Решение № 355 от 30.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пазарджик, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500401 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №179/15.05.2023г., постановено по гр.д.№615/2022г. по описа на РС- В. е намалено по предявения от Е. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ***, ет.2 против Х. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ***, ет.2, иск с правно основание чл.30 ЗН, извършеното от М.С.П., починала на 16.04.2020г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.04.1979г., №80, Том 1, дело №185/1979г. на В.ския районен съдия дарение на недвижим имот на ½ ид.част (една втора идеална част) от следния недвижим имот: втори етаж на Сграда с идентификатор ***, област Пазарджик, община В., гр.В., п.к.4600, ул.“М.С.“ №18, с функционално предназначение Жилищна сградаеднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ от 93,00кв.м, построена в Поземлен имот с ИД ***, област Пазарджик, община В., гр.В., п.к.

4600, ул.“М.С.“ №18, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 663кв.м, стар номер 8638, квартал 282, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК към м.04.2020г., със сумата от 10699,73лв., необходима за 1 възстановяване на запазената част на ищцата Е. И. Г., ЕГН ********** от наследството, оставено от наследодателката й М.С.П., починала на 16.04.2020г., като е възстановена запазената част на Е. И. Г., ЕГН **********, от наследството на М.С.П., починала на 16.04.2020г., с 10699,73/33015 ид.части от дарения с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.04.1979 г., № 80, Том 1, дело № 185/1979 г. на В.ския районен съдия, недвижим имот представляващ 1/2ид.част от втори етаж на Сграда с идентификатор ***, област Пазарджик, община В., гр.В., п.к.4600, ул.“М.С.“ №18, с функционално предназначение Жилищна сградаеднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ от 93,00кв.м, построена в Поземлен имот с ИД 10450. 501. 2400, област Пазарджик, община В., гр.В., п.к. 4600, ул.“М.С.“ №18, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 663кв.м., стар номер 8638, квартал 282, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-181214/06.06.2018г. на ИД на АГКК към м.04.2020г..

Осъден е Х. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.„М.С.“ №18, ет.2, да заплати на Е. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ***, ет.2 , сумата от 881,42лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Х. И. П., чрез пълномощника му адв.К. С. от АК- Пазарджик.

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на ГПК, при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано.

В тази насока се визира, че съдът и с едно изречение не е обсъдил представения с допълнителна молба от 10.01.2023г. от ищцата Нотариален акт №64, том 2, рег.№2476, нот.дело №250/21.09.20216г. на Нотариус М.Р., с който общата наследодателка на страните по делото- М.С.П. е продала 4/6ид.ч. от цялата масивна жилищна сграда /сега идентификатор ***- еднофамилна, състояща се от изби и два жилищни етажа със застроена площ всеки по 89кв.м., ведно с 4/6ид.ч. от дворно място от 668кв.м. /сега с идентификатор ***/ при описани граници и административен адрес: гр.В., ул.“М.С.“ №18.

Визира се, че на стр.8 от молбата ищцата е навела довод, че за нея тази 2 продажба прикрива дарение, изготвена набързо с цел да бъде увредена, за да не наследи майка си.

Сочи се, че е наведен и втори довод, че втория етаж вече е собственост на ответника- Х. П. по дарението му с НА №80/11.04.1979г., и че е парадокс продавачката М.П. да му прехвърли повторно идеални части от неговия етаж с продажбата по НА №64/2016г. на Нотариус М.Р.. Счита се, че това е сторено умишлено от ответника за да бъде отразена цялата къща като еднофамилна.

Твърди се, че в нарушение на ГПК, съдът не е обсъдил възраженията на ответника в писмения му отговор от 20.01.2023г., в които са били изложени правни доводи, че представения от ищцата НА №64/2016г. е официален документ, приет по делото и неоспорен от страните.

Визира се, че не е обсъдена цитираната трайна и непротиворечива практика на ВКС по обуславящия въпрос, че продажбата на чужд имот не е нищожна. Приема се, че с представения НА се доказва по делото,, че прехвърлената 4/6ид.части от 2МЖС от 89кв.м. от 2016г. няма безвъзмезден характер, тъй като на 21.09.2016г. е продаден на ответника за 9800лв., при данъчна оценка 9280лв.

Твърди се, че съдът не е обсъдил и от решението не става ясно, той приема или не възражението на защитата, че продажба на имот по данъчна оценка също не е нищожна, като извършена в противоречие с добрите нрави и е произвел своето действие.

Приема се, че ако е обсъдил представения нотариален акт за продажба на същия имот от 2016г., доводите на ищеца и възраженията на ответника, съдът сигурно е щял да достигне до други изводи, а именно, че подарения втори етаж от родителите на страни на ответника, в частност 1/2ид.ч. от М.П. през 1979г. е продаден отново през 2016г. Ответникът се легитимира като негов собственик, първо по дарение от родителите си през 1979г., а след това и чрез покупко- продажба през 2016г. на 4/6ид.ч. от майка си на цялата сграда с идентификатор 10450.501..2400.1. Сделките са вписани и са произвели своето действие.

Твърди се, че съдът не се е произнесъл и по възражението, че поради двете сделки за идеална част на един и същи имот- искът по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарението извършено с НА №80/1979г. до размера на запазената част на ищцата от 1/6ид.ч. се явява недопустим, тъй като 4/6ид.ч.

3 от процесния имот е придобит от ответника по възмезден начин с последваща сделка с НА №64, том 2, рег.№2476, нот.дело №250/21.09.2016г. на Нотариус М.Р..

Твърди се, че няма мотиви от страна на съда и по направено възражение основано на ТР №1 от 02.07.2021г. по т.д.№1/2019г. на ОСГТК в което се приема, че ….Договор за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по силата на влязло в сила решение за евикция и е необходимо предявяване на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Счита се, че ако са било обсъдено това възражение, съдът сигурно е щял да достигне до други правни изводи, а именно, че покупко- продажбата извършена с НА №64/2016г. на 4/6ид.ч.от 2МЖС от 89кв.м. всеки етаж е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж, тъй като не е налице дарение, което да бъде намалено до размера на запазената й част т 1/6ид.ч.

Твърди се, че втори жилищен етаж не е самостоятелен обект в сграда.

Изписаният идентификатор *** е на цялата 2 МЖС състояща се от два редовни етажа, находяща се в гр.В., ул.“М.С.“ №18, за да има годен обект- 2 етаж с отделен идентификатор.

Сочи се, че втори етаж к идентификатор ***, находящо се в гр.В., ул.“М.С.“ №18 не съществува в КККР нито пък от страна на ищцата е представена данъчна оценка на етажа.

Приема се, че подареният етаж няма статут на самостоятелен обект в сграда, не е нанесено като такъв в кадастъра и не може дарението което към 1979г. е било допустимо, сега да бъде намалено от несъществуващ самостоятелен обект в сграда. Затова и нотариуса през 2016г. е подписал прехвърляне на 4/6ид.ч. от цялата сграда, а не само на обособения първи етаж от 2МЖС. Такъв обект няма и не подлежи на делба, прехвърляне или отмяна.

Моли се да бъде кредитирано допълнителното заключение на вещото лице от 20.02.2023г.- т.5, според което двата надземни етажа не са обозначени с отделни идентификатори, като за цялата сграда е поставен един идентификатор, т.е. няма самостоятелен обект в сграда за който се иска отмяна.

Евентуално от материално правна страна се приема, че искът се явява частично основателен, но в по- малък размер от този изчислен от съда в 4 решението. Ако същият е бил обсъдил всички събрани и неоспорени по делото доказателства и би приел заключенията на ВЛ /основно и две допълнителни/, дадените от него оценки за отстъпено право на строеж за 602кв.м. и последващо дарение на 211,30кв.м.. за втория етаж от краварника от ищцата на сина й, съдът сигурно е щял да стигне до други изводи и стойности за даренията получили двете страни по делото.

В този аспект се излагат съображения.

Искането е да се постанови ново решение с което се обезсили обжалваното решение поради недопустимост на иска, алтернативно да се отмени същото, като се отхвърли предявения иск. При условие на евентуалност да се уважи иска, но в по- малък размер от този изчислен от съда в решението му.

Моли се за присъждане на направените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Е. И. Г.. В него се приема, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Изразява се несъгласие с основното оплакване на въззиваемата страна отнасяща се за правните последици от покупко- продажбата с НА №64/21.09.2016г. с предмет продажбата на 4/6ид.ч. от цялата масивна жилищна сграда, вкл. и за 4/6ид.ч. от втория й жилищен етаж, който е бил предмет на дарението с НА №80/11.04.1979г. В този аспект се сочи, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Към момента на сделката с НА №64/21.09.2016г., процесният жилищен етаж, представляващ самостоятелен жилищен апартамент е бил изключителна собственост на т.нар. „купувач“ Х. П., на основание НА за дарение №80/11.04.1979г., поради което „продажбата“ на 4/6ид.ч. от този процесен етаж не е породила вещно- правни последици, доколкото „продавачката“ М.П. не е имала никакви действителни права на собственост върху този чужд имот.

Твърди се, че в конкретния случай, приложение намира втората хипотеза на ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, като ВКС ясно е постановил, че не могат да се прехвърлят вещни права, каквито прехвърлителят действително не е притежавал, затова и не настъпват вещно- правни последици, а от сделката настъпват само облигационни последици за връщане 5 на даденото като продажна цена на конкретния имот.

Приема се за неоснователно оплакването във връзка с неправилното попълване на цялата сграда, като „двуетажна еднофамилна“ в действащата КК на гр.В. от 2018г., въпреки, че същата е двуфамилна и се състои от два самостоятелни жилищни апартамента на всеки от двата й редовни жилищни етажи. Тази очевидна фактическа грешка в действащата КК се счита, че е по вина на недобросъвестния ответник Х. П., който се опитва да черпи права от собственото се недобросъвестно поведение.

Визира се, че попълването в КК на тази двуфамилна жилищна сграданеправилно като „двуетажна еднофамилна“, противоречи на НА за дарение №80/11.04.1979г., съгласно който Х. П. е изключителен собственик на жилищния апартамент на втория етаж.

Счита се, че същият умишлено е подвел длъжностните лица от Агенция по кадастъра. Правилното записване на тази двуетажна жилищна сграда би следвало да бъде, че жилищния апартамент на първия етаж от сградата е собственост на наследниците на И. Х. П., починал преди изготвянето на тази КК, на основание собствения му НА от 1970г., съставен в производство по обстоятелствена проверка, а втория жилищен етаж е изключителна собственост на Х. П., на основание НА за дарение №80/11.04.1979г.

Приема се, че конкретните оплаквания са незаконосъобразни, тъй като съгласно задължителната съдебна практика на ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС, при режима на ЗУТ, записванията в действащите кадастрални карти и планове имат само декларативен характер, но не пораждат вещно- правни последици.

Счита се за неоснователно оплакването, че съгласно записването в действащата кадастрална карта този втори жилищен етаж не бил самостоятелен обект в сграда е неоснователно, защото противоречи на закона.

Този втори жилищен етаж е бил самостоятелен жилищен обект още към 1979г. при режима на Глава Първа и Втора от ЗСГ и е представлявал „втори жилищен имот“ по смисъла на ЗСГ за семейството на баща им И. П., който към този момент е притежавал две жилища, представляващи два самостоятелни апартамента на всеки от двата жилищни етажа. ЗСГ е задължавал родителите на страните да се освободят от втория си жилищен имот и това те са направили с дарението от 11.04.1979г. в полза на 6 малолетния тогава техен син- настоящия въззивник Х. П..

Разпечатката съдържа 43 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0e46a221-5835-48b1-bec6-a6ae37a8b1aa