Решение № 2625 от 10.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2625 гр. Варна, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря А. Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110115935 по описа за 2024 година

Ищецът С. В. Д. сочи в исковата си молба, че на 12.06.2024г. с ответното дружество „Сити кеш“ ООД е сключил договор за потребителски кредит №1089776, по силата на който е получил в собственост сумата от 1200лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00% и ГПР в размер на 62.57%. В договора е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 8 месечни вноски с размер на погасителната вноска 3x50.00лв. и 5x270.82лв. с крайна падежна дата 12.02.2025г. Страните са се споразумели, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция. Съгласно същия договор при неизпълнение на посочените обезпечения заемателят, дължи на заемодателя неустойка в размер на 1007.90лв., платима разсрочено, като се кумулира към падежните вземания по погасителния план. Ищецът счита, че договорът е нищожен и смята, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и договорна лихва.

Моли съда, да приеме за установено, че сключения между страните договор за паричен заем е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал1, т.10 от ЗПК

Ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор на исковата молба при условията на чл.131 от ГПК, в който сочи, че оспорва иска като неоснователен защото:

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Оспорената неустойка е действителна. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2023г. - 2024г. ищецът е сключил общо 3 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Изказва мнение, че с исковата молба е предявен 1 единствено установителен иск за установяване на недействителност. Моли съда да присъди извършените в хода на производството разноски от ответното дружество.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен двустранно подписан Договор за потребителски кредит №1089776 към искане №9382375/12.06.2024г., който е двустранно подписан и не е оспорен от страните като сключен между тях.

Страните не спорят относно това, че на 12.06.2024г. са встъпили в договорно заемно отношение, по силата на което съгласно представения договор ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1 200лв., която следвало да бъде върната съобразно погасителен план на 8 вноски общо в размер от 2 512лв., в които са включени и лихва и неустойка. В чл.3, ал.5 от Договор за кредит №1089776 към искане №9382375/12.06.2024г. е уговорено, че ГПР на разходите е 62.57% при фиксиран лихвен процент от 50%, а в чл.5 страните са се договорили заемополучателя в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение на кредитора чрез 1. Поръчителство или 2. Банкова гаранция, като според. В чл.11 от договора за заем е посочено, че при неизпълнение на това задължение заемополучателя дължи неустойка в размер на 1 007.90лв., като сумата за неустойка ще се заплати разсрочено по начина посочен в Приложение 1 към договора /ал.2/. Като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл.143-чл.146 от ЗЗП, и ищеца, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение №384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.д.№1450/2010г., Iг.о., ГК).

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Съществуващото изискване към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) – така и Решение №468 от 8.03.2021г. на ОС - Варна по в.гр.д.

№3671/2020г., с уговаряне на неустойка по този начин, кредиторът де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по 2 съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, като съставът намира, че включването на неустойката като елемент от всички вноски в погасителния план следва да се обсъжда като част от ГПР, като съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ при такова включване ГПР нараства до 109.33%, като към настоящия момент законната лихва в България е 10%. Посоченият размер на ГПР значително надхвърля максимално допустимият съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, което предполага прилагане на чл.22 от същия закон поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и поради това договорът се явява нищожен, като противоречащ на закона, а това води до основателност на иска. Следва да се посочи само за пълнота на изложението, че дори без да се включва в ГПР разхода посочен като неустойка, то договореният ГПР от 62.57% пак е по-висок от максимално допустимите 50% и дори и при него договорът би се явявал нищожен на същото основание.

Предвид извода за основателност на претенцията съставът намира, че следва да се присъдят и сторените и търсени по делото разноски в полза на ищеца възлизащи на 951лв.

Воден от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит №1089776 към искане №9382375 от 12.06.2024г. сключен между ищеца С. В. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5 за нищожен поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Сити кеш“ ООД, ЕИК202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5 да заплати в полза на С. В. Д.

ЕГН********** от гр.Варна, ***, сумата в размер от 951лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението. Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3