Определение № 675 от 30.09.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 402/2024
- Вид
- Определение № 675
- Подписан
- 30.09.2024
- В сила
- 30.09.2024
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 675 гр. Шумен, 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500402 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 12653/20.08.2024 г. при ШРС, депозирана от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София, представлявано от З. Н. Д., А.Б.Б. и М.А.Г., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.С., против определение № 1944/02.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1822/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е оставено без разглеждане заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника И. Ш. Е. за плащане на сумата 606,53 лв. въз основа на запис на заповед, издаден на 01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за разноски в общ размер 225,00 лв., от които платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно.
Излага, че обезпеченото с процесния запис на заповед вземане било надлежно прехвърлено чрез сключен договор за цесия. Цитира съдебна практика, допускаща възможността за подобно прехвърляне на вземания без да бъде извършено джиросване на ценната книга.
Поради това, счита, че изпълнил указанията на заповедният съд като представил доказателства за наличието на валидно сключен договор за цесия, като неправилно заявлението му било оставено без разглеждане. Освен това, в нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, ШРС не му дал указания за възможността да предяви осъдителен иск за вземането си.
Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението като делото бъде върнато на ШРС за произнасяне по същество на заявлението, като му бъдат присъдени деловодни разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
1
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:
Производството пред Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 1822/2024 г. е образувано след изпратено по подсъдност ч.гр.д. № 409/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София, представлявано от З. Н. Д., А.Б.Б. и М.А.Г., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.С. срещу И. Ш. Е. с ЕГН **********.
Претендира се плащане на сума в размер на 606,53 лв., от която главница в размер на 365,26 лв., неустойка в размер на 218,41 лв. и договорна лихва в размер на 22,86 лв. за периода от 01.02.2022 г. до 28.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 02.07.2024 г. до изплащане на задължението; за сумата 225,00 лв., от които платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземанията произтичат от запис на заповед, издаден от длъжника за обезпечаване на изпълнението по договор за заем № 300185, сключен между И. Е. и „Креди йес“ ООД, прехвърлени на заявителя чрез сключен договор за цесия.
Към заявлението са приложени запис на заповед от 01.02.2022 г., договор за потребителски кредит от 01.02.2022 г., ведно с общи условия.
С разпореждане № 2637/19.07.2024 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщаването да представи доказателство, че вземането е цедирано в негова полза, както и да посочи претендираната сума от 798,00 лв., за която е издаден записът на заповед какви задължения обезпечава, както и да посочи размера на всяко от задълженията. В дадения му срок, заявителят е депозирал молба, в която отново описал вземанията, изпълнението на които обезпечава записът на заповед и представил договор за цесия, ведно с приложенията към него.
С определение № 1944/02.08.2024 г., ШРС оставил без разглеждане заявлението и прекратил производството по делото. Заповедният съд приел, че тъй като документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е запис на заповед, вземанията по него следва да бъдат прехвърлени чрез джиро, което да бъде отбелязано на самия документ. Заключава, че заявителят не представя доказателства за настъпило правоприемство, тъй като договорът за цесия не може да прехвърли вземанията по ценната книга. Поради това счел, че производството е недопустимо.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението и когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Като е счел, че със заявлението не са представени всички приложения към договора с 2 потребител, на който се основават вземанията, с разпореждане № 2637/19.07.2024 г. ШРС е дал подробни указания на заявителя в тази насока, като изрично му е указал, че при неизпълнение на така дадените указания искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде оставено без уважение. Заявителят представил договор за цесия, ведно с приложенията към него. Заповедният съд приел, че същият не доказва прехвърляне на вземането, тъй като по отношение на записа на заповед това може да бъде извършено единствено чрез джиро.
Този извод на съда е неоснователен. Джирото е един от способите за прехвърляне на права по запис на заповед, но не изключва приложението на цесията като начин на прехвърляне на правото на вземане по ценната книга. В тази насока е формирана съдебна практика /решение № 218/01.03.2013 г. по т.д. № 1008/2011 г., II г.о. на ВКС/. Независимо от това, следва да се приеме, че заявителят не изпълнил указанията на съда за представяне на доказателства за валидно прехвърляне на вземанията по записа на заповед, тъй като приложените такива не установяват валидно уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия.
Действително, представено е изпратено уведомление по постоянния адрес на длъжника, което не е връчено поради преместването на последния. Съдът констатира от приложения договор за потребителски кредит, че И. Е. е посочила настоящ адрес, различен от постоянния й, като в договора липсват уговорки касателно адреса, на който следва да се връчват книжа на кредитополучателя. Тоест, по делото липсват доказателства за предприемане на действия на кредитора за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането срещу него на един от двата адреса, съдържащи се в договора за кредит.
Следва да се отбележи, обаче, че при неизпълнение на указанията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 128 от ГПК в заповедното производство не е предвидена възможност, аналогична на тази по чл. 129, ал. 3 от ГПК за прекратяване на делото и връщане на заявлението, както е процедирал заповедният съд. Съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, а според разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. С изменението на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК /ДВ бр. 86/2017 г. / е предвидена възможност за саниране на нередностите в заявлението, като в случаите когато искането не съответства на изискванията за редовност, съдът дава на страната съответните указания. Така предвидената в процесуалния закон възможност, обаче, по никакъв начин не се отразява върху естеството на дължимото от съда произнасяне в случаите, когато заявителят не отстрани допуснатите нередности в тридневен срок от съобщението, като в тези случаи заявлението подлежи на отхвърляне. Този извод следва от липсата на изрично препращане към разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, както и от разпоредбата на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, която сочи, че, когато заявителят не отстрани допуснатите нередности в указания срок, съдът следва с разпореждане да отхвърли заявлението, т.е. следва да се произнесе по същество, а не да прекратява производството. Единствената правна възможност за прекратяване на заповедното производство е предвидената в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК преди изменението й в ДВ, бр.11/2023 г., когато липсва родова или местна компетентност на сезирания съд. Във всички останали случаи, и то след конкретна преценка за евентуална 3 липса на процесуални предпоставки, включително и ако са налице неотстранени нередности на заявлението, съдът дължи произнасяне по същество с отхвърлителен диспозитив и произтичащите от това последици – даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, след като е счел, че нередовностите не са били отстранени от заявителя в предоставения му срок, заповедният съд не е имал законово основание да прекратява делото, а е следвало да се произнесе с акт по същество по заявлението по чл. 417 от ГПК.
Предвид изложеното, атакуваното определение, с което заявлението е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество, съобразно настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1944/02.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1822/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е заявлението на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД гр.
София, представлявано от З. Н. Д., А.Б.Б. и М.А.Г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. Ш. Е. с ЕГН ********** за плащане на сума в размер на 606,53 лв., от която главница в размер на 365,26 лв., неустойка в размер на 218,41 лв. и договорна лихва в размер на 22,86 лв. за периода от 01.02.2022 г. до 28.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 02.07.2024 г. до изплащане на задължението; за сумата 225,00 лв., от които платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на ШРС за произнасяне по същество, съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4