Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18497 от 01.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1621/2025
Вид
Определение № 18497
Подписан
01.10.2025
Състав
Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18497 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501621 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 279, вр. с чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е след администриране на частна жалба, вх. № 9412 от 13.01.2025 г. по описа на СРС, подадена от И. К. З. против Разпореждане № 189970 от 27.12.2024 г., постановено по гр. дело № 28869 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 154 -ти състав, с което е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба, с вх. № 162807/20.05.2024 г., по която е образувано посоченото гражданско дело.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим и неправилен, като излага подробни съображения в подкрепа на изложените в жалбата оплаквания.

Искането е да се отмени Разпореждането и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна по жалбата – “Медицински институт – МВР“, чрез главен юрисконсулт М.Т., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата изцяло като неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и отговора, и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

1

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, вх. № 162807 от 20.05.2024 г. по описа на СРС, подадена от И. К. З. против Медицински институт на МВР, ведно с уточнителна молба, вх. № 219876 от 04.07.2024 г., и уточнителна молба, вх.

№ 341607 от 28.10.2024 г. Предявените искове са квалифицирани от първостепенния съд като осъдителни, с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5001.00 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени й от документи, представени по гр. дело № 66375/2018 г. по описа на Софийски районен съд.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът държи посочените от ищцата документи, като обективираното в тях съдържание съществено накърнява личността, правата и интересите й и не отговаря на истината/действителната обстановка и на което съдържание е придаден вид на достоверност. Поддържа се, че е допуснато да бъдат използвани в личен интерес от лицата, които са имали служебен достъп до тях. Формулирано е искане в исковата молба да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 5001.00 лева, както и да възстанови правната сфера на ищцата, като се преустанови наличието и/или унищожи/заличи от местата, където са създадени условия да се намира съдържанието на конкретизираните в исковата молба документи, както и наличните им под каквато и да е форма екземпляри.

На ищцата са давани трикратно указания да отстрани неизправности на исковата й молба, както следва: с Разпореждане № 91019 от 25.06.2024 г., с Разпореждане № 145591 от 10.10.2024 г. и Разпореждане № 166962/14.11.2024 г., като изрично са указани неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок и в цялост. Указана е и възможността да ползва правна помощ при желание и наличие на предпоставките за това (съобщение на л. 48 от първоинстанционното дело ).

Указано е на ищцата (видно от посочените разпореждания) да посочи в какво се състои противоправното поведение на ответника, в т.ч. да посочи изрично кои твърдения в “Писмен отговор № 3133/06.02.2019 г.“ счита, че накърняват правната й сфера и по какъв конкретно начин; да наведе твърдения по какъв начин документите, държани у ответника, накърняват нейни законни права и интереси; да посочи какви неблагоприятни последици (неимуществени вреди) твърди да са настъпили и в какво се изразяват те, като ги индивидуализира по основание, размер и период (с начална и крайна дата); да формулира допустим петитум на исковата молба (искане до съда), като съобрази, че съдът не разполага с правомощието да задължава когото и да било да унищожава документи в негово държане.

С постъпилите молби – уточнения ищцата навежда твърдения, идентични с тези в първоначалната искова молба, но по – подробно развити. В молбата от 04.07.2024 г. се сочи, че материалите (документите) са достигнали на място и до лица, където и от които ищцата търси защита, което поражда унижение, злепоставяне относно търсената защита, което формира мнение, предразсъдъци и предубеденост. Интензитетът се повишава, защото ищцата има и други дела и е възможно да срещне в обществото лицата, до които материалите са достигнали и където се намират. Направено е доказателствено искане да се открие производство за установяване на подправено съдържание. В последващата молба от 28.10.2024 г. също се поддържа, че материалите са подправени, защото действителното им съдържание не касае личността на ищцата и липсва достатъчно основание, това съдържание да е вярно. За последното ищцата сочи, че накърнява правата и интересите й. Излагат се и 2 твърдения, че ищцата не разполага със средство и начин да контролира ползването на тези материали, предвид мястото, на което се намират. В посочената уточнителна молба е формулирано същото искане да се задължи ответникът да възстанови правната сфера на ищцата, като се преустанови наличието и/или унищожи/заличи от местата, където са създадени условия да се намира съдържанието на конкретизираните в исковата молба документи, както и наличните им под каквато и да е форма екземпляри, както и СРС по дело № 66375/2018 г., чрез ответника, да се унищожат/заличат наличните им, под каквато и да е форма екземпляри/копия на съдържание, обективирано в цитираните документи.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира за правилни мотивите на първостепенния съд, че с постъпващите по делото уточнителни молби, видно от релевираните в тях изявления, ищцата не отстранява констатираните от първата инстанция неизправности, а се повтаря изложението на обстоятелствата посочени в исковата й молба.

Дадените указания от първата инстанция са правилни, а изводът, че исковата молба е останала неизправна, поради което са налице предпоставките за връщането й, е обоснован, тъй като в изявленията на ищцата не са посочени конкретно, точно и ясно обстоятелствата, на които основава иска си, а това съставлява пречка да се индивидуализира спорното право и да се определи предмета на делото.

В процесния случай изложението на обстоятелствата, което се прави от страната по делото, е неясно и се характеризира с известна смислова несъгласуваност. Задължение на страната е да изложи ясно и точно обстоятелствата, на които основава искането си до съда за защита и съдействие, от което изложение зависи определянето на правната квалификация на иска. Последното е дейност на съда по приложение на закона и се извежда именно от исковата молба - нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. В конкретния случай, макар и първата инстанция да е дала условна квалификация на спорното право, по мнение на настоящия състав на съда предвид изявленията на ищцата всъщност не е възможно да се определи вида на търсената защита, а именно – дали ищцата претендира обезщетение на вреди, за които твърди да са резултат от умишлени противоправни действия на ответника по делото; дали предявява установителен иск за факт, респективно дали предявява установителен иск за установяване на истинността или неистинността на документ, или някакъв друг вид иск/искове; при какви условия съединява исковете си. Вследствие на посоченото се препятства и възможността съдът да извърши дължимата служебна проверка за допустимост на предявения иск или искове.

Съобразно изложеното, частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а Разпореждането от 27.12.2024 г. - да бъде потвърдено, като правилно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 189970 от 27.12.2024 г., постановено по гр. дело № 28869 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 154-ти състав, с което е върната исковата молба на И. К. З., с вх. № 162807 от 20.05.2024 г., и е прекратено производството по делото.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4