Решение № 7 от 06.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Перник, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА в присъствието на прокурора и Красимир В. Тренчев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело № 20241700100253 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр.София, бул.’’Витоша” № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000,00 лв., частичен иск от 120 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на повдигнато на сина на ищцата незаконно обвинение.

В исковата молба се твърди, че на 04.02.2020 г. с Постановление за привличане на обвиняем по ДП № 31/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - гр.

Перник синът на Б. Н. С. - Н.Б.Б., ЕГН **********, е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК за това, че в периода 18.07.2017 г. – 21.02.2018 г. в *** в условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура гр. Перник и Окръжна прокуратура гр. Перник/ в писмени жалби набедил З.К.Б. в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /че след смъртта на Б.Н.Б. отказвала на Н.Б.Б. всякакъв достъп до лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № *** - съсобствен между З.Б. и Н.Б., и криела същия от него; че е започнала разпродаването на части на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег. № ***/. Ищцата излага се, че за периода от 04.02.2020 г. до 16.12.2022 г. /в продължение на повече от 2 години и 10 месеца/ неоснователно синът й Н.Б.Б., ЕГН **********, е бил привлечен като обвиняем и подсъдим в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 286, ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. През време на производството синът й Н.Б.Б., ЕГН **********, е бил неоснователно задържан за повече от 26 часа, а над един месец и 9 дни е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“ и е бил осъден от ОС - Перник на лишаване от свобода за срок от една година, които да изтърпи ефективно.

Целият съдебен процес, задържания, мярка за неотклонение, угроза за затвор, стрес, страх и изолация причинили на сина й Н.Б.Б. непоправими вреди на здравето и психиката. В резултат на това, за да спаси детето си, поискала принудително лечение на сина си, защото той посегнал отново към алкохола и 1 станал опасен за себе си и околните, като го настанила на задължително лечение в периода 17.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (по ч.н.д. 2050/2019 г. на РС Перник). По време на вменения му домашен арест е търсила многократно психиатрична помощ.

Ищцата твърди, че синът й Н.Б. бил подложен на психически тормоз от прокуратурата на РБългария, в лицето на РП - Перник по ДП № 31/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура, на който самата тя е била пряк свидетел, участник и потърпевш в продължение на 5 години, като самата тя пряко е била подложена на огромно напрежение и стрес, заради сина си. Сочи, че тя е потърпевша от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РБългария, в лицето на РП - Перник, тъй като по нейна вина е търпяла многократно агресията на сина си - обиди, скандали, посягания, побоища, много пъти е била удряна и насинявана и тя и майка й. Ищцата е преживяла унижението от високомерното отношение на разследващия от ОСлО при ОППерник, като е била манипулативно разпитвана като свидетел срещу сина си, изпитвала е неудобството и срам от непрекъснатото изпращане на полицейски автомобили пред блока им, непрекъснати проверки без повод и разпореждане.

Според ищцата, целият този тормоз от прокуратурата срещу сина й и нейното пряко участие като майка, започнал от 2017 г. Угрозата от затвор за сина й, стресът и страхът, на които е била подложена, довели до непоправими вреди за здравето и психиката на самата нея. Твърди, че на базата на този тормоз тя получила мозъчен инфаркт и повишено кръвно налягане с последващи развиващи се последици.

С оглед изложеното Б. Н. С. моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 80 000,00 лв., частичен иск от 120 000,00 лв., представляваща причинени неимуществени вреди, вкл. и смърт, вследствие преживяното от ищцата по вина на Прокуратурата на Р.България, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, чрез представител на Окръжна прокуратура - гр. Перник в който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Намира, че лицето не притежава активна правна легитимация за предявяване на иск по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди като сочи, че в чл. 2, ал. 1, т. 1-8 от ЗОДОВ се лимитират лицата и случаите, при които могат да се претендира отговорност от дейност на правозащитните органи. Сред лицата не фигурира “пряк свидетел, участник и потърпевш“. Член 8, ал. 1 от ЗОДОВ изключва общия ред за обезщетения за вреди от дейност на правозащитните органи.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, като недоказана по основание и размер.

Според ответника, размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и несъобразен с чл. 52 ЗЗД. Според възприетото в ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства.

В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищцата Б. Н. С. се явява лично и поддържа 2 предявения иск.

Прокуратурата на РБългария се представлява от прокурор от ОП Перник, който поддържат направените с отговора възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не бяха наведени твърдения и събрани доказателства за наличие на повдигано обвинение, образувано производство или извършени каквито и да е действия от разследващите органи, прокуратурата или съда спрямо ищцата Б. Н. С..

От изисканите и приобщените към настоящето дело материали от НОХД № 1192/2020 г. , по описа на РС - Перник, ведно с приложените към него ВНОХД № 51/2022 г., на ПОС, КНД № 861/2022 г. на ВКС, следствено дело № 31/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел, се установява, че на 04.02.2020 г., въз основа на постановление за привличане на обвиняем по ДП № 31/2019 г., по описа на ОСлО при ОП-гр. Перник, Н.Б.Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК за това, че в периода 18.07.2017 г. – 21.02.2018 г. в гр. Перник в условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура гр. Перник и Окръжна прокуратура гр. Перник /в писмени жалби набедил З.К.Б. в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /че след смъртта на Б.Н.Б. отказвала на Н.Б.Б. всякакъв достъп до лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № *** - съсобствен между З.Б. и Н.Б., и криела същия от него; че е започнала разпродаването на части на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег. № ***/ както бил започнат при откриването му от полицията, като знаел, че е невинна.

За времето от 04.02.2020 година до 16.12.2022 година Н.Б.Б. е бил привлечен като обвиняем и подсъдим в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 286, ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. През време на производството същият е бил неоснователно задържан за повече от 26 часа, като над един месец и девет дни е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“ и е бил осъден от ОС-Перник с наказание лишаване от свобода за срок от една година, подлежащо на ефективно изтърпяване.

Въз основа на обвинителен акт от 24.07.2020 г. по пр.пр. № 2962/2018 г. по описа на Районна прокуратура Перник по досъдебно производство № 31/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел – Перник, в Районен съд Перник е било образувано съдебно – наказателно производство срещу подсъдимия Н.Б.Б. за извършено престъпление по чл. 286, ал. I във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъда № 260002 от 20.01.2021 г. Районен съд - гр. Перник, втори наказателен състав, по НОХД 1192/2020 г. е признал подсъдимия Н.Б.Б. за невиновен по така повдигнатото му обвинение и го е оправдал. По подаден протест от РП-Перник е било образувано въззивно наказателно – съдебно производство, като с присъда № 6 от 21.04.2022 г. , постановена по ВНОХД 51/2022 г., по описа на Пернишки окръжен съд е била отменена присъда № 260002 от 20.01.2021 г. по НОХД № 1192/2020 година на РС Перник и вместо нея подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението на прокуратурата и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година.

В резултат на последвало касационно обжалване на осъдителната присъда от подсъдимия Н.Б.Б., с решение № 172 от 16.12.2022 година, постановено по КНД № 861 / 2022 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, подсъдимият Н.Б.Б. е бил окончателно признат за невиновен по отношение на така повдигнатото, гореописано обвинение от прокуратурата, поради несъставомерност на деянието „набеждаване в условията на продължавано престъпление“, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

3

По настоящето дело е бил допуснат до разпит като свидетел Н.Б.Б. – син на ищцата. Лицето се явява същото, което е било привлечено като обвиняем по посоченото по – горе ДП и срещу което е водено наказателно производство.

Свидетелят Б. твърди, че воденото срещу него производство се е отразило на майка му като тя е получила срив на психиката, финансови затруднения и кредит към ДСК, който тя към момента не може да изплаща. След неуважително поведение в зала същият е напуснал залата без разпитът да е приключил.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищцата претендира присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигнато обвинение на сина й Н.Б.Б. за престъпление, за което е оправдан.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на гражданите от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България. Лицата, които могат да претендират обезщетение по този ред също са изчерпателно изброени.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното основание, в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите. В доказателствена тежест на ищеца е да установи горепосочените елементи от фактическия състав на правната норма, като съдът е дал изрични указания на ищцата за това.