Решение № 64 от 02.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Перник , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500753 по описа за 2020 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с рег. № 261806/23.09.2020г., подадена ОТ: Ф. С. Д., ЧРЕЗ адв. Б. В. от АК П.,

СРЕЩУ: Решение № 873 от 03.07.2020 г. постановено по гр.дело № 4590 по описа на Районен съд - Перник за 2019 г., с което е признато за установено, че въззивникът дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 39,04 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги, произтичащи от Договор за мобилни услуги № *** г., Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г., Допълнително споразумение № *** г., Допълнително споразумение № *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително споразумение от ***г. и Договор за фиксирани услуги от *** г. и сумата от 138,39лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. за мобилно устройство ”Lenovo А1000 Dual”, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.05.2019 г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. д. № 03360 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тежест на жалбоподателя са възложени и сторените в производството разноски.

1

Отправеното до съда искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Жалбоподателят по подробно изложени съображения оспорва извода на районния съд за наличие на обусловеност между договора за лизинг, сключен между страните с този за мобилни услуги от *** г. Прекратяването на договора за мобилни услуги не било обвързано с неплащане на лизингови вноски. Изрично е оспорено получаването на мобилни услуги и ищецът не бил доказал този правнорелевантен факт. Жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран, тъй като исковата претенция била за сумата от 177, 43 лв., а съдът отделил сумата от 138, 39 лв. – лизингови вноски, но не и останалите начислени по фактурите суми. За разликата над тази сума производството е следвало да се прекрати и на ответника да се присъдят разноски. Жалбоподателят излага несъгласие и с размера на присъдените разноски, като счита същия за завишен. Претендират се разноски и се релевира възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна „Теленор България“ ЕАД, чрез адв. З.Ц., е подала писмен отговор, с който по подробно изложени съображения счита въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.

Моли за присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител не изразява становище по съществото на спора.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество (оператор) е предоставил на ответника (абонат) телефонни номера, при съответни месечни такси и срок на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите - абонаментни такси. В договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните.

От приложените към исковата молба писмени доказателства, се установявало, че ответникът не бил изпълнил надлежно свои ликвидни и изискуеми парични задължения, начислени му в 3 броя фактури, а именно: фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г., фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. и фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. В приложенията към първите две фактури са индивидуализирани по основание и размер задълженията на абоната за съответния отчетен период чрез посочване на конкретните номера ***, ***, начислената месечна абонаментна такса при условията на действащия 2 договор/допълнително споразумение, ползваните по инициатива на клиента услуги и начислената лизингова вноска на основание чл. 3, ал. 2 от съответния договор за лизинг.

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установявал определен обем на потреблението на мобилни услуги от страна на ответника за всеки един от предпочитаните два телефонни номера, в съответствие с условията на съответния договор за мобилни услуги. Изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, от своя страна, установявала размера на задълженията на ответника, възникнали във връзка с ползването на предоставените му мобилни услуги, като цената за абонаментния план се дължала независимо от обстоятелството дали ответникът бил ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план.

Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3360/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, относно вземането, предмет на исковото производство, като искът бил предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От приложените по делото писмени доказателства районния съд приел. че безспорно се установява сключването на договор за оперативен лизинг от *** г. (за устройство Lenovo А1000 Dual) при условията на глава Двадесет и трета от Търговския закон и приложими общи условия към договорите за лизинг, които при сключването на договора са предоставени на ответника и последният е изразил съгласие с неделимостта на уговореното в тях от индивидуалните договорни клаузи, видно и от чл. 6 от договора за лизинг. С подписването на процесния договор за лизинг, ответникът бил декларирал обстоятелството, че съответната вещ му била предадена в необходимия вид и качество, а именно мобилно устройство с марка и модел „Lenovo А1000 Dual”, с прилежащите му аксесоари и документи, годно за употреба, изрядно функциониращо и съответстващо напълно на договорените технически характеристики, съобразно чл. 4 от договора.

Ответникът от своя страна, обаче, не бил изпълнил насрещното си задължение д а престира на лизингодателя месечни лизингови вноски, уговорено подробно в индивидуалния договор за лизинг, съобразно нормата на чл. 345 от ТЗ, вкл. не бил върнал процесната вещ на лизингодателя след преустановяване заплащането на лизинговите вноски, а дори и след изтичането срока на договора за лизинг - на *** г. Във фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. и фактура № ***г. е настъпил падеж на ***г. са начислени две текущи лизингови вноски за процесното устройство при условията на чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг, всяка една в размер на 6,59 лв. с вкл. ДДС всяка, които не са заплатени от страна на лизингополучателя. Приел, че към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.05.2019 г.) ответникът бил изпаднал в забава спрямо кредитора си ищец не само по отношение на процесиите договори за мобилни услуги, но и досежно изпълнението на задълженията си по Договор за лизинг от *** г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от общите условия към договора за лизинг в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договора, лизингодателят имал право да получи оставащите месечни вноски като предсрочно изискуеми, дължими и платими, като ал. 2 на същата клауза в допълнение предвижда възникване на това право и в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги между страните, към който е сключен договора за лизинг. В конкретния случай това е Договор за мобилни услуги № *** г., поел. изм. с Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от *** г. (за номер ***). Видно от начисленията по последната фактура, към дата на издаването й правоотношението за предоставяне на мобилни услуги вече било прекратено, предвид начисляването на неустойка за предсрочното му прекратяване. Причина за прекратяването му била неизпълнените парични задължения на ответника по предхождащите я процесни фактури за 3 такси, ползвани услуги и лизингови вноски. На основание чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг във фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. били начислени двадесет и една предсрочно изискуеми лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 138,39 лв. с вкл. ДДС.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 3360/2019г. по описа на Районен съд Перник. С оглед подаденото от длъжника възражение на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба, съобщението с указанията за предявяване на иск е връчено на 02.07.2019г. доказателствата за предявяване на иск са изпортени по пощата, с дата на п.к. 02.08.2019г.

Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Жалбоподателят по подробно изложени съображения оспорва извода на районния съд за наличие на обусловеност между договора за лизинг, сключен между страните с този за мобилни услуги от *** г. Прекратяването на договора за мобилни услуги не било обвързано с неплащане на лизингови вноски. Изрично било оспорено получаването на мобилни услуги и ищецът не бил доказал този правнорелевантен факт. Жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран, тъй като исковата претенция била за сумата от 177, 43 лв., а съдът отделил сумата от 138, 39 лв. – лизингови вноски, но не и останалите начислени по фактурите суми. За разликата над тази сума производството е следвало да се прекрати и на ответника да се присъдят разноски.