Определение № 14583 от 07.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14583 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261100505508 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Н. М. - длъжник по изпълнително дело № 20258630403589 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 по описа на КЧСИ, срещу действията по образуване на изпълнителното производство и налагане на запор, както и срещу определените за събиране разноски за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и адвокатското възнаграждение в полза на взискателя.

В жалбата се твърди, че взискателят по делото не е легитимиран да претендира изпълнение на присъдените суми, тъй като длъжникът не е уведомен за извършената цесия на вземането. По тези съображения е направено искане за отмяна на действията по образуване на изпълнителното производство и по налагане на запор върху вземания.

Жалбоподателят излага и доводи за незаконосъобразност на начина, по който съдебният изпълнител е определил дължимите разноски по изпълнението. Навежда твърдения, че същите надвишават по размер вземането по изпълнителния лист. Счита, че неправилно е изчислен размерът на претендираните лихва и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и че приетият за събиране в полза на взискателя адвокатски хонарар е завишен. Направено е искане за отмяна на действията на органа по принудително изпълнение в частта за разноските по изпълнението.

1

Взискателят “С.Г.Груп и Партньори” ООД не изразява становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК счита жалбата за недопустима в частта, насочена срещу действията по образуване на изпълнителното производство и по насочване на изпълнението. В останалата част излага становище за неоснователност на същата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на молба от 04.12.2025г. на “С.Г.Груп и Партньори” ООД въз основа на изпълнителен лист от 26.04.2022г., издаден по гр.д. № 58510/2021г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, с който Н. Н. М. е осъдена да заплати на ЮБЦ ЕООД следните суми:

39, 98 лева, ведно със законната лихва от 13.10.2021г. до изплащане на вземането – неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 07.02.2018г. за телекомуникационни услуги, сключен между длъжника и “БТК” ЕАД, което вземане е придобито от заявителя по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева. Взискателят се легитимира като кредитор на вземането въз основа на договор за цесия от 01.12.2025г., по силата на който “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” /с предишно наименование ЮБЦ/ ЕООД е прехвърлило на “С.Г.Груп и Партньори” ООД свои вземания спрямо 144 лица в общ размер на 48 100, 16 лева, за които цедентът се е снабдил с изпълнителни титули срещу всеки един от длъжниците. В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е направил искане за принудително събиране на присъдените в изпълнителния лист суми, както и направените в изпълнителното производство разноски. Посочен е изпълнителен способ – запор върху вземанията по сметки на длъжника.

С разпореждане от 04.12.2025г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство и е разпоредил да се извършат изпълнителните действия посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело. Издадена е и сметка за размера на дълга, удостоверяваща, че към 30.01.2026г. дългът на Н. М. е в общ размерна 623, 84 евро, от които – главница в размер на 20, 44 евро, законна лихва в размер на 10, 64 евро за периода от 13.10.2021г. до 30.01.2026г., разноски по гражданското дело – 107, 37 евро, разноски по 2 изпълнителното дело – 245, 42 евро и такси по ТТРЗЧСИ – 239, 97 евро. На 30.01.2026г. са били изпратени запорни съобщения до “ПИБ” АД, до “Изипей” АД, до “АЙКАРТ” АД, до “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД. На 29.04.2026г. на длъжника е връчено съобщение за образувано изпълнително дело. Процесната жалба е била подадена на 04.05.2026г. и след нейното администриране същата е била изпратена по компетентност на СГС.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с процесуално недопустима жалба в частта, с която се обжалва образуването на изпълнителното производство и налагането на запор върху вземания, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва следните актове и действия на съдебния изпълнител: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не са допустими. Правото на жалба срещу действията на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради това както предпоставките за възникването на това право, така и способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. С оглед на това, право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство. В случая в разпоредбата на 3 чл. 435, ал. 1-5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действията, които не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Това произтича и от факта, че се касае до процесуална разпоредба, която има императивен характер и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. От това следва, че за всички други действия на съдебния изпълнител, извън изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК, не съществува право на обжалване и същите не могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по пътя на обжалването на действието.

Жалбоподателят е длъжник по изпълнението. Като такъв, законът му признава правото на жалба срещу действията на съдебния изпълнител в изрично предвидени случаи – чл. 435, ал. 2, и ал. 3, пр. последно от ГПК, сред които процесният не попада. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

Образуването на изпълнителното производство не е изрично посочено в цитираните разпоредби, поради което жалбата в посочената част е процесуално недопустима.

По отношение на действията по насочване на изпълнение чрез налагане на запор върху вземания на длъжника:

Действието по насочване на изпълнението може да се обжалва само при релевирани доводи за несеквестируемост /пълна или частична/ на имуществото, предмет на изпълнение. В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е ограничен обхватът на обжалване – допустимо е такова само с доводи, че принудителното изпълнение е насочено срещу вещ или вземане, което длъжникът смята за несеквестируемо. В случая жалбоподателят не се позовава на несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението.

Несеквестируемостта означава забрана за принудително изпълнение спрямо определени от закона имуществени обекти на длъжника с оглед тяхното естество и предназначение, а не забрана за изпълнение спрямо имуществото на длъжника въобще, което по общото правило на чл. 442 от ГПК служи за удовлетворяване паричното вземане на взискателя. Принудителното 4 изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Видно е от разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта - запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване /в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2 /2013 г., ОСГТК/. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Посочено е още, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

Изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие, обосновани с оспорване на легитимацията на взискателя, са извън предметния обхват на нормата на чл.

435, ал. 2 от ГПК. Допустимостта на жалбата е обусловена от надлежното излагане на твърдения за наличието на пороци в изпълнителното производство, чието установяване би обусловило извод за незаконосъобразност на конкретно обжалваното изпълнително действие. В конкретния случай твърдяните от жалбоподателя пороци на изпълнителното действие, не могат да се релевират чрез жалба по чл. 435 от ГПК по изложените по-горе съображения. С оглед изложеното съдът счита, че жалбата в посочената част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено .

По отношение на наведените доводи относно размера на приетия за събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧИ:

Настоящият съдебен състав счита, че производството по делото в тази част е преждевременно образувано по следните съображения:

Подадената жалба в частта относно разноските по изпълнението 5 представлява по своята същност молба на длъжника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност, както и за редуциране на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно размера на присъдените /приетите/ от съдебния изпълнител разноски, дължими в полза на взискателя. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е района на действие на съдебния изпълнител. На обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.