Решение № 234 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110121283 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „ФИРМА“ЕООД срещу „ФИРМА“ЕООД , както следва – с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1,ЗЗД за заплащане на сума в размер на 16 036лева –подлежащ на връщане , неправилно начислен и заплатен данък добавена стойност по фактура №000000243/29.03.22г. ; иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.2,ЗЗД за заплащане на сумата от 20 045 лева- подлежащо на връщане заплатено авансово възнаграждение по договор от 28.03.22г. поради неосъществено основание / договорена, но неизвършена услуга за организиране транспорта на стока и доставка на пет камиона със стъклопластови тръби от Турция до България; както и иск по чл. 86, ал.1,ЗЗД за сумата от 2609,53лв.- вземане за обезщетение за забава , начислено за закъснение в плащането на главните вземания.Претендира се и законна лихва за забава върху главните вземания от датата на исковата молба.

В подкрепа на твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба, са представени и приети по делото следните писмени доказателства: Фактура № 0000000243/29.03.22г. и платежно нареждане от 29.03.22г., 15 броя международни товарителници с придружаващите ги документи , писмо с изх.

№ OUT/22-06-13/0059 от 13.06.22г.,имейл кореспонденция между страните , като е допусната по искане на ищеца и приета съдебно-счетоводна експертиза и е разпитан свидетел.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В открито съдебно заседание, проведено на пети декември през две хиляди двадесет и трета година процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу 1 ответника.

От приобщените по делото доказателства в тяхната съвкупност, се установява твърдяното с исковата молба неизпълнение на задължения от ответника за предоставяне на услуги по организиране и осъществяване на транспорт по отношение на 5 камиона , за които услуги ищецът авансово е извършил заплащане на сума от 20 045лв., като е извършил в полза на ответника и недължимо плащане на ДДС в размер на 16 036лв. съгласно издадена от ответника фактура № 0000000243/29.03.22г., които суми подлежат на връщане .

Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представили в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направили искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание .

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства, поради което и следва да бъдат уважени.

В подкрепа на посочените твърдения към исковата молба са представени писмени доказателства, прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза и е разпитан свидетел.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в производството съобразно представените доказателства за извършване на такива- в размер на 1998 лева – за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице .

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ********, да заплати на „ФИРМА“ЕООД с ЕИК ********* , на основание чл. 55, ал.1, пр.1,ЗЗД сумата в размер на 16 036лева –подлежащ на връщане , неправилно начислен и заплатен данък добавена стойност по фактура

2

№000000243/29.03.22г. ; на основание чл. 55, ал.1, пр.2,ЗЗД - сумата от 20 045 лева- подлежащо на връщане заплатено авансово възнаграждение по договор от 28.03.22г. поради неосъществено основание / договорена, но неизвършена услуга за организиране транспорта на стока и доставка на пет камиона със стъклопластови тръби от Турция до България; както и на осн. чл.

86,ЗЗД - сумата от 2609,53лв.- вземане за обезщетение за забава , начислено за закъснение в плащането на главните вземания за периода от 16.07.22г. до 23.03.23г. , заедно със законна лихва за забава върху сумите за главниците , считано от датата на исковата молба – 24.03.2023г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1,ГПК „ ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ********, да заплати на „ФИРМА“ЕООД с ЕИК ********* разноски за настоящото производство в общ размер на сумата от 1998 лева / за заплатена държавна такса и депозит за експертиза/.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3