Решение № 67 от 17.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Благоевград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Илияна Стоименова в присъствието на прокурора Р. Г. К. като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601394 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивни жалби от името на подс. Ф. Т. и от неговия защитник адв. И. Я. против Присъда № 85 / 30.10.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 414 / 2025 год. по описа на Районен съд – П..

Според подадените въззивни жалби, поддържани в съдебно заседание пред окръжния съд лично от подс. Ф. Т. и неговия защитник, обжалваната присъда на първоинстанциония съд в частта й, касаеща индивидуализацията на наказанието е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива. Същите считат, че при определяне на наказанието районният съд не е отчел и оценил правилно всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Иска се съдебният акт да бъде изменен, като на подс. Ф. Т. бъде наложено наказание „П.“ или алтернативно да бъде намален срока на наложеното наказание „Л...“.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Благоевград счита, че обвинението срещу подс. Ф. Т. за извършено 1 престъпление по чл.316, пр.1 вр. чл.308, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин и наложеното наказание е индивидуализирано правилно, поради което се иска атакуваната присъда да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваната присъда подс. Ф. Т. (...), роден на ********** г. в гр.

Н..., постоянно пребиваващ в Р Г., е признат за виновен в това, че на 03.07.2025 г. в района на граничен преход К., община П., пред служител на МВР - ГПУ - П. - Н.З.Н. съзнателно е ползвал неистински официален чуждестранен документ за самоличност - р... ..., на която е предаден вид, че е издадена на ... от Р.Р. на името на ..., роден на ********** г., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, пр. 1 от НК във вр. с чл. 308, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 316, пр. 1 от НК във вр. с чл. 308, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК във връзка чл. 371, т. 2 от НПК във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК и чл. 36 от НК е осъден на наказание “Л... ” за срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от наказанието „Л...“ за срок от 8 /осем/ месеца е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, както следва:

- със Заповед за задържане на лице по ЗМВР за срок от 24 часа с рег. № 19/03.07.2025 г., по описа на ГПУ - П., считано от 08:00 часа на 03.07.2025 г.;

- с постановление на РП-Благоевград, ТО-П. за срок до 72 часа, считано от 15:00 часа на 03.07.2025 година;

2

- с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с Определение № 244/04.07.2025 г., постановено по ЧНД № 392/2025 г. по описа на РС П., считано от 04.07.2025 г., като 1 /един/ ден задържане се зачита за 1 /един/ ден „Л...“.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият Ф. Т. да изтърпи отделно отложеното наказание „Л...“ за срок от 2 /две/ години, наложено му със Споразумение № 95/30.12.2024 г., постановено по НОХД № 911/2024 г. по описа на РС – П., като на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б.

„в“ от ЗИНЗС същото наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

Районният съд е постановил също, след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство: неистински официален чуждестранен документ за самоличност - р... ..., на която е придаден вид, че е издадена на ... от Р.Р. на името на ..., находяща се на л. 18 от ДП, да бъде изпратена на посолството на Р.Р. в Р Б., за унищожаване по съответния ред.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Ф. Т. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Благоевград сумата от 147,22 /сто четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ лева, разноски по изготвената техническа експертиза, както и сумата от 5,00 /пет/ лева в случай на издаване на изпълнителен лист.

Фактическите положения по делото са правилно установени. По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подс. Ф. Т. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 НПК/. Тъй като самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, по реда на чл.372, ал.4 от НПК от съда с определение е обявено, че при постановяване на присъдата ще ползват самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В резултат на анализа на доказателствените материали се установява по несъмнен и безспорен начин следната, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт, фактическа обстановка:

Подс. Ф. Т. (...) е р... (роден е на ********** г), има средно образование, работи като служител по чистотата към Община С.... Ф. Т. е 3 криминално проявен - видно от получената от Съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество - Г. информация - е регистриран за измама (през 2007г), за финансови измами (през 2011 г), за нарушение на имиграционните закони в И. (през 2005г) и за фалшифициране на документи в Г. (през 2021 г и 2023г).

От получената от Съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество - П. информация Ф. Т. е осъждан в Р Г. за нарушаване на закона за чужденците, за трафик на хора, за кражба в съучастие, за фалшифициране, приемане, разполагане със стоки от престъпна дейност; срещу него в Р Г. се водят дела за измама, за домашно насилие, за фалшифициране на удостоверения, за домашна телесна повреда на бременна жена и за нарушение на Правилника за движение по пътищата.

Подс. Ф. Т. е осъждан също и в Р Б. - с Определение от 30.12.2024г, постановено по нохд № 911/ 2024г, Районен съд гр. П. е одобрил споразумение, с което за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 пр.1, т.5 и т.6 във връзка с ал.1 от НК му е наложено наказание „Л...“ за срок от 2 (две) години и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева, както и глоба в размер на 5500 лева — пазарната стойност на превозното средство. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието л... е отложено за срок от пет години.

Определението на PC гр. П. е влязло в сила на 30.12.2024г.

През пролетта на 2025 год. подс. Ф. Т. изгубил личната си (р.) карта. Дълго я търсил, но не я намерил. Тъй като се нуждаел от документ за самоличност, с който да се легитимира и не искал да изчаква да му бъде издаден пасаван (румънският гражданин знаел какъв е законоустановения ред за снабдяване с документи за самоличност), Ф. Т. взел решение да се снабди с неистинска р. лична карта. В изпълнение на своето решение се свързал с неустановени лица в Р Г., на които изпратил снимка на личната му карта, която имал в мобилния му телефон. След известно време получил неистинска р... ..., на която бил придаден вид, че е издадена на ... от Р.Р. на името на ....

В началото на месец юли 2025 год. подс. Ф. Т. решил да пътува за Р Р.. Закупил билет за автобус, пътуващ от Р Г. за Р Р..

На 03.07.2025г, около 04,05 часа, на вход в страната ни от Р Г. влязъл автобус с румънски peг. ..., който бил спрян за извършване на проверка на документите на пътуващите в него лица. Свидетелят Н.З.Н. (служител на 4

ГПУ гр. П.) проверил документите за самоличност на пътуващите лица, като едно от лицата - обвиняемия Ф. Т. представил за проверка описаната по-горе неистинска р... ..., на която бил придаден вид, че е издадена на ... от Р.Р. на името на ..., съзнавайки, че по този начин се ползва от неистински документ за самоличност. Свидетелят Н. се усъмнил в редовността на представения му документ, поради което го подложил на по-обстойна проверка и го представил на младши експерт за изследване. Изготвена била Експертна справка № 421/ 03.07.2025г, от която се установило, че представената лична карта не притежава необходимите защитни елементи.

С протокол за доброволно предаване от 03.07.2025г Ф. Т. предал на служител на ГПУ гр. П. личната карта - серия ....

При разследването била назначена и изготвена техническа експертиза на р.та лична карта - Протокол № 17 от 03.07.2025г, вещото лице по която дало заключение, че р... ..., издадена на ... от Р.Р. на името на ... е изцяло неистинска.

Така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт се признават изцяло от подсъдимия Ф. Т. пред първоинстанционния съд.

Наред с това самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно посочените показания на разпитаните на досъдебното производство свидетели Н.З.Н., В..., техническа експертиза /л.15-16 от ДП/, р... ..., на която е придаден вид, че е издадена на ...д. от Р.Р. на името на ... /л.18/, писмо peг. № 12077р-342 от 03.07.2025 г. на СКЦПМС - Г. /л.22/, справка УРИ 5396р-10009 от 03.07.2025 г. на ГПУ-П.

/л.24-25/, обстоятелствен протокол УРИ 5396р-9987 от 03.07.2025г. /л.29/, заверено копие на протокол за доброволно предаване от 03.07.2025 г. /л.31/, писмо peг. № 12067р-284 от 06.07.2025 г. на Контактен център за полицейско и митническо сътрудничество – П. /л.38 ДП/, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 от НПК и прочетени по реда на чл.283 от НПК.

Извършеният от районния съд анализ на доказателствените материали, изложените съображения и направените изводи, се споделят изцяло и от настоящия състав на въззИ.а инстанция, поради което не се налага да бъдат преповтаряни.

Предвид установените по делото фактически дадености по 5 несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението по чл.316, пр.1 от НК във вр. с чл.308, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1 от НК:

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 пр.1 от НК във връзка с чл.308 ал.2 пр.3 във връзка с ал.1 от НК се е изразило в това, че на 03.07.2025г в района на граничен преход К., община П., пред служител на МВР - ГПУ-П. - Н.З.Н. подс. Ф. Т. съзнателно е ползвал неистински официален чуждестранен документ за самоличност - р... ..., на която е придаден вид, че е издадена на ... от Р.Р. на името на ..., роден на **********г, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съгласно т.6 от разясненията на Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС, По някои въпроси на документните престъпления: „В чл. 93, т. 6 НК е посочено кой документ е неистински. По аргумент от противното основание следва, че истински документ е този, който представлява конкретно писмено изявление на лицето, което действително го е съставило. Определението на понятието неистински документ, дадено в чл.

93, т. 6 НК , не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание е бъз значение за неговата неистинност. От значение е дали авторът, посочен в документа, действително е съставил документа. Законът свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на документа. Затова документът ще е неистински и когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният“.