Определение № 4308 от 23.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4308 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501556 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод подадена от адв. Е. В., процесуален представител на „Форс Колект“ ЕООД – ищец по делото, въззивна частна жалба срещу Определение № 48663/24.11.2025 г., постановено по гр. дело № 73614/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, с което е оставена без уважение подадената от „ФОРС КОЛЕКТ“ ЕООД молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното на 11.08.2025 г. решение, в частта му за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановения от СРС съдебен акт, като намира, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК неправилно е било уважено, поради което следва да му се присъди пълният размер на претендираното от него възнаграждение, а именно – 3520 лв., вместо 400 лв. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за липса на правна и фактическа сложност на делото предвид обстоятелството, че адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно вида и броя на предявените искове, а в производството пред СРС са предявени осем иска. Твърди, че по всеки иск е полагана адвокатска работа, поради което за всеки се дължи отделно възнаграждение в съответствие с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Счита, че възражението за прекомерност следва да бъде уважавано само тогава, когато заплатеното от насрещната страна възнаграждение е толкова голямо, екзорбитантно, че същото би нарушило правилата на добрите нрави, би довело до ефективното намаляване на имуществото на виновната страна до степен, която надхвърля многократно нейната вина. Ето защо моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна – „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., чрез адв. К. И., в който жалбата се оспорва като неоснователна.

1

Софийският градски съд, като взе предвид наведените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д. № 73614/2024 г. по описа на СРС, 68 състав, е било образувано по искове, предявени от „Форс Колект“ ЕООД срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., Унгария, чрез "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България" КЧТ, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:

- 26,39 лв., представляващи платената от лицето Д.Д..Д цена на въздушен транспорт , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023 г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024г. (чл. 55,ал.1, предл. 2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на въздушния транспорт, начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3,58 лв. (чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55,ал. 1, предл. 2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 26,39 лв. от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното плащане;

- 96 лв., представляващи платената от лицето Д.Д..Д цена на транспорта на чекиран багаж до 10 кг , който е следвало да се съществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024 г. (чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху цената на въздушния транспорт на багажа , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 12,99 лв. (чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 96 лв. от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024 г. до окончателното плащане;

- 301,49 лв., представляващи разликата между платената от лицето Д.Д..Д цена на въздушен транспорт , който е следвало да се осъществи на 11.12.2023г. по маршруг Болоня, Италия – София , България с отменен полет W64364 BLQ-SOF , и цената на самолеттния билет , закупен от З.Д.Д. от друг въздушен превозвач за транспортирането му до крайната точка ,вземането за получаване на която е прехвърлено от правоимащото лице на ищцовото дружество с договор за цесия от 15.08.2024 г. (чл.79, ал.1, предл. 2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху посочената ценова разлика на самолетните билети , начислена за периода от 21.12.2023 г. до 10.12.2024 г. в размер на 40,84 лв. (чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху главницата от 301,49 лв. от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2024 г. до окончателното плащане;

- 23,37 лв., представляващи левовата равностойност на 11, 90 авроосъществен на 12.12.2023г. от лицето Д.Д..Д разход за изхранване на летище „Фиумичино” , Рим поради отменения полет W64364 BLQ-SOF (чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД), заедно със законната лихва върху разхода за изхранване , начислена за периода от 21.12.2023г. до 10.12.2024г. в размер на 3,15 лв. (чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1, предл. 2 ЗЗД), заедно със законната 2 лихва върху главницата от 23,37 лв. от датата на предявяване на исковата молба– 10.12.2024 г. до окончателното плащане.

С решение № 15369/11.08.2025 г., постановено по делото, предявените искове са отхвърлени поради плащане в хода на процеса. Със съдебното решение в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 350 лв., представляващи непогасената част от направените от ищеца разноски по делото – платена държавна такса за предявяването на исковата молба и е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски по делото, представляващи непогасената част от адвокатското възнаграждение в размер на 3470 лв.

С молба от 06.10.2025 г. /подадена по ЕПЕП на 03.10.2025 г./ ищецът е поискал изменение на решението в частта по присъдените му в исковото производство разноски, като с обжалвания съдебен акт районният съд е оставил молбата му без уважение.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че изводите на районния съд за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение от 3520 лв. са правилни. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По 3 изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Съгласно горепосоченото решение С-438/22 г. на СЕС, и съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 553/2024 г. на ВКС, III г. о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, III г. о., определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., на ВКС, I т. о., и мн. др., при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Националният съд следва да остави неприложена тази национална правна уредба, която противоречи на норма от правото на ЕС, конкретно на чл.

101 ДФЕС. По изложените съображения в случая не може да се определи следващият се размер на адвокатското възнаграждение съгласно посочената наредба. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложеното и като взе предвид цитираните критерии съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е напълно справедливо и съответстващо на положения от процесуалния представител на ищеца труд. В конкретния случай при съобразяване на ниския материален интерес на делото, видът на процесуалните действия, които са извършени пред първата инстанция, заплащането на претендираните суми в един много ранен етап от делото /по-малко от четири месеца след предявяване на исковата молба в съда/, провеждането на едно единствено съдебно заседание, в които не са извършвани никакви действия по събиране на доказателства и в което процесуалният представител на ищеца не е взел участие, липсата на отличителност на спора от други подобни спорове /с предмет от категорията на масовите/, и липса на правна и фактическа сложност на делото, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд не се е отклонил от релевантните критерии, определящи по справедливост следващото се възнаграждение.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че се дължи отделно възнаграждение за всеки от предявените осем броя искове. В случая предявените четири главни иска и обусловените четири такива по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са взаимно свързани и представителството по тях не 4 предполага допълнителни усилия за процесуалния представител, което да обуславя повисока правна сложност на делото и оттам – по-високо адвокатско възнаграждение.