Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1487 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1261/2025
Вид
Определение № 1487
Подписан
16.05.2025
В сила
16.05.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1487 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501261 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, две идентични по съдържание съответно частна жалба с вх.

№ 41917/11.04.2025г., чрез юрк. Б.Д., и съответно частна жалба с вх. № 42201/11.04.2025г., чрез юрк.И.Н.., против Разпореждане № 9698/02.04.2025г. по ч.гр.д.№ 4539/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление с вх.№ 27341/10.03.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р. Д. Т., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частните жалби са процесуално допустими, подадени са от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъдат разгледани.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Р. Д. Т. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С Разпореждане № 7369/11.03.2025г. на Районния съд производството 1 по делото е оставено без движение за излагане на обстоятелства във връзка с това погасявани ли са от страна на кредитополучателя суми по Договор за кредит № 9816455005 от 02.11.2020г. и ако са погасявани – на какви по вид задължения по договора са отнесени тези суми и в какъв размери.

В указания тридневен срок от дружеството е подадена Молба с вх.№ 35851/28.03.2025г., с която се излагат доводи, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Поддържа, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало. Подобни уточнени били белег на двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението, излага основни съображения, че в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедентът-праводател, който е носител на спорното право към този момент. Позовава се на Определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г. В случая, не са приложени доказателства за извършената цесия и не става ясно какво е цедирано на заявителя.

С подадените частни жалби от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат отново доводите, описани с Молба с вх.№ 35851/28.03.2025г. за неотносимост на поисканите за прилагане доказателства към заповедното производство. На следващо място, поддържа, че според разпоредбата на чл.

410, ал.3 от ГПК изчерпателно са изброени писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния смисъл. Според нея към заявлението трябва да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Дружеството счита, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, 2 извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях. Законът обаче не бил поставил изискване да се извърши проверка дали заявителят е действителният носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителски договор.

Дружеството се позовава и на разпоредбата на чл. 411 от ГПК, според която, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че двете частни жалби /с идентично съдържание/ са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, основава искането си на Договор за кредит № 9816455005 от 19.10.2020г., сключен между длъжника и „Вивус.БГ“. Към заявлението не представено описаното в т.12 – Приложение №1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2022г., по силата на което вземането по Договор за кредит № 9816455005 от 19.10.2020г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна по отношение на страната на кредитора по облигационното правоотношение. По делото, липсват данни затова дали заявителят има качеството на кредитор, каквито твърдения са изложени в обстоятелствената част. Разрешението, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г. намира приложение, тъй 3 като мотивите са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство - по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК. След като липсват такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

Съгласно приложения Договор за кредит № 9816455005 от 19.10.2020г., видно е, че е отпусната сума в размер на 500 лв., като е уговорена и „такса за експресно разглеждане“ в размер на 123,15 лв. Уговорката за „такса експресно разглеждане“ е нищожна като неравноправна клауза поради противоречието с чл. 10а от ЗПК. Това е така, защото съгласно ал.1 от цитираната разпоредба кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 – не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение е свързано с процедурата по усвояване на кредита и затова противоречи на императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Посочено е в Договора също, че ГПР е в размер на 49,67% а общата дължима по кредита сума е записана в размер на 640 лв., но същите са очевидно некоректно посочени, тъй като не е ясно дали е взета предвид и таксата за експресно разглеждане в размер на 123,15 лв. при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. При тези данни от Договора, приложима е разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, заявлението подлежи на отхвърляне изцяло, тъй като кредиторът, въпреки дадените указания, не е уточнил дали има погасяване на суми по договора за кредит и ако са погасявани – за какви по вид задължения са отнесени и в какъв размер.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен реалният размер на ГПР, което води до невъзможност за потребителя 4 да прецени точно икономическите последици от сключването на договора. В процесния случай Районният съд е бил изправен пред необходимостта да приложи чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, но това е явно невъзможно поради отказа на заявителя да изпълни дадените му указания и да посочи дали от длъжника има извършени плащания по договора и в какъв размер.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 6459/04.03.2025г.

2391/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5