Решение № 559 от 26.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Благоевград, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200500906 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от П. Й.

И., ЕГН **********, с адрес: с. **, чрез адв. Н. Л., съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „*** против Решение № 219/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 902/2023 г. по описа на РС- Петрич, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от жалбоподателя против „Генерал Логистик“ ЕООД искове за следните суми: 16 851,11 лева, представляваща сбор от дължими и неплатени брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 2 292,20 левамораторно обезщетение за забава на дължимите и неплатени брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., за период на забава от датата на забавата на всяко отделно брутно трудово възнаграждение до предявяване на иска (05.07.2023 г.); 45,88 лева като сбор от дължимо и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 1 029,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 20 дни за 2021 г. и 20 дни за 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 50,00 лева - мораторно обезщетение за забава на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за период на забава от 01.02.2023 г. до 04.07.2023 г.

1

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорва се извода на районния съд за изплащане от работодателя на претендираните трудови възнаграждения по банков път. Сочи се, че от заключението на вещото лице по приетата съдебно- графическа експертиза е установено, че нито една от представените разчетно-платежни ведомости не е подписана от жалбоподателя. След като подписът на платежните ведомости не принадлежал на работника, то не можело да се приеме за доказано, че трудовите възнаграждения са изплатени.

Оспорва се кредитирането на заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза. Сочи се, че неправилно е изведена фактическа обстановка относно получените суми от ищеца и основанието за това, като се изтъква, че фактическите изводи за това са направени само на база на данни от ответника и неговото счетоводство, при необсъждане на доказателствата от ищеца.

При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна.

В отговора на въззивната жалба се излага становище за неоснователност на жалбата.

Твърди се, че от назначените и приети съдебно-счетоводни експертизи и представените от въззивника банкови извлечения от личната му банкова сметка, е установено изплащането на процесните трудови възнаграждения.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на РС- Петрич като правилно и законосъобразно.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Производството пред РС- Петрич е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Й. И. срещу „ГЕНЕРАЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, представлявано от Б.А., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми на следните основания: 16851,11 лева, представляваща сбор от дължими и неплатени брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 2292,20 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава на дължимите и неплатени месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., за период на забава от датата на забавата на всяко отделно брутно трудово възнаграждение до предявяване на иска (05.07.2023 г.); 45,88 лева, представляваща сбор от дължимото и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 1029,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 50,00 лева, 2 представляващо мораторно обезщетение за забава на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за период на забава от 01.02.2023 г. до 04.07.2023 г.

С обжалваното Решение № 219/20.06.2024 г. по гр.д. № 902/2023 г. по описа на РС- Петрич предявените искова от П. Й. И. против ответното дружество „Генерал Логистик“ ЕООД са отхвърлени като неоснователни.

От прието като доказателство по делото копие от трудов договор, се установява, че на 11.01.2018 г. между ищеца (служител) и ответното дружество (работодател) е сключен трудов договор № 4/11.01.2018 г., съгласно който работодателят възлага, а служителят приема да заема длъжността шофьор товарен автомобил, пълно работно време и основно месечно възнаграждение 510,00 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6%, с основен платен годишенв отпуск в размер на 20 дни. С допълнителни споразумения към трудов договор № 4/11.01.2018 г. е променяно трудовото възнаграждение на ищеца през исковия период.

Със Заповед № 23/31.12.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.01.2023 г.

По делото са приети като доказателства заверени копия от разчетноплатежни ведомости на ответното дружество за периода м. юли 2020 г. – м. декември 2022 г., в които в графа „подпис“ са положени подписи за ищеца.

Видно от приети като доказателства по делото заявления, от ищеца са подадени заявления за ползване на неплатен отпуск, както следва: 22 работни дни, считано от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.; 23 работни дни, считано от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г.; 19 работни дни, считано от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.; 20 работни дни, считано от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г.; 20 работни дни, считано от 04.01.2022 г. до 31.01.2022 г.; 10 работни дни, считано от 01.04.2022 г. до 14.04.2022 г.; 9 работни дни, считано от 15.04.2022 г. до 30.04.2022 г., както и заявления за ползване на платен отпуск, както следва: 20 работни дни, считано от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.; 19 работни дни, считано от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.; 10 работни дни, считано от 02.08.2021 г. до 13.08.2021 г.; 10 работни дни, считано от 01.09.2021 г. до 15.09.2021 г.; 10 работни дни, считано от 15.08.2022 г. до 26.08.2022 г.; 7 работни дни, считано от 19.12.2022 г. до 31.12.2022 г.

От приобщена по делото преписка във връзка с депозирана от ищеца жалба до Инспекция по труда – Благоевград се установява, че по жалба на ищеца е извършена проверка в ответното дружество относно спазване на трудовото законодателство. В жалбата ищецът е изложил твърдения за неспазване на трудовото законодателство, като е посочил, че ответното дружество не е изплатило дължимите трудови възнаграждения за периода м. януари 2020 г. – м. май 2020 г., м. юли 2020 г.- м. декември 2020 г., м. януари 2021 г., м. март 2021 г.- м. май 2021 г., м. октомври – м. ноември 2021 г., м. 01.2022 г., м. 03.2022 г.- м. ноември 2022 г. С протокол за извършена проверка № ПР2307609/20.04.2023 г. на ДИТ- Благоевград са дадени предписания на работодателя да начисли и изплати на ищеца парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 КТ, правото за който не е погасено по давност съгласно чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ.

С писмо изх. № 23030456/20.04.2023 г. на ДИТ- Благоевград ищецът е 3 уведомен за извършена проверка на ответното дружество във връзка с депозирана жалба. В писмото е посочено, че работодателят е начислявал трудови възнаграждения на ищеца, платен и неплатен отпуск. Относно неплатения отпуск е отбелязано, че работодателят е разрешавал ползването на неплатен отпуск на ищеца, без подавано заявление от същия.

От прието като доказателство по делото извлечение от банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД се установява, че работодателят е изплащал през исковия период по банков път на ищеца суми с основание командировъчни и заплата, както следва: 23.07.2020 г. – 977,92 лв. с основание командировка и заплати м.06.2020 г.;

10.03.2021 г. – 512,49 лв. с основание работна заплата за м.02.2021 г.; 23.07.2021 г. – 977,92 лв. с основание командировка и работна заплата м.06.; 06.08.2021 г. – 977,92 лв. – работна заплата м.07 и командировки; 11.08.2021 г. – 2249,20 лв. – трудово възнаграждение м.07.2021 г. и командировки; 18.08.2021 г. – 1955,83 лв. – трудово възнаграждение м.07.2021 г. и командировки; 23.09.2021 г. – 977,92 лв. - работна заплата и командировки м.08; 13.10.2021 г.- 2933,75 лв. - работна заплата и командировки м.09; 02.12.2021 г.- 977,92 лв. - работна заплата и командировки;

15.03.2022 г. – 516,49 лв. – работна заплата м.02.2022; 25.05.2022 г.- 977,92 лв. – работна заплата и командировки; 07.12.2022 г. – 586,75 лв. – заплата и командировки. Останалите преводи по банковата сметка на ищеца са с основание за плащането – командировки и един превод с основание аванс.

В производството пред районния съд е назначена и приета съдебнопочеркова експертиза със задача изследване на подписите, положени за ищеца в платежните ведомости. От заключението на вещото лице се установява, че подписите в платежните ведомости за получени заплати на П. Й. И. за следните месеци: м.07.2020 г.; м.08.2020 г.; м.09.2020 г.; м.10.2020 г.; м.11.2020 г.; м.12.2020 г.; м.01.2021 г.; м.02.2021 г.; м.03.2021 г.; м.04.2021 г.; м.05.2021 г.; м.06.2021 г.; м.07.2021 г.; м.08.2021 г.; м.09.2021 г.; м.10.2021 г.; м.11.2021 г.; м.12.2021 г.; м.01.2022 г.; м.02.2022 г.; м.03.2022 г.; м.04.2022 г.; м.05.2022 г.; м.06.2022 г.; м.07.2022 г.; м.08.2022 г.; м.09.2022 г.; м.10.2022 г.; м.11.2022 г.; м.12.2022 г., не са идентични на подписите, изписани от П. Й. И. и използвани за сравнителен материал.

По делото е назначена и приета съдебно- почеркова експертиза със задача изследване на подписите, положени за ищеца в заявления за ползване на платен и неплатен отпуск. От заключението на вещото лице се установява, че подписите за П. Й. И. в: заявление за ползване на 19 работни дни неплатен отпуск, считано от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.; заявление за ползване на 20 работни дни неплатен отпуск, считано от 04.01.2022 г. до 31.01.2022 г.; заявление за ползване на 20 работни дни неплатен отпуск, считано от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г.; заявление за ползване на 12 работни дни неплатен отпуск, считано от 01.01.2020 г. до 19.01.2020 г.; заявление за ползване на 22 работни дни неплатен отпуск, считано от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.; заявление за ползване на 10 работни дни платен отпуск, считано от 15.08.2022 г. до 26.08.2022 г.; заявление за ползване на 10 работни дни неплатен отпуск, считано от 01.04.2022 г. до 14.04.2022 г.; заявление за ползване на 9 работни дни неплатен отпуск, считано от 15.04.2022 г. до 30.04.2022 г., са изписани от П. Й. И.. Подписът, положен в заявление за ползване на 7 работни дни платен отпуск, считано от 19.12.2022 г. до 31.12.2022 г., не е изписан от П. Й. И..