ДП № 47/2017 г. по описа на РУ Приморско /по което било образувано НОХД № 1474/2017 г. на РС Бургас/, по което обвиняем е бил свидетелят А., който впоследствие е осъден по силата на определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1474/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, за извършено престъпление по чл.198 от НК. Изтъква се, че след като в дома на подсъдимият не е открит ефедрин, без който според вещото лице по физико-химическата експертиза не може да се произведе метамфетамин по описаната в заключението схема за синтетичното му получаване, то не може да се приеме, че намерените в дома му вещества са предназначени за производство на метамфетамин. В подкрепа на този извод се посочва и становището на вещото лице, според което толуолът и ацетонът се съдържат във почти всички битови разтворители, а солната киселина намира широко приложение в битовата химия. Защитникът преценя като неправилен и изводът на съда, че намереният котлон без захранващ кабел е само временно неизползваем. Според него котлонът в това състояние, в което е намерен - без кабел, не може да се използва и не може да служи като съоръжение по смисъла на чл.354а, ал.1, изр.второ от НПК.

Поради всичко това, счита, че първоинстанционния съд неправилно е анализирал събраните доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон като е признал подсъдимия за виновен както от обективна така от субективна страна в извършване на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2, вр. изр.1, предл.4 от НК. От друга страна счита, че наложените наказания лишаване от свобода и глоба определени макар и в минималните размери, предвидени в закона, са явно несправедливи с оглед всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради което няма да постигнат целите на наказанието 3 визирани в чл.36 от НК. В резултат, претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли за изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратураБургас заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

Изтъква, че всички изложени във въззивната жалба възражения срещу присъдата, са били вече заявени от защитника и подсъдимия и пред окръжния съд. Последния в мотивите си е отговорил подробно и аргументирано на същите, поради което прокурорът изцяло се присъединява към тях. Поддържа възприетата от решаващия съд правна квалификация на деянието. Дава становище за неоснователност на възраженията на защитата на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание. Заявява, че съдът правилно е определил наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК и правилно не е приложил института на условното осъждане, като е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Намира, че окръжният съд е обсъдил всички отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и единственото смекчаващо такова - малкото количество на държаните от подсъдимия прекурсори, материали и съоръжения и правилно е определил наказанията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в минималния предвиден в закона размер, а именно – 3 години лишаване от свобода и 20 000 /двадесет хиляди/ лева глоба. Изразява становище, че съдът обстойно е мотивирал отказа да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като споделя изложените от окръжния съд мотиви и в тази им част. Счита, че наложените наказания са справедливи и претендира потвърждаване на оспорваната присъда като правилна, обоснована и справедлива.

Защитникът на подсъдимия Н. А. Д. заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея с изложените в тях аргументи за неправилност на обжалваната присъда и явна несправедливост на наложените с нея наказания. Намира, че допуснатото от първия съд съществено процесуално нарушение, свързано с неправилния анализ и преценка на събраните по делото доказателства, е довело до нарушение на материалния закон като подсъдимия е бил признат за виновен и осъден за извършеното престъпление - предмет на обвинението. В резултат, защитата поддържа искането си за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която 4 подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли за изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума заявява, че се присъединява към становището на своя защитник. Моли съда за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно претендира за намаляване размера на наложените му наказания под минималния предвиден в закона размер, като изрично добавя, че размерът на наложената му глоба е твърде висок/непосилен за него и той няма възможност да я заплати.

Апелативен съд Бургас след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, пледоариите на страните и съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши проверка на обжалваната присъда и приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК.

Разгледана по същество се преценя като неоснователна.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се явява в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и веществени доказателствени средства.

Апелативният съд като извърши необходимия собствен обективен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства при стриктно спазване на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, приема за установено по безспорен и категоричен начин от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Н. А. Д. е роден на 13.07.1989 г. в град Бургас и е български гражданин. Същият има завършено средно образование. Към 2021 година живеел в с. Ново Паничарево, общ. Приморско, на ул. „Л.“ № 11 и не работел.

На посочения адрес подсъдимият се настанил да живее 5-6 години преди 2021 година - или през 2015-2016 г. Къщата на ул. „Л.“ № 11 в с. Ново Паничарево, общ. Приморско, която подсъдимият обитавал, се състояла от две стаи, коридор и баня с тоалетна, а в двора имало пристройка, тип барака.