Решение № 95 от 22.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Бургас, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20222000600178 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България на основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК, за възобновяване на НОХД № 153/2022 год. по описа на Районен съд – Карнобат, отмяна на определение от 21.06.2022 г. за одобряване на споразумението за решаване на делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Сочи се допуснато нарушение на материалния закон – пропуск да се приложи чл.343г от НК, при наличие на обективни данни по делото за притежавана от водача З. А. А. правоспособност да управлява МПС. Поддържа се също, че като е одобрил противоречащо на закона споразумение за решаване на делото, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон – чл. 382 ал.7 от НПК.

В откритото съдебно заседание пред АС-Бургас прокурорът от АПБургас поддържа искането по изложените в него съображения. Изтъква, че наказанието на осъдения е определено в нарушения на материалния закон 1 поради неприлагане на чл.343г от НК. Твърди също, че с одобряване на предложено от страните споразумение, противоречащо на закона, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за уважаване на искането за възобновяване на наказателното дело.

Осъденият З. А. А. не се явява в съдебно заседание, редовно призован.

По делото е представено писмено становище на изрично упълномощен от осъдения защитник – адвокат Ст. К. от АК-Бургас, в което са развити съображения за неоснователност на внесеното искане за възобновяване на наказателното дело. Аргументира се теза, че наказанието по чл.343г от НК се налага единствено в хипотезата на извършено деяние, съставомерно по ал.1 на чл.343в от НК, но не и за престъпление по ал.3 на чл. 343в от НК, какъвто е разглеждания случай. Моли се искането на Главния прокурор да бъде оставено без уважение.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420 ал.1 от НПК и в срока по чл. 421, ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

НОХД № 153/2022 год. по описа на РС-Карнобат е образувано по реда на чл. 382 ал.1 от НПК, на основание внесено в съда споразумение за решаване на делото.

С определение от 21.06.2022 год., постановено по същото дело, РСКарнобат, е одобрил споразумение, постигнато между прокурор от РП-Бургас, ТО Карнобат и защитника на подсъдимия З. А. А., с което последният се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК - на 07.06.2022 год. извън населено място на територията на община Сунгурларе по път III 705 в посока с.Горово към с. Мъдрино, обл.Бургас, управлявал МПС – лек автомобил „БМВ“, модел „650 И“ с номер на рама WBAEH12040CP48148, в срока на изтърпяване на ПАМ за временно 2 отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със заповед № 22-0769-000055 от 12.01.2022г. на упълномощен началник група в Сектор „ПП“-Бургас при ОД на МВР-Бургас, влязла в сила на 16.05.2022г., като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК на същия е наложено наказание „пробация“, при следните пробационни мерки:

-по чл.42а ал.2 т.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години и шест месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;

-по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и шест месеца;

-по чл. 42а, ал.2, т.6 от НК - „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 320 часа, за срок от една година, както и наказание глоба в размер на 190 лева.

Определението е влязло в законна сила на 21.06.2022 г.

Апелативен съд – Бургас не установи да е налице релевираното нарушение по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Регламентът на чл.343г от НК, който се претендира, че съдът не е съобразил при одобряване на представеното от страните споразумение за решаване на делото, визира случаите на престъпно поведение, съставомерно по чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал.1 от НК. Само в тези случаи, които законът изрично изброява, съдът е длъжен наред със санкцията, предвидена за съответното престъпление, да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. В разглеждания казус данните по делото сочат, че осъщественото от осъдения А. престъпление, за което по отношение на него е одобрено споразумение за решаване на делото, е такова, с правна квалификация по чл.

343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Касае се за престъпление, попадащо извън обхвата на чл.343г от НК, в каквато хипотеза съдът няма правно основание да наложи на дееца наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, независимо от преценката за наличие или не на правоспособност на водача да управлява МПС. В този смисъл, одобрявайки споразумението във вида, в който същото е било предложено от страните, а именно при отсъствие на санкция за А. по чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС, РСКарнобат не е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от 3

НПК.

Неоснователни са и доводите, застъпени в искането на Главния прокурор относно наличието на касационно основание по чл.348 ал.1, т.2 от НПК.

Като е одобрил споразумението в представения му вариант, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с правомощията му по чл. 382, ал.5 и ал.7 от НПК. РС-Карнобат правилно е констатирал, че постигнатото споразумение не противоречи на закона, включително и в частта досежно наказанието /по повод, на което се прави искането за възобновяване/, тъй като има за предмет престъпление, квалифицирано по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, което не е сред изрично посочените в санкционната норма на чл.343г от НК, т.е. за същото не е предвидено налагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да се управлява МПС.

По делото не е спорно, че осъденият А. е бил правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление № 283920304, издадено на 06.03.2019г., със срок на валидност до 06.03.2029г., което към датата на деянието – 07.06.2022г. му е било временно отнето /до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца/ по силата на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-000055 от 12.01.2022г. във връзка с допуснато нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, влязла в сила на 16.05.2022г. /спр. л.22, л. 23-25 и л.29-36 от ДП/.

Именно във връзка с така постановената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съгласно чл. 150а от ЗДвП /Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осъдения А. е възникнала забрана да управлява МПС, която е установено, че той е нарушил. В случая обаче отчитайки, че осъщественото от А. престъпно деяние е с правна квалификация по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, който състав не е сред изрично посочените в чл.343г от НК, съдът не е имал основание да предлага промени в представеното му за одобряване споразумение, с налагане на санкция за дееца по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да се управлява МПС.

Поради това и одобрявайки споразумението във вида, в който същото е било представено от страните, районният съд не е действал в нарушение на чл.382, ал.7 от НПК.

4

Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му компетентност, настоящият съдебен състав намира, че искането на Главния прокурор, с релевирани доводи за наличие на основанията по чл.422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на

Република България за възобновяване на производството по НОХД № 153/2022 год. по описа на Районен съд – Карнобат

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5