Определение № 1068 от 20.12.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. гр. Добрич, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500758 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е частна жалба от К. А. П. с ЕГН ********** от гр.Ш.,ул.“***“ №49 /приложена към предходно в.ч.гр.д.№***/2023 г. на ДОС/ срещу определение №*****/25.05.2023 г. по гр.д.№**/2019 г. на *** районен съд,с което е оставена без уважение подадената от частната жалбоподателка молба за изменение на решение №***/27.03.2023 г. по цитираното дело в частта за разноските.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се настоява за отмяната му,респ. за уважаване на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК.На първо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд,че съделителката К. А. П. следва да понесе съобразно квотата си в съсобствеността отговорността за разноските,извършени от съделителите-ищци за платени такси за изготвяне на ПУП,такса към Община-Ш. за допускане на промяна на ПУП,изготвяне на проект за ПУП,респ. такса към АГКК за ПУП,такса към Община-Ш. за одобрение и доплащане на държавна такса за одобрение и такса към СГКК за скици.Тези разходи нямали характер на съдебно-деловодни разноски,тъй като били сторени в административни производства пред други органи,а не в производството по делбеното дело.Без значение било обстоятелството дали тези разноски са необходими за извършване на делбата.Те не били платени в полза на съда,а в полза на други институции и частноправни субекти,като не били съгласувани с останалите съделители и били платени изцяло по усмотрение на съделителите-ищци.На следващо място неправилно било прието от първоинстанционния съд,че на съделителката П. не се следват сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита,тъй като отговорът на исковата молба бил подписан лично от нея и липсвали доказателства сумата реално да е била изплатена.Обстоятелството,че отговорът е подписан лично от страната,не било основание за отказ да се присъди адвокатско възнаграждение.Отговорът бил изготвен от упълномощения процесуален представител,но поради липса на пълномощно към този момент бил подписан лично от страната.Упълномощеният адвокат обаче участвал в седем 1 съдебни заседания по делото.Освен това не била съобразена клаузата на чл.3 от договора за правна защита,според която договорът служи като доказателство за извършеното плащане на адвокатското възнаграждение.В частта относно плащането същият имал характер на разписка,което свидетелствало за плащане в брой.

Подаден е писмен отговор на жалбата от съделителите И. Д. Д.,К. Д. Н. и М. Д. Д.,тримата от гр.Варна,в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.Сторените разноски във връзка с изменението на ПУП били необходими за приключване на делбеното производство и без тях делбата нямало как да се извърши.Сумата за адвокатско възнаграждение била недължима,тъй като в договора за правна защита било посочено,че възнаграждението се дължи към датата на входиране на писмения отговор на исковата молба,който обаче бил подписан лично от страната,а не от процесуален представител.В договора нямало посочен начин на плащане /дали в брой или по Б. път/,респ. нямало и доказателство,че сумата е платена.Настоява се за потвърждаване на обжалваното определение.Останалите съделители не са депозирали отговор на жалбата и не изразяват становище по нейната допустимост и основателност.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частната жалбоподателка К. А. П. е уведомена за атакуваното определение на 08.06.2023 г. /съобщение на лист 660 от делото на КРС/,частна жалба вх.№***/16.06.2023 г.,подадена чрез куриер на 15.06.2023 г.,е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок,изтекъл на 15.06.2023 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№**/2019 г. на КРС е за делба и е приключило в двете си фази.Предмет на делбеното производство е поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Г.,общ.Ш. с площ от 2 747 кв.м,допуснат до делба с влязлото в сила решение в първата фаза на производството под №***/18.10.2021 г. на КРС.С решение №***/27.03.2023 г. първоинстанционният съд е извършил делбата чрез разпределение между съделителитеспособ по чл.353 от ГПК,като е осъдил съделителката К. А. П. да заплати съразмерно на стойността на дела си на съделителите И. Д. Д.,К. Д. Н. и М. Д. Д. сума от 214,72 лв разноски по делото,която според мотивната част на решението включва и разноските по одобряване на проект за изменение на ПУП.Първоинстанционният съд не е разгледал искане на съделителката К. П. за присъждане на сторени от същата разноски,респ. не е присъдил такива в нейна полза.

За решение №***/27.03.2023 г. на КРС по извършване на делбата съделителката К. А. П. е уведомена на 31.03.2023 г. /съобщение на лист 635 от делото на КРС/.В срока по чл.248 ал.1 от ГПК /двуседмичен от връчване на препис от решението/,изтекъл на 18.04.2023 г. /14-17 април вкл. са неприсъствени дни-Великденски празници/,е подадена по пощата на 2

18.04.2023 г. от К. П. молба вх.№260123/19.04.2023 г.,с която на основание чл.248 ал.1 от ГПК са отправени две искания:1./за изменение на първоинстанционното решение по извършване на делбата в частта за разноските,като се приеме,че П. не дължи разноски на съделителите И. Д. Д.,К. Д. Н. и М. Д. Д. в размер на 214,72 лв,включващи и такива за изготвяне и одобряване на проект за изменение на ПУП;2./за допълване на горното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на П. на разноски в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение и други разноски,детайлно изброени в молбата.С обжалваното определение №*****/25.05.2023 г. КРС е оставил молбата без уважение.

Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК в частта за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е допустима-изхожда от активно легитимирано лице,депозирана е в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.Тъй като се касае за разноски,присъдени в полза на други съделители,наличието на списък на разноски по чл.80 от ГПК,представен от молителката К.

П.,не е условие в настоящата хипотеза за допустимост на молбата.Разгледана по същество,молбата в посочената част е неоснователна.

От мотивите на първоинстанционното решение по извършване на делбата се установява,че районният съд е изчислил дължимите от К. П. в полза на съделителите И. Д. Д.,К. Д. Н. и М. Д. Д. разноски на база общо сторени от същите разноски в делбеното производство в размер на 2 5**,65 лв,колкото са визирани в т.1-15 в представения от последните списък на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 612 от делото на КРС/.Изчислението е извършено на основание чл.355 от ГПК на база стойността на дела на К. П..

Следва да се отговори на въпроса имат ли право съделителите И. Д. Д.,К. Д. Н. и М. Д. Д.

/тримата лично и като наследници на първоначалната ищца Гина Т. Д.,починала след приключване на устните състезания във втората фаза на делбата и преди постановяване на решението по извършване на делбата/ на разноските,описани в списъка им по чл.80 от ГПК /на лист 612 от делото на КРС/.Същите претендират присъждане на следните разноски:

По т.1 от списъка-изплатено адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения им процесуален представител в размер на 400 лв съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.02.2019 г. /на лист 6 от делото на КРС/,уговорено за цялото производство в двете му фази,доколкото друго изрично не е посочено:

Според константната съдебна практика при липса на оспорване на съсобствеността и на правата на съделителите,както и на способа за извършване на делбата,всеки съделител понася сам сторените от него разноски за процесуално представителство на адвокат /така определение №252 от 11.07.2014 г. по гр.д.№2024/2014 г. на І г.о.,ГК на ВКС;определение №4 от 06.01.2011 г. по ч.гр.д.№542/2010 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;определение №167 от 14.06.2016 г. по ч.гр.д.№1727/2016 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.Решенията по допускане и извършване на делбата,постановени по настоящото дело,не са били обжалвани пред въззивна и касационна инстанция,но производствата в първата и втората фаза на делбата в първата инстанция са били спорни в отношенията между съделителите И. Д. Д.,К. Д. Н. и М. Д. Д. от една страна и съделителката К. А. П. от друга страна.Видно от отговорите на 3 исковата молба,депозирани от К. П. /на листи 386 и 392 от делото на КРС/,последната е оспорила основателността на иска за делба и е настоявала за отхвърлянето му.Тази нейна позиция е останала непроменена до приключване на съдебното дирене в първата фаза на делбата и е изразена от процесуалния й представител в хода на устните състезания в тази фаза.В хода на устните състезания във втората фаза П. отново е имала възражения,че не би следвало да бъде натоварвана с разноски по делба,която не тя е поискала-тя не била искала изменение на ПУП,не искала делба,била собственик на имота и не дължала нищо /“Те искаха подялбата.Ние сме собственици.Имаме си документи“/,която позиция е израз на недоволство изобщо от извършване на делбата и в това число на избрания способ за извършването й.Въпреки позицията на П. искът за делба е уважен и делбата е допусната и извършена,като при този резултат съделителката К. П. дължи разноски на съделителите,предявили основателен иск,под формата на изплатено от тях адвокатско възнаграждение.При спорно делбено производство отговорността за разноски под формата на адвокатско възнаграждение се разпределя по правилата на чл.78 от ГПК,т.е. в случая такива разноски се дължат в полза на съделителите-ищци /определение №252 от 11.07.2014 г. по гр.д.№2024/2014 г. на І г.о.,ГК на ВКС;определение №4 от 06.01.2011 г. по ч.гр.д.

№542/2010 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС/.

По т.2 от списъка-20 лв по сметка на АГКК:доказателства за такива разноски по делото липсват,не е ясно за какъв разход става дума,поради което тази сума следва да се изключи от дължимите разноски.

По т.3 от списъка-15 лв такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка:такава оценка е депозирана по делото,но липсват доказателства за размера на внесената такса,поради което и тази сума следва да се изключи от дължимите разноски.

По т.4 от списъка-10 лв такса за вписване на исковата молба:Разноските за вписване на исковата молба са дължими,доколкото обезпечават движението на исковото производство и са пряко свързани с ликвидирането на съсобствеността-предмет на съдебното производство.Не са представени доказателства за размера на таксата за вписване,но в случая се претендира минималната такава по чл.2 ал.1 изр.1 от Тарифата за държавните такси,събирани от Агенцията по вписванията,поради което на съделителите-ищци по делото се дължат разноски за такава такса.

По т.5 от списъка-20 лв държавна такса за вписване на отказ от наследство:тази такса не е дължима като разноски,тъй като не е внесена от съделителите-ищци.Тя е внесена от лицето Димитър Найденов Конов,извършило посочения отказ /определение на КРС,удостоверение и платежен документ на листи 291-294 от делото на КРС/.

По т.6 от списъка-5 лв държавна такса за издаване на съдебно удостоверение:Внасянето на таксата по сметка на КРС от съделителите-ищци е удостоверено с платежен документ на лист 534 от делото на КРС,т.е. се касае за дължими разноски,сторени по повод на делбеното производство.

По т.7 от списъка-7 лв такса за издаване на удостоверение за наследници:доказателства за 4 внасяне на такава такса от съделителите-ищци не са представени,поради което този разход следва да се изключи от дължимите разноски.